|
| Георги Ганев |
- Г-н Ганев, какви са поуките от глобалната криза - за България, за ЕС, за света?
- За мен изводите са два - кейнсианизмът умря през май в Брюксел, а "бюджетен дефицит" и "публичен дълг" стават мръсни думи и ще бъдат третирани като такива.
В България, както и в много други страни, отпорът на кризата беше кейнсиански. "Всички го правят", "Само ние ли сме идиоти"; "Keynes rules!" - с такива "аргументи" и у нас започна отваряне на значителни дефицити и влошаване на дълговата позиция на държавата, а фискалният резерв започна бързо да спада. Това не е правилният път, призна го и Брюкселският икономически форум от май 2010, когато и Ван Ромпой, и Барозо, и Оли Рен откриха топлата вода, а именно: че има едно ниво на публичен дълг, при което никаква кейнсианска политика - харчене и дефицити за сметка на нов дълг - не може да помогне. За справка - Гърция. Лошото е, че голяма част от страните в ЕС и ЕС като цяло са близо до критичната точка.
В резултат на кризата има преосмисляне на ролята на държавата в икономиката. В този нов свят ще има нови правила за бюджетна стабилност, особено за малки държави. Ако не спазваме правилата, ще има строги наказания. Ние можем да продължим да си търсим оправдания за дефицита и да харчим. Само че се видя, че в България фискалните стимули я проработят, и то в дребен мащаб, я не, а реакцията на Брюксел с всички негативи ни е в кърпа вързана. Оттук насетне нито една процедура по свръхдефицит вече няма да е формална и тривиална. ЕК ще реагира на всяко щение за влошаване на бюджетния баланс като ужилена. А към "малките" страни Европейската комисия ще реагира не като ужилена, а като алергичен към пчела - с размазване.
Компромиси като досегашните вече няма да има. През май в Брюксел имаше истински страх, че ако продължава по старому, и Еврозоната, а след нея неизбежно и целият ЕС ще се разпаднат. Затова най-добре е бързо да се пренастроим и да заложим на бюджетна дисциплина.
- Министър Симеон Дянков разсъждава като вас, опитва се да удържа разходите, но очевидно не успява. Защо?
- Това е предмет на дълбок политико-икономически анализ. Може да е заради персонални слабости - че не успява да се наложи, да тропне по масата. Може да е по други причини - че доминират други интереси и те се налагат над неговата принципна позиция.
- А това непрестанно боричкане между министри, например за осигуровките - днес Дянков ги сваля, утре Тотю Младенов ги вдига, на третия ден премиерът обещава, че статуквото няма да се променя до 2012 г. - докъде ще ни докара?
- Точно затова предлагаме фискален борд - налагане на стриктни правила при правенето и изпълнението на бюджета. Нека всеки приказва, каквото иска, но когато се стигне до решения, да се разпише точно и ясно кое колко ще струва и откъде ще дойдат парите.
- Давате за пример Германия - там вече има фискален борд, който задължава правителството да не допуска "немаастрихтски" дефицити и да се стреми към нулев дефицит. А ако някое правителство в Берлин все пак отпусне разходите?
- Не може - има фискален борд. Там не могат да си позволят да приемат прекалено оптимистични прогнози и бюджети. И няма как да получат драстични разминавания и неприятни изненади в приходната част. А ако се забележат изоставане и неизпълнение в приходната част, правителството е задължено по Конституция да предприеме действия в разходната част. В България е точно обратното - ако трябва да се избира разходи ли да се режат, или да се вдига дефицитът, Конституционният съд казва, че разходите са по-важни и те не бива да се пипат. Ние смятаме, че това трябва да се промени - чрез въвеждане на фискален борд.
- Накъде се насочват инвеститорите сега, когато глобалната финансова криза, изглежда, отшумява? И какви са нашите шансове да привлечем внимание?
- Насочили са се към Азия. Тя е много привлекателна. Европа като цяло е много зле. За нас единственият шанс да се откроим е да правим като Естония. Естония решително си сви разходите напук на всякакви теории, че държавата трябва да харчи в отпор срещу кризата, справи се с дефицита, спечели доверие, поканиха я в еврозоната. И въпреки че кризата я удари жестоко - икономиката й спадна с над 10%, сега тя лети нагоре. Естония показа, че не е като останалите в ЕС, плати висока цена - с рязане на доходи, намаляване на пенсии и бюджетни заплати, вдигане на данъци, нещо, което на България за разлика от Естония, която имаше огромен дефицит, не й се налага. Ние лесно можем да свалим дефицита от 3.8 до под 3% само с рязане на излишни разходи - дето се казва, зачеркваме няколко хеликоптера, една спортна зала, български Лувър и влизаме в нормата, без изобщо да става дума за болезнени ходове като рязане на пенсии и др.
- А играем ли добре картата си на "данъчен оазис"?
- Не я играем добре. Пък и прекрасните ниски данъци са само един елемент от пейзажа. Данъците са важни, но първото нещо, което инвеститорът гледа, е дали може да се вярва на тази среда, има ли стабилност и предвидимост. Нещо, което не може да се каже за последните две години на предишното правителство и за сегашното дотук. Лъжливото овчарче - пишат едно, тръбят друго, получава се трето - и то в посока към по-лошо. Само ще припомня, че предишното правителство "планира" за 2009 г. 4.7% ръст, а икономиката се срина с 6%. Сегашното обещаваше балансиран бюджет, а се оказахме в наказателна процедура за свръхдефицит.
- Вие в кой отбор сте за бъдещето на ЕС и еврозоната - на черногледите или на розовите очила?
- Има три сценария. Единият е ЕС да стигне до разпад. Другият е да продължи да живурка, неспособен да развива конкурентоспособност, да се състезава, постепенно ще губи относителното си тегло в света и оттам всичките му предимства ще изчезнат. Третият вариант е да се вземе в ръце, да си оздрави финансите. И тогава перспективите са много добри, защото има сериозни фундаментални фактори - най-вече човешки капитал, знания, технологична напредналост. ЕС до момента губи състезанието със САЩ, но ако оздрави финансите си значително и успее да го направи преди САЩ, може да навакса изоставането.
- От "Макро уоч" все говорите за рязане на разходи, за битки с дефицити, сочите с пръст разпасаната Гърция, която десетилетие живя нашироко, а сега си плаща солено сметката. Но САЩ - най-задлъжнялата световна икономика, продължават да трупат дълг, не затягат колани?
- И за САЩ важи онова, което за всяка друга икономика, която задлъжнява - ще стигнат до срив. На САЩ просто не им е дошло времето.
- Или са прекалено големи, за да фалират. Щатите не са Гърция, ако се сринат, това ще е жесток трус за целия свят. Видяхме какво причини ипотечната криза...
- Така е. И има големи тревоги сред икономическата общност. Дори вътре в самата кейнсианска общност вече има изключително сериозно разделение, скандали текат. Единият лагер казва, че това трупане на дефицити, на публичен дълг в Щатите е самоубийствено и убийствено.
- И тогава?
- Тогава идва ред на Китай. Човечеството ще се върне към нормалното положение - Китай е най-голямата и най-богатата държава - както е било дълги векове с отклонение само в последните 400 години. Ангъс Медисън, който прави оценки за БВП на глава от населението от Христа насам, показва, че до XVI век Китай неизменно е сред най-богатите в света. После нещо им става и се затварят, точно по това време пък Западът се надига. Но исторически погледнато, аз обичам дългите перспективи, бъдещето е на Китай.
- А не се ли притеснявате от такъв хегемон, Китай е особена държава?
- И САЩ са особена държава. Какво има да се притесняваме, винаги ще има предизвикателства.
за което.
