Оправяйте се сами, сменете си министрите, потегнете си политиката. Ще ви изчакаме, но не много - само до края на годината. А през тези 9 месеца ще се готвим за предсрочни избори. Ей така на прост език изглежда съботното решение на червения пленум.

Никакви оставки, никакви вотове на недоверие, камо ли пък отзоваване на двамата леви министри в кабинета. Изненада няма, революция в отношението на социалистите към управлението - също.

Логично. БСП не е готова да управлява. Тя не иска да управлява сега. На нея й трябва време, за да подготви кадрите си. За да нареди нещата така, че когато и ако дойде на власт, всяко действие на министрите й да не бъде блокирано от администрация, която не е нейна.

Социологическите проучвания сочат, че при хипотетични парламентарни избори БСП би спечелила. Но колко време би удържала властта? А БСП иска цял мандат. Затова пътят към него минава и през ДПС. Движението е необходимо на червените сега най-малкото за подмяна на средния ешелон на властта. ДПС обаче е част от днешната власт. Доган още не иска правителството да пада. Самият той неотдавна даде 1 година на кабинета. Горе-долу същия срок закова и БСП. Случайно? Едва ли. Вероятно точно такова е



времето за крепене на кабинета, за който са се договорили Станишев и Доган.



Та колкото и да пищяха червени депутати за разни министерски оставки, БСП не можеше да вземе друго решение, освен да поиска персонални промени в кабинета, но без да казва какви точно. Да настоява за смяна на политиката и да обясни, че цялата отговорност за това дали предкризисната ситуация в страната ще се превърне в криза зависи само и единствено от Симеон Сакскобургготски. И да предупреди, че прави кабинет в сянка, който, освен че ще следи всяка стъпка на царското правителство, ще се готви да стане действащ.

Останалите варианти бяха неизгодни.

Първо, още от самото начало на това управление БСП е в капан - в правителството има двама леви министри, които са там като експерти, но с благословията на червените. Тепърва социалистите "да възразят" срещу тяхното участие, както настояваха някои депутати, е глупаво. Едно на ръка, че Костадин Паскалев и Димитър Калчев са нужни като министри и в бъдещо ляво правителство. И друго - ако тепърва червените вземат "да възразяват", ще излезе, че щом до момента са си мълчали, поемат част от отговорността за управлението.

Второ, червените не можеха да поискат оставката на финансовия министър Милен Велчев, както също настояваха соцдепутати. Не и само нея. Ако Велчев е главният грешник за договора с "Краун Ейджънтс" и трябва да си ходи, от дясно щяха още по-силно да викнат - защо отминавате Паскалев, който в онова прословуто заседание на кабинета съветва договорът с англичаните да се свърже с националната сигурност и да се скрие?

Трето, вариантът вот на недоверие към кабинета сега е абсолютно безсмислен. Зад него не застана дори Красимир Премянов.



Червените да не са луди. Ами ако вземе вотът да мине?!



Примерно подкрепен от някакви нови отцепници от парламентарната група на НДСВ, които никой не е виждал, но за които споменават даже царски депутати. Какво ще правят левите тогава? Даже да се стигне до предсрочни избори и БСП да ги спечели нейде през лятото, сигурно ще се разминем с поканата за НАТО наесен в Прага. Тя и така не ни е кърпа вързана, а вероятността за нея ще стане нищожна, ако България първо е политически дестабилизирана, а после я управляват социалистите, които съвсем неотдавна прегърнаха каузата на НАТО.

Има още една основна причина левицата да не напира към властта сега. Каквото и да си говори като опозиция, щом поеме управлението, тя



няма да може да води лява политика.



Просто при сегашното състояние на икономиката в България тя не е възможна. И ще стане като при Виденов - страх от десните реформи, който води до крах. Или като при НДСВ - хубави предизборни обещания и разминаващи се с тях управленски решения.

Така че позицията, което взе в събота червеният пленум, наистина е абсолютно разбираема. От друга страна обаче левите не могат повече да пребивават в неясната си опозиционна поза. Да се казва на Симеон II, че трябва да си оправи политиката, защото има симптоми на криза, ще бъде интересно още най-много седмица. След това левите ще трябва много ясно да съобщават точно защо не са доволни от конкретните решения на мнозинството и точно какво биха направили те самите. Това е най-добрият път за разграничение и ще бъде фатална грешка, ако червените не го намерят, оправдавайки се, както по времето на СДС, че нямат достъп до медиите.

Въпреки високия рейтинг на левите, 9 месеца са много време. Хората искат конкретни мерки, защото им писна да верват. И политолозите са съвсем прави да предупреждават, че следващите избори могат да бъдат непредсказуеми.