В България има една особена разновидност на подоходния данък - т. нар. патентен данък, или данък "занаят". Замисълът му бе по-дребните бизнеси и професии, свързани с ръчен труд, да бъдат облагани по лесен начин - не върху реални или декларирани доходи, а с определена годишна сума, така че платците да не се занимават с водене на счетоводство, а данъчните служби да посветят време и сили за проверки и ревизии на по-едри фирми.
Преди 2-3 години държавата направо прехвърли събирането на патентните данъци на общините, като им даде и свободата сами да определят и размера им за различните дейности в рамките на поставени от закона долни и горни граници. Идеята бе
местните власти да подходят гъвкаво,
да преценят каква да е тежестта на облагането според спецификата на общинската икономика и да подпомогнат бюджетите си, осигурявайки по-добра събираемост и повече постъпления от този вид данъци.
Патентното облагане бе рожба на прехода и трябваше да улесни облагането на занаятите и дребния бизнес, така че да не се задушава развитието им. Но старите ковачи, калайджии и обущари са на изчезване, живеем в ерата на интернет и електронните подписи. При това в обсега на патентното облагане попадат дейности, които нямат нищо общо с традиционните професии от минали времена, нямат много общо с ръчния творчески труд, а се радват на високи обороти и големи печалби. Наред с кожари и предачки такъв данък плащат и много автомивки и автосервизи, салони за красота, барове, семейни хотели, паркинги и др. - все бизнес, който би трябвало да е регистриран по ДДС, да издават касови бележки и да внасят данъци върху реални приходи, а не някакъв условен патентен данък. С други думи, въпросният бизнес трябва просто да се регистрира и облага като ЕТ и ООД. Това е и най-логичният ход - патентният налог изобщо да отпадне и да бъде заменен с корпоративен или личен подоходен данък.
На всичко отгоре много общини напоследък намекват, че са готови да се отърват от патентния данък, защото
местните данъчни служби не са силни в контрола
и събирането му и не успяват да осигурят сериозни приходи. В таблицата за облагане за патентни данъци например фигурират и две разновидности на най-древната професия, от които данъци практически изобщо не се събират. Става дума за компаньон(к)ите и масажист(к)ите (да ме прощават тези, които наистина упражняват терапевтични масажи). Не съм сигурен, че общинските данъчни инспектори осигуряват значителни постъпления и от гледачки, баячки, екстрасенси, чекръкчии и други подобни занаяти от списъка на подлежащите на патентно облагане.
Това е още един аргумент за премахване на архаичния данък. И колкото по-скоро, толкова по-добре. А в случай че не се отмени на този етап патентният налог, мястото му категорично е в ЗОДФЛ. А от гледна точка на ефективност и събираемост, най-добре е НАП да проверява и администрира всички търговци, ресторантьори, хотелиери, както и всички занаятчии - нали и бездруго първоначалната идея бе да имаме единна мегаагенция, която да събира всички видове данъци. По каква логика НАП е отговорна за здравните осигуровки и вноските за пенсия и безработица, а не се занимава с данъците на автотенекеджии, малки кафенета и ателиета за химическо чистене?
Въпросът за мястото на патентния данък има пряка връзка с голямата тема - за преотстъпването на част от подоходния данък в полза на общините. Преотстъпването бе включено и в пред- и в следизборните обещания на партия ГЕРБ. Ще стане ли обаче то реалност и
ще спечелят ли от това общините?
Ще го разберем от новия бюджет за 2011 г. и съпътстващите го данъчни закони. Според председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова "напълно е възможно част от подоходния данък за физическите лица да се преотстъпи на общините още от 2011 г." Но при ГЕРБ всяко решение е предпоследно, поне докато не излезе в "Държавен вестник".
Отсега е ясно, че при подобна промяна за 3/4 от общините, които имат слабо или никакво икономическо развитие, вредите ще са по-големи от ползите. Но идеята не бива априори да се отрича. Още повече че частично преотстъпване на подоходен данък имаше и в предходни години, вкл. и по време на социализма. Само че тогава производствените активи бяха по-равномерно разпределени, във всяко село имаше по някой цех на завод от близкия град или работещо ТКЗС или АПК и заетите в тях внасяха данък "общ доход" в съответния общински бюджет.
Но днес картината е коренно различна
В по-малките общини има много пенсионери и малко работещи. На места над 95% от общинския бюджет се формира от субсидии от републиканската хазна. По-големите общини ще спечелят от промяната, тъй като те се "захранват" с хора в трудоспособна възраст от по-малките общини. В същото време централизацията на администрацията и централизираните обществени поръчки разпределят основната част от държавните разходи в големите градове.
В България има 264 общини - всяка със своите проблеми. Затова не е чудно, че в търсене на решения за пълнене на общинските бюджети се завъртат всякакви идеи. Някои големи "разбирачи" искат в бъдеще местните власти да определят размера на подоходния данък, а Националната агенция за приходите (НАП) да продължи да го събира, а после да им превежда събраното. При такава свобода Каспичан или Макреш (Видинско) може да се окажат конкуренти на големи градове с по-ниски данъци за физическите лица. Друг въпрос е дали много българи ще се преселят в община, която предлага ниски данъци, но не предлага особени възможности за намиране на работа и кариера.
Но истината е, че какъвто и дял от подоходния или от друг данък да получават общините, те пак ще продължат да разчитат и на други трансфери от държавния бюджет. И ще продължат да спорят колко логични и справедливи са формулите за преразпределяне.
|
|