Според българското правителство икономиката ни е на косъм да излезе от кризата, а безработицата вече трети месец бележи спад. Шефът на митниците отчита добри резултата в борбата с контрабандата. Общо взето сме добре.

На около 280 км на северозапад от сградата на Министерския съвет нещата се оказват съвсем различни. В град Кула, който се намира на 11 км от сръбската граница, хората се борят с глада. Градът има население от близо 3600 души, а икономиката му се свежда до един шивашки цех, няколко магазина, една баничарница, една сладкарница и дядо с две щайги домати. Тук няма дори постоянен пазар - той е само в събота, и то преди обяд.

"Каква контрабанда да правим, като нямаме пари да съберем и да отидем до Сърбия? Каква ми е файдата да дам 5 лв., за да си взема две кутии сръбски папироси за 4 лв.? То е хубаво да пренесеш поне един стек.



Оффф, ако имах пари, щях да си купя препарат за пране



"Ариел" от 9 кг. на цена само 20 лв. Ма няма. Затова си налягаме тук парцалите", разказва Цеца. Тя е една от малкото работещи в Кула. Продава вестници и си докарва по 200-300 лв. на месец. Пари, които за този регион на страната са "много добри".

Между Кула и сръбския Зайчар са около 16 км и се минава през граничен пункт "Връшка чука". Това е едно от местата, през което по време на югоембаргото се правеха пари. Местните пълнеха резервоарите на колите си догоре с бензин или тъпчеха багажниците с пластмасови бутилки със запалителната течност, която в Сърбия се продаваше срещу дойче марки. От Кула разказват, че имало дори баби с велосипеди, които пълнели дамаджани с бензин и пренасяли през границата.

"Костов може да е бил всякакъв, ма май по негово време бяхме по-добре. Не сме сядали на масата без ядене. А сега ми се налага и да пропускам", казва бай Йордан. Човекът не крие, че е привърженик на БСП и направеният анализ доказва колко е огорчен от сегашното си състояние.

"През "Връшка чука" минават само



камионите с контрабандните стоки



Хората тук наистина нямат пари дори да отскочат до Зайчар да си напазаруват. Ние, по-младите, се събираме в една кола по пет човека и ходим чат-пат там на басейн. За вход плащаме 2 лв. за цял ден, а биричката е само 70 ст. Тук ти режат главата с 1.20 лв.", разказва 18-годишният Евгени. Тази година той е завършил гимназия и твърди, че все още се ориентира какво да прави. "Тъпея яко, щото не виждам какво да правя. Брат ми завърши инженерство и седи без работа. Бачка малко в някакъв автосервиз и не му платиха за два месеца. Един от братовчедите ми е в Испания и само разправя по телефона, че няма пари да се прекръсти и да не съм си помислил да тръгвам на гурбет, щото работа няма. Тук с майка и татко по бива, май. Баща ми е пазач в един цех във Видин и го няма по цяла седмица. Взима 350 лв. Мама още два месеца има да взима от борсата по 150 лв.", споделя Евгени. Най-много съжалява в момента, че е трябвало да изключат кабелната телевизия и не може да гледа чужди канали. "Тоя за пътешествията ми е любим, щото гледаш бати му на красотите.



Като забогатея ще се отцепа оттук,



та нема да се върна", кани се тийнейджърът.

Местните се оплакват, че митничарите, които са от Видин, дори престанали да пускат хората, които ходели да си пазаруват по-евтини зеленчуци или цветя от Сърбия. "Вика ми митничарчето, че трябва да му бутна 5 евро за торбата. А в нея има две кила чушки, една любеница, ама много хубава, и един пъпеш. За всичко това съм дала около 6 лв., а той ми сака 10 лв. Побеснех и фрълих торбето, а оня са блещи и ма гледа. После тича по мене да съм си ги земала, щото бил станал за смех пред колегите. А камионите фучат около него без проблем", разказва Цеца. Тя е безработна. Мъжа й ходи да прави изолации в Монтана и Видин и отвреме навреме изкарва някакви пари. Цеца се грижи за домакинството и й се иска да прави икономии от храната. А в Сърбия има доста по-евтини и привлекателни за пазаруване стоки.

Според местните дори ежегодния събор между Кула и Зайчар вече не е същият. Преди години хората си събирали пари и в заветния ден на панаира си купували сръбски жарсени килими, мушами, стъклени буркани и капачки. Задължително било да се вземат и по една дузина кебапчета.



Сега повече ще гледат и миришат



За това говори фактът, че хората от Драгоман, който е по-близо до София, всяка събота и неделя се изнасят по пазарите на граничните градове на бивша Югославия, за да пазаруват. Те обаче имат повече пари, тъй като поне един от семейството работи в София. В Драгоман на всяка крачка можеш да намериш евтини сръбски цигара, а в Кула хората си режат тютюн и си свиват папироси.

В горещия обеден час по централната улица на града върви жена, обута с гумени галоши и бархетна рокля. Тя минава покрай римската крепост "Кастра Мартис", но рекламната брошура, с която се пази от слънцето, и пречи да я види. Жената е дългогодишна начална учителка, която сега мизерства с минимална пенсия.

"Тази рокля ми е от младите години, когато ходехме още по бригади да събираме реколтата на ТКЗС-то. Никога не съм носила гумени галоши, но ми се наложи и това падение", споделя Иванчева. Тя моли да не я снимаме, защото може да я види някои ученик, а не изглеждала както трябва. И тя е от онези българи, които единствено с гордост години наред борят несгодите на икономическите и финансови кризи в страната ни.