Преди малко повече от два месеца един инцидент втрещи столичани за дълго - 10-15 маскирани скинари нахлуха посред бял ден с метални тръби, боксове и ножове в трамвай №20 и пребиха жестоко петима младежи. Според полицията причината била различните им идеологически възгледи - биячите били неонацисти, а жертвите - анархисти. Светкавично последваха и 8 ареста, предшествани от публичното обещание на МВР шефа Цветан Цветанов, че случаят ще бъде разплетен за часове. Така обществото бе доволно, а медиите получиха шанс за пореден път да анализират позабравените прояви на фашизоидна агресия.

Този случай обаче постави един много по-важен въпрос - дали покрай стремежа си към задължителни и бързи арести, за да се свали градуса на противопоставянето в обществото, МВР не рискува да обърка живота на невинни? И отговорът е "да", не само рискува, но и го прави! Това реално се случи с един от заловените "скинари" Росен Кънев, който след повече от месец по наровете в следствения арест бе освободен от съда



без никаква мярка за неотклонение



поради липса на доказателства срещу него. Други двама от задържаните пък бяха пуснати под гаранция от по 2000 лв. заради противоречивите свидетелски показания, които според прокуратурата ги уличават в престъплението.

Всъщност, още на следващия ден след побоя от 6 юни разследващите се отказаха от задържането на двама заподозрени, с което напомниха за старата полицейска практика: "Натопи някого и няма да имаш проблеми." Тогава от ареста излязоха Михаил Молеров и Георги Цанов, въпреки че единствено за тях обвинението представи пред съда резултати от изследване с детектор на лъжата, което "с много голяма степен на вероятност" ги сочеше за участници в мелето. Освен това за Молеров полицията разполагаше и с оперативни данни, че изповядвал неонацистки убеждения.

Въпреки това с обвинения се сдобиха само Димитър Лазаров, сочен от МВР за лидер на т. нар. движение "Национална съпротива", Васил Павлов, Матей Пенев, Емил Алексиев, Росен Кънев и Марио ел Матуси. За никого от тях прокуратурата не посочи категорични доказателства, че членуват в нацистки организации, както и техни подобни прояви от миналото. Любопитна подробност бе и произходът на Ел Матуси, чийто баща се оказа палестинец. Алексиев и Кънев пък твърдяха от самото начало, че по времето на побоя са били с родителите си у тях. При обиските в апартаментите им (естествено без съдебна заповед - б. р.) полицаите не откриха никакви боксове, железа, качулки, ножове или нацистки символи. И поради липсата на друго прибраха по един компютър от всеки адрес, за да се опитат да докажат, че шестимата са се уговаряли за боя в интернет.

По време на разглеждането на мерките така и не бяха представени данни в подкрепа на това предположение, но това не попречи на наблюдаващия прокурор Чавдар Железчев да говори за



"много добре организирана престъпна група"



Нито един от четирите съдебни състава, които четоха първоначално събраните материали по делото, обаче не прие в определението си съществуването на подобна банда. На заседанията стана ясно още, че обвинението изобщо не е изяснило и конкретната вина на всеки от задържаните - кой кого е млатил в трамвая. Бе изтъкнато единствено, че са проведени разпознавания по черно-бели снимки с няколко очевидци на боя.

И тук се открои поредната слабост в разследването - едва 3-4 от въпросните свидетели смятат, че сред нападателите имало двама немаскирани. Останалите очевидци разказват в разпитите си, че всички били с маски и качулки, тип "нинджа", които скриват цялото лице без очите. С тях разпознавания обаче не са провеждани. Без обяснение остана и въпросът - дори и да е имало двама без маски, как са разпознати останалите четирима обвиняеми? Още повече, че прокуратурата така и не уточни кой от тях е бил с открито лице. Бе посочено само, че биячите са били разкрити по доста общи и неконкретни "белези" - висок ръст, продълговат овал на лицето и късо подстригана коса.

В случая с Кънев единственото доказателство срещу него бяха думите на свидетелката Любомира Кирова,



която го познала "по овала на очите"



Това обаче не успя да натежи в полза на обвинението при второто гледане на мярката му, защото съдът обърна внимание на това, че при първия си разпит Кирова обяснява, че й "причерняло", изпаднала в шок и нищо не видяла. 4 часа по-късно обаче вече е почти сигурна във вината на Росен. "Фактът, че само за 4 часа Кирова променя показанията си почти на 180 градуса внася сериозно съмнение в искреността й", отбеляза съдия Петко Петков от районния съд. След което посочи, че в комбинация с показанията на родителите на Кънев, според които той е бил у дома в часа на инцидента, "обоснованото предположение не се разколебава - то се унищожава!"

Това съдебно определение на практика елиминира всички съмнения за участието на Росен в побоя, като дори прокуратурата не обжалва освобождаването му. Или иначе казано - благодарение на разследващите 25-годишният Кънев пропусна защитата на дипломната си работа, докато лежи зад решетките, без изобщо някой да е убеден във вината му. И без да са събрани каквито и да е годни доказателства срещу него.

Оттук обаче следва и друг проблем - развръзката на случая "Кънев" хвърля сериозно съмнение върху начина, по който са привлечени към отговорност и останалите заподозрени. Защото ако цялото дело се гради само на няколко разпознавания по снимки, шансът под удара на закона да са попаднали невинни е огромен. Особено когато пострадалите говорят за 10-15 нападатели, а са обвинени едва шестима. Естествено, разследващите се оправдават с ранния етап на разследването. Но когато само за два месеца показната работа на МВР по един скандален със своята жестокост случай е осигурила само едно бъдещо успешно дело срещу България в Страсбург вместо справедливост - това се превръща в проблем за цялото общество.