Пациентът е в тежко състояние, но стабилен. Така казват лекарите, когато не искат да дадат прогноза и обикновено значи, че шансът на болния да оживее е 50 на 50. Горе-долу това е и диагнозата на т.нар. гръбнак на здравеопазването - големите държавни болници. В огромната си част те са финансово стабилни, но ситуацията е тежка. Това показват финансовите отчети на здравните заведения за 2009 г. и първите 3 месеца на 2010 г.

Общата тенденция е да продължават да се отчитат все повече и повече преминали болни, което е съпроводено с нарастващи приходи, противно на опитите на здравната каса да ограничи хоспитализациите. На фона на това растат и разходите, често превишавайки приходите. Около половината болници работят на загуба, толкова са и тези с просрочени задължения. Както "Сега" вече съобщи, почти навсякъде дълговете на болниците растат, а огромната част от тях се оплакват от забавените плащания на здравната каса, които водят до нови задължения и трудности за изчистване на старите. Другата доста опасна тенденция е намалението на заплатите в част от дружествата. Към 31 март обаче опасност от масови запори и фалити все още няма. Трябва да се отбележи и че лечебниците масово отчитат подобрена ефективност - по-кратък престой на пациентите, по-висока използваемост на леглата и намаляващ леталитет.



Тежките случаи



От години най-неефективно управляваната и най-задлъжнялата болница у нас е най-голямата - университетската "Св. Георги" в Пловдив. Тя има 36 клиники и 1345 легла. През 2009 г. през нея минават 73 000 пациенти, с 2000 повече от 2008 г. Използваемостта на леглата е изключително висока - над 94%, средният престой на един болен е 6.2 дни - също добър показател.

В края на 2009 г. дълговете на болницата са близо 39 млн. лв., като от тях 13 млн. лв. са просрочени. Освен забавянето на плащанията от НЗОК, "Св. Георги" отчита, че за разлика от предни години не е получила целева субсидия от МЗ за покриване на просрочени задължения, което допълнително е утежнило ситуацията. Здравното заведение приключва годината с 94 млн. лв. приходи и 97 млн. лв. разходи. Най-голям дял при разходите имат т.нар. материали - основно лекарства и консумативи, а също и храна, режийни и т.н. - 48%. Разходите за възнаграждения и осигуровки са 36%. Този показател също е красноречив, тъй като приетата норма е най-големият разход в една болница да е за заплати.

В отчета на пловдивската лечебница пространно се обяснява, че тежката ситуация се дължи на лошото управление на старото ръководство. До есента начело на болницата беше членът на НС на БСП Илия Баташки, а отчетът е изготвен от новия директор - Божидар Хаджиев. Той обяснява, че поемайки болницата, успява да намали разходите за лекарства и консумативи с до 60%. Нещо повече - от август до декември 2009 г. това е единствената болница, чийто борд не е получавал заплати. За първите 7 месеца на годината обаче 5-те души в борда са вземали средно по 2500 лв.

Въпреки дълговете, възнагражденията в болницата са добри. През 2009 г. средната заплата на лекарите в "Св. Георги" е 1857 лв., на сестрите - 874 лв., а средната за дружеството е 941 лв.

За първите три месеца на тази година "Св. Георги" успява да излезе на плюс, свивайки разходите. Макар че е сред малкото болници, които отчитат намаление на приходите от здравната каса, с умерени разходи и повече пари от МЗ за преминали болни през спешните кабинети, дружеството вече е на положителен резултат в размер 310 хил. лв. Дълговете обаче стават още по-големи. И тъй като здравната каса продължи да бави парите на болниците, а "Св. Георги" сериозно забави заплатите на персонала си, се стигна до протести. След което, без много обяснения, МЗ отстрани уж успешния директор Хаджиев, а на неговия пост вече е Карен Джамбазов.

И областната болница в Перник обяснява задлъжнялостта си с тежко наследство. През октомври 2009 г. новото ръководство заварва 1.7 млн. лв. дългове. Следва запор от частен съдия изпълнител на вземания от здравната каса за 102 хил. лв. и дружеството приключва годината с 2 млн. лв. борч, с 800 000 лв. повече от предната година, и загуба от 803 хил. лв. "Основните суми, оказващи влияние върху резултата, са отписаните вземания по съдебни спорове с ищец "Аптечно предприятие" за 363 хил. лв. и пари, платени за отпуски и обезщетения при пенсиониране на персонала - 109 хил. лв.", отбелязват от болницата.

В Перник отчитат и мерки за стабилизиране - например абонаментът за охрана е вече 5500 лв. вместо 8506 лв. месечно, поддръжката на ВиК, отоплителна и ел. инсталация е 60 хил. лв. по-малко годишно, от административния блок са спестени по 8 хил. лв. месечно. "Разходът за измиване на колите на автомивка бе намален вследствие упражнен контрол и от 600 лв. месечно е намален на 94 лв. месечно", хвалят се от болницата.

През годината 3-членният борд, сменян 3 пъти, е взел общо 80 000 лв. или по 2200 лв. месечно. Средната работна заплата за 2009 г. е 612 лв. срещу 523 лв. за 2008 г., а за първото тримесечие на 2010 г. вече е 637 лв. Болницата в Перник е също сред малкото, отчели по-малко приходи и преминали болни до март т.г., което е странно, като се има предвид, че болниците в Трън и Радомир бяха закрити, а тази в Брезник - с доста съкратена дейност.



Кешови първенци



Логично, първенец по платени услуги е столичната АГ болница "Майчин дом". През 2009 г. болницата отчита 1.5 млн. лв. приходи от т.нар. избор на екип, при който пациентките плащат, за да родят или да се оперират при избран от тях лекар. През 2008 г. този приход е бил само с 200 000 лв. по-малко. Отделно пациентките са платили 187 хил. лв. за ВИП услуги като самостоятелни стаи. Общо приходите на болницата са 13 млн. лв. За сравнение, областните болници отчитат далеч по-ниски приходи от платени услуги. В "Св. Анна" в София през 2009 г. от избор на екип са влезли 664 000 лв. при доста повече преминали пациенти, МБАЛ-Разград отчита под 100 000 лв. от платени услуги, под 200 000 лв. е този приход в болницата в Кюстендил.

През 2009 г. ръководството на болницата е сменяно 3 пъти и от отчета не става ясно кой точно директор е направил прелюбопитните разходи за "други дълготрайни материални активи". Сред тях има кафе-машина за 1200 лв., обзавеждане на кабинета на директора за 6637 лв. плюс "комплект бюро-директор" за 972 лв., мобилен апарат за 946 лв., 12 компютърни фигурации за над 22 хил. лв. и 4 лаптопа за 7700 лв. За заплати на борда са платени 127 000 лв., който в началото на годината е 5-членен, а от април - 3-членен. Въпреки това "Майчин дом" приключва годината с над 380 хил. лв. печалба, без просрочени дългове, но със скок на текущите от 600 000 на 900 000 лв.

През първото тримесечие на т.г. болницата продължава са отчита добри приходи от платени услуги. Например от касата тя получава 1.7 млн. лв., от ВИП услуги - 62 715 лв., от избор на екип - 412 750 лв., от "кешови плащания за специализирани медицински услуги, микробиологични изследвания, наеми и др." - 216 826 лв. В отчета дори е отбелязано, че са реализирани 40 000 лв. "повече приходи спрямо същия период на 2009 г., което се дължи основно на приходите за ВИП услуги". Разходите обаче скачат с повече и финансовият резултат за първото тримесечие е загуба от 201 769 лв., което се дължи на увеличените разходи за заплати. Средно брутно в "Майчин дом" получават 976 лв. Лекарите се радват на 2209 лв., а сестрите - на 819 лв.

В Александровска болница в София приходът от платени медицински услуги през м.г. е 2.8 млн. лв. от общо 34 млн. приходи. Дълговете са 4 млн. лв., от които близо 2 млн. лв. просрочени, което е почти двоен скок спрямо 2008 г. И тук обяснението е забавените плащания от здравната каса. Това лечебно заведение е също с нов директор, който отчита положителни резултати. Проф. Лъчезар Трайков приключва 2009 г. с положителен счетоводен резултат от 166 хил. лв., при минус 5.39 млн. лв. за 2008 г. Тази година пациентите се увеличават, с тях и приходите, а разходите намаляват. Спад обаче има и при приходите от платени услуги - с 32%. Общата задлъжнялост на болницата към 31 март е 9.3 млн. лв., докато към същата дата на 2009 г. е била 12.9 млн. лв. "Двумесечното забавяне в разплащанията на РЗОК към болницата ни доведе до ново натрупване падежирани задължения към нашите съконтрагенти", натъртват от Александровска.

Това води и до намаление на заплатите. През 2009 г. лекарите получават 1164 лв., сестрите - 694 лв., а средното възнаграждение е 776 лв. Намалението на средната заплата започва още през 2009 г. заради "икономическата криза". През тази година то продължава - лекарите вече вземат по 974 лв., сестрите - по 602 лв.



Уникалните



Сред отчетите се откроява този на болницата за лечение на детски болести в София. И там през 2009 г. приходите растат и са над 11 млн. За разлика от повечето болници обаче едва 4 млн. лв. от тях са от здравната каса, толкова получава лечебницата и от МЗ. Обичайно болниците получават от 60 до 90 на сто от приходите си от НЗОК и до 30 на сто - от МЗ, което плаща за ТЕЛК, диализа, интензивно лечение, прегледи на спешни случаи, които не се хоспитализират и лекарства.

От болницата обясняват разликата с изключително ниските цени, които НЗОК плаща за педиатрични клинични пътеки. А клиниката дължи добрите си финансови резултати на дарения за лекарства, консумативи и апаратура, които представляват близо 10% от всички приходи. Платените услуги са на стойност 0.5 млн. лв. Така не се е стигнало до просрочени дългове, болницата е на печалба, а заплатите са скочили с 27%. "При липса на помощи и дарения фактическото обслужване на пациентите ще бъде на значително по ниско ниво", отбелязват от педиатрията.

След години трупане на дългове, ниски заплати и протести напоследък "Пирогов" изглежда като добре управлявана болница в цветущо финансово здраве. През 2009 г. там броят на преминалите болни расте, средният им престой пада до 5.3 дни, снижен е леталитетът с 14 на сто до 2.7%. Към 31 декември 2009 г. болницата няма просрочени задължения, а коефициентът на ефективност на разходите е 1.51, т.е. с 1 лв. разход за дейност са получени 1.51 лв. приход.

Приходите на спешния институт през 2009 г. имат значителен ръст - те са 54 млн. лв., с 15% повече от 2008 г. и са основно за сметка на приходите от касата. "Този резултат се постигна, от една страна, благодарение на успешната иновация в съвременна медицинска техника и от друга страна, от усилената мотивация на персонала вследствие на въведената бонусна система за премиране при достигнати нива на медицинска дейност с реализирани положителни икономически резултати", смятат от "Пирогов". В резултат болницата е на печалба от 447 790 лв., а заплатите стигат 1778 лв. средно за лекарите и 834 лв. за сестрите.

Икономическият възход на "Пирогов" продължава и през 2010 г. Ръстът на приходите е с нови 20%, основно от касата. Разходите скачат само с 15%, при това предимно за увеличение на заплатите, а печалбата скача със 100% спрямо първото тримесечие на м.г. От болницата обаче не пропускат да отбележат, че забавените плащания от касата са на път да доведат до просрочени дългове.



Отличници и изоставащи



С просрочени борчове са болниците в Благоевград, Габрово, Смолян, Сливен, Шумен, Плевен, "Св. Анна" в София, като някои от лечебниците са нямали такива дългове през 2009 г. Почти няма болница, която да не е отчела по-голяма задлъжнялост, макар и текуща. Заплати падат в Благоевград, Кюстендил, Шумен, "Св. Анна","Св. Иван Рилски". Отличници са болниците във Видин и Разград, които са на печалба и нямат просрочени дългове. Печалба отчитат и "Св. Екатерина" и "Св. Иван Рилски" в София, университетската болница в Плевен, Националната кардиологична болница, "Св. Марина" във Варна и областната болница в Кюстендил.

Отчетите показват, че към март тази година финансовото състояние на болниците масово става по-тежко. И това е само началото - НЗОК още не е започнала да плаща навреме на лечебните заведения, което означава единствено, че картината за следващите тримесечия ще става все по-лоша.