На десети ноември т.г. Съюзът на издателите за седми път ще раздаде наградите за журналистика в печатните медии "Черноризец Храбър". Датата е специално подбрана като ден на свободното слово. Наградата, учредена преди осем години, днес минава за най-престижното професионално отличие, поради което присъждането й често се е оказвало предхождано от амбициозни страсти сред издатели, главни редактори и автори и последвано от неизбежните в такива случаи спорове, конфликти и малки лични драми.

Странно е, че името на самата награда никога не е предизвиквало въпроси. Защо точно Черноризец Храбър беше предпочетен като символ на свободната българска преса на прага на XXI век? Изборът, премислен или не, със сигурност означава нещо, както и липсата на въпроси около този избор също значи нещо.

Хубавото име, ефектно съчетало леко загадъчното "черноризец" (което може да се тълкува като монах) с гордото и излъчващо дръзка увереност "храбър", изглежда е натежало при избора.



Кой всъщност е храбрият монах?



На този въпрос науката досега не е дала ясни отговори и личността на "черноризеца" остава забулена в тайнственост. Според различни изследователи зад това име е възможно да се крият Константин Кирил Философ, Йоан Екзарх, Климент Охридски или самият цар Симеон Велики. Единственото известно произведение от този автор е сказанието "За буквите" - теологичен по своя характер текст, в който убедено и с присъщата за духа на времето богословска аргументация е защитено достойнството на славянската писменост като пълноправен медиатор на божието слово. Чрез буквите, както самият Черноризец пише, "бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин." Значимостта на този културен паметник е извън всякакво съмнение, но това не прави по-малко щекотлив въпроса защо съвременната българска журналистика търси своите основания и източници на достойнство в Средновековието, а не в по-модерните времена, когато самата журналистика се появява, първо в Западна Европа, а после и у нас. Въпросът е важен, защото тъкмо появата на вестниците е едно от нещата, които отграничават модерността от Средновековието. В Западна Европа този процес започва в началото на XVII век, когато се появяват първите печатни периодични издания - Relation (Страсбург, 1609) и Aviso (Волфенбютел, 1609).



Журналистиката е продукт на просвещенските трансформации



в западноевропейските градове. Тя се появява, когато развитието на технологиите и естествените науки постепенно измества Свещеното писание и средновековната схоластика като източник на единствени и безвъпросно ясни отговори за устройството на света и мястото на човека в него. Преди модерната епоха, т.е. преди Просвещението журналистика няма и не би могло да има. Поради което изборът на Черноризец Храбър за символ на българската журналистика изглежда странно. Който и да се крие зад това име, той е живял пет века преди Гутенберг. Да се твърди, че авторът на сказанието "За буквите" е първият български публицист, е анахронизъм. Ако той е първият в България, кой е първият в света? Сигурно е авторът на Книга на Еклисиаста или Проповедника от Стария завет. Или някой от другите автори на Библията.

Ето как чрез журналистическите награди "Черноризец Храбър" по съвсем неочакван начин гордостта от българската история се оказва съчетана с отсъстващо чувство за историчност.



Българската журналистика е на малко повече от век и половина



Ражда се в средата на по-миналия век от усилията на двама възрожденци - Константин Георгиев Фотинов и Иванчо Андреов Богоров. Необходимо е особено въображение, за да може човек да си представи трудностите, които е трябвало да преодолява Фотинов, за да издаде двете годишнини на сп. "Любословие" (1844-1846). Богоров, създателят на първия български вестник "Българский орел" (1846), е изключително интересен, многопластов, разнопосочен в хрумванията си, истински ренесансов човек. Какво пречи националната награда за журналистика да носи името на някой от тях? Какво налага тя да бъде свързана с полуанонимна средновековна личност, макар и с неоспоримо големи заслуги за българската култура? Вярно, че това е времето на най-голямата слава и политическо могъщество на българската държава, но какво общо има то с журналистиката?

А дали пък копнежът по Средновековието по особен начин не подсказва нещо за състоянието на българската журналистика днес - какво представлява и за какво (на кого) служи? Изборът на Черноризец Храбър, според мен несъзнателно, но поради това и съвсем достоверно издава прикрити черти от облика на днешното българско общество - неговото желание да се модернизира, но без да напуска феодализма.