Според финансовата статистика бюджетният дефицит по средата на годината е стигнал 2.2% от очаквания брутен вътрешен продукт на страната за 2010 г. Това е един твърде обезпокоителен сигнал, макар и на фона на получени в последния момент оптимистични новини за очакванията на бизнеса и намеренията на потребителите. Дефицит над 2% за полугодието предупреждава, че



и актуализираният бюджет е под съмнение,



а той - както е известно, удвои първоначално предвидения за 2010 г. недостиг на 1.517 млрд. лева в хазната. Тези 2.2% дефицит към 30 юни се равняват на 1.514 млрд. лева, т.е. до средата на годината държавата е консумирала целия размер на дефицита, който според първоначалния вариант на бюджета трябваше да стигне за цялата година. А както добре помним, актуализираният бюджет съдържа известно увеличаване на държавните разходи с 255 млн. лв. при 1.9 млрд. лв. намаление на първоначално предвидения приход. На пръв поглед изглежда, че ако умножим по две тези 2.2% от БВП, дефицита за първото полугодие, ще завършим годината с 4.4% годишен дефицит, т.е. под заложените в актуализирания бюджет 4.8%. За жалост нищо не гарантира, че ще се запази скоростта, с която хазната трупа недостиг. Напротив, харчовете тепърва ще растат по актуализираната разходна програма. А виждате, че



претенциите към държавната кесия растат



и по стара традиция ще ескалират в края на годината. Въпреки убийствената критика, на която властващото правителство подложи предшестващия кабинет заради допуснатите скрити преразходи на бюджетни средства, аз очаквам и тази година да се случи абсолютно същото. Тъкмо тази седмица бяха разкрити деянията на един кмет (онзи от пловдивската община Родопи). Господин кметът сключвал договори за изпълнение на общински поръчки без оглед на бюджет, без знанието на общинския съвет и на държавните финансови власти. Извършеното сигурно е престъпление от гледна точка на прокуратурата, но който познава нрава на низовите бюджетни разпоредители, знае, че това е масова и дългогодишна практика. Не само кметове, и директори на болници, училища и пр. държавни заведения поръчват услуги и доставки, макар и да знаят, че в бюджета си нямат пари да ги платят. Така те трупат задължения с идеята, че в края на годината все някак държавата ще плати. И помним, че в края на всяка финансова година тихомълком приемаха



"коледни пакети"



извънредни разходи, с които се разчистваха тъкмо скритите "неразплатени разходи". Да, но от 1997 до 2008 г. бюджетите свършваха с излишък и "коледните пакети" не застрашаваха устоите на държавата. А когато 2009 г. хазната завърши с недостиг и без "коледен пакет", скритите разходи избухнаха в скрит дефицит, който се добави към официално отчетения и наложи да изповядаме тайно натрупан свръхдефицит пред Брюксел и света. Струва ми се, че въпреки категоричните забрани и закани от страна на правителството да съди всеки чиновник, който си позволи да трупа скрит дълг, познатата практика подмолно си действа. Няма съмнение: става дума за грубо нарушение на конституцията - мижави чиновници си присвояват правото да поемат държавен дълг, което само парламентът е овластен. Умението на правителството да възпре скритото изтичане на бюджетни пари чрез трупане на "неразплатени разходи" ще е важен тест за умението му да наложи дисциплина и законен ред в разпореждането с държавни пари. Трудно изпитание пред властта поставя и



нуждата от здрава ръка,



която да удържи бюджетния (дис)баланс в рамките поне на актуализирания дефицит, без друго надхвърлящ пределните 3% от БВП, които страна, подписала пакта за стабилност, не бива да престъпва. Правителството ще получи адмирации, ако удържи бюджета под вече гласувания дефицит от 4.8% дори ако той е над миналогодишния недостиг. Дори резултат между 4.0 и 4.5% ще е обнадеждаващ. Има няколко начина да се постигне желаното. Първият: да се увеличат приходите в бюджета. То ще стане от само себе си, ако икономиката "завърти" с нарастващи обороти и приключим 2010 г. с реален ръст на брутния продукт. Бюджетните приходи могат да нараснат (над актуализираните) дори при спадащ БВП, ако бирниците увеличат събираемостта. Данъчни проверки напоследък показаха, че търговци крият между 2/3 до 3/4 от оборотите. Начислените, но неплатени на НОИ осигуровки достигнаха 1 млрд. лева. Остава дължимото да се събира. Друг начин да се увеличат постъпленията в хазната са извънредните приходи - от приватизация и концесии. Трети способ е събирането на натрупаните стари борчове към хазната. Според оценки само събираемите от тях са не по-малко от 4-5 млрд. лева. Последният начин всъщност е най-важният: да се ограничат разходите въпреки планираните в актуализирания бюджет ограничения. И колеги, и депутати показаха колко много администрации могат и трябва да се закрият, колко много държавни разходи могат да се спестят. На власт е лесно да си дашен, на реч е лесно да си страшен. Трудно е да държиш здраво юздите и кесията. Неслучайно "държавник" идва тъкмо от "държа".