Османското нашествие през втората половина на ХIV в. преобръща историческата съдба на България. За Добруджа това е дваж по-вярно. Досегашните археологически проучвания представят всекидневния живот в големите градове на областта като уреден и заможен благодарение главно на търговията и занаятите, но и като сравнително спокоен политически. Дори повърхностен поглед върху историческите извори, доколкото ги има, може да покаже владетелите на Добруджанското княжество, и особено деспот Добротица, за когото разполагаме с най-обилни сведения, като заети активно със стопанския разцвет на тези български земи. Общата икономическа криза в България през втората половина на ХIV в. със сигурност не подминава Добруджа, но досегашните изследвания много натрапчиво налагат впечатлението, че отделеното от Търновското царство неголямо княжество сякаш значително по-лесно понася несгодите, даже отбелязва и икономически ръст във времето непосредствено преди османското завладяване.

Всъщност своята самостоятелност Добруджа запазва още известно време. Като удж - специална погранична област в Османската империя, тя има известна самостоятелност първоначално, включително и след окончателното завладяване на областта при султан Мехмед I (1413-1421). Веднага след похода на великия везир Али паша през 1388 г. политическият център е изместен на изток от крайбрежието, като е върнато първенствуващото място на Силистра. Впрочем богатствата на областта предизвикват непрекъснати грабителски набези, за което е категоричен летописецът Мехмед Нешри. "Удж-беевете (от завладените вече български земи) често налитали над тези области (Добруджа) и били заситени на плячка." Изглежда, че почти до края на първата половина на ХV в. са най-тежките времена за българите в Добруджа, понеже и влашките войводи също предприемат непрекъснати грабежи в отговор на османските набези отвъд Дунав. "Ефлякоглу Дракула (войводата Дан II - 1422-1426 и 1427-1430) нахлул и разграбил Силистра" - продължава Нешри. Оредяващото българско население изтърпява даже едно татарско нашествие. След 1389 г. Актау бег се заселва в Добруджа, а неговите орди разграбват дори укрепен град като Варна през 1399 г.

Добруджа в края на ХIV и през ХV в. има стратегическо значение за Османската империя, която насочва експанзията си и на север, към Молдова и Северното Причерноморие, и зорко следи Влашкото княжество. Силистренският санджак обхваща и обширни земи извън Добруджа, за да може да бъде издържана необходимата значителна войска (над 30 000 към първата половина на 1444 г.).

Етническият състав на населението в днешна Североизточна България очевидно има най-голяма връзка именно в началото на ХV в. В резултат на мрачните събития от последната четвърт на ХIV в. и през целия ХV в. и славяноезичните, и тюркоезичните българи, които живеят в Добруджа до края на ХIV в., масово започват да я напускат. Така след Варненската битка (1444 г.) кръстоносците бягали, според един от тях - Андрей Палацио, като "през пустиня". Едва ли ще се намерят основания, които да опровергаят допълнителна масова изселническа кампания в посока на Влашко и Молдова и след 1444 г., граничните области на които били още от ХIV в. много слабо населени.

Нова вълна от 12 000 българи се устремява на север от Дунав през още следващата 1445 г., след появата на участниците в дунавската експедиция на бургундско-венецианската флота, начело с Валеран дьо Ваврен. Самият той ни осведомява, че българите "се сговориха и заявиха, че не желаят повече да понасят турското господство. Решиха и натовариха всичките си имущества, жени и деца...". Изправен пред значителна загуба на данъкоплатци, султан Мурад II организира потеря, която застига изселниците малко преди Русе. Колкото е вярно, че Мурад II не иска да загуби неколкохилядно платежоспособно население, толкова е вярно, че войводата Влад Дракул прави всичко необходимо, за да освободи обсадените българи, които заселва по левия дунавски бряг. В последвалите преговори влашкият владетел все пак трябвало да върне около 4000 българи, но и така броят на добруджанските българи-изселници във Влашко само през 1445 г. остава значителен.

В обезлюдените части на Добруджа е приложена същата мярка, с която избитото население на Цариград е възстановено поне като количество. И там Мехмед II наредил: "Изселете хора отвсякъде. Нека дойдат и да изпълнят Истанбул (Цариград)". Впрочем при тази заселническа кампания от 1453 г. "царицата на градовете" е заселена и от цели български села.

Изглежда, че Добруджа е една от най-гъсто населените български области през ХIV в., защото въпреки масовите изселвания областта си остава българска по своето население. Сведенията, които се съдържат в регистрите за събирания тук поголовен данък, са най-рано от 1489 г. и от 1490 г. С този данък се облага по-голямата част от християнското население в Османската империя. Именно тези сведения са много показателни. За съжаление са запазени частите от тези регистри, които се отнасят само за централната и за южната част на Силистренския санджак.

На север от Стара планина са описани вилаетите Силистра, Провадия, Варна, Мадара, Петрич, Шумен, Герлово и Анхиало, в които живеят 5563 пълни и 666 вдовишки домакинства. Както вече бе посочено, това е само част от християнското население, вероятно значително над половината в тези вилаети. През следващата 1490 г. настъпват само незначителни изменения - 5614 пълни и 623 вдовишки домакинства. Данните за административните единици в Средна и Северна Добруджа от това време не са достигнали до наши дни и могат само да се предполагат.

Значително по-пълни са данните от средата на ХVI в., когато мюсюлманското население е вече много по-многобройно, като относителният дял на християните намалява не само поради продължаващите, но вече не особено значителни изселвания. Важни данни съдържа данъчният регистър от 1569 г., който отбелязва недвусмислено голям брой на приемащото исляма население в Силистра и нейната близка околност. Този процес и тук, в Добруджа, има изключително отражение в днешната българска действителност, та си струва да бъде специално разгледан.



(следва)





---каре---



Извори



"Ферман до одринския бостанджи-башия... Преводачът на френското посолство (в Цариград) Христодули Баруджи изпратил своя човек Анастас в Московския вилает по търговия, който, след като купил самури и други скъпи кожи, се връщал в столицата ми. В една местност близо до селото Бейлий в каазата Русокастро (дн. в община Камено, Бургаска област) срещу тях излезли 6 души пеши разбойници. Станало сражение и споменатият Анастас бил убит... Взети били отбелязаните кюркове и всичко, което имало, било натоварено на 4 коня... Заповядва се да се заловят всички споменати разбойници . . ."

Първата десетдневка на мухарем 1145 г. (14-23 юли 1732 г.)

Териториален архив-Добрич, док. I, л. 5-б



"Ферман до кадията на Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич). Жителката на този град Айше Хатун отправила изложение до централната власт, че еничарите Узун дели Хасан, синът му Халил и Халилоглу Ахмед отвлекли в стаята си с нечисти цели сина й Али, "голобрад момък, доброволно записал се за боец". Понеже последният се съпротивлявал, те с няколко удара го убили. Тя се оплакала на валията, но когато дошъл негов пратеник да разследва случая и да накаже виновните, последните избягали и се укрили."

Първата десетдневка на реби юл-еввел 1145 г. (22-31 август 1732 г.)

ТА-Добрич, док. I, л. 8-б



"... до кадията на Хаджиоглу Пазарджик... Разбойниците Балиоглу Мехмед, Мааден баше, Пич Али баше, Калчо-кяфироглу Осман, Канбур Мехмедоглу Мустафа и Екшиоглу Мехмед, жители... на Хаджиоглу Пазарджик, отвлекли насилствено жената на Али, завели я в оборите на Омер бей в с. Хаджи Садък Чамурлий, гаврили се с нея, карали я да им танцува и пр. Изпраща се нарочен пълномощник да залови споменатите разбойници, за да бъдат наказани."

Подпис - Мехмед ага, каймакамин на Силистра

11 реби юл-еввел 1145 г. (2 септември 1732 г.)

ТА-Добрич, док. II, л. 9-а



"До кадията... Между селата Янъклар, Куруджа куюсу, Алъджа и Ай орман било убито едно лице без каквато и да е вина. Името му не се отбелязва. За издирването на убийците измежду жителите на споменатите села е назначен нарочен пратеник... убийците да бъдат издирени..."

Подпис - Мехмед ага, каймакамин на Силистра

21 джемази юл-еввел 1145 г. (10 ноември 1732 г.)

ТА-Добрич, док. I, л. 27-а