От години се развличам, като отвреме-навреме подхвърлям по някоя идея в блатото на така наречената икономическа мисъл в България. Идеите засядат в тинята от наслоена летаргия и обгръщат ги злоба и гузно мълчание. Керванът си върви в тъмнината. Но пукне ли пролет, се задава редовното пролетно разчистване на сметките и около държавната софра настава оживление. Разлиства се нова надежда за поредната промяна. За кой ли път се поставя вечният въпрос защо тъй зле живеем и отпочва



икономическата дискусия за растежа.



Явават се хора разни да предложат лек. Повечето се въртят около идеята да се развърже бюджетът и "да се даде на народа" да потреби повече, отколкото е произведено. Тогава от блатото изпълзяват едрите жабоци, обитаващи най-закътаните и сочни служби. Титани на подстриганата мисъл и стожери на правоверното икономическо слово, те са абонирани да са все на правата страна, призвани да служат вярно на всички политически режими. Те уверено се втурват в разгара на дискусията, за да изтъкнат безспорния факт, че доход, който не е изработен, не може да се изяде. Тези мъдри мисли са съпроводени с важно надуване на бузи и изписване на купища вестникарска хартия, шпикована с цифри и проценти. Наподобява се научен мислообмен и вдига се такъв шум, че всяка идея да потъне в глъчката и



нищо да не се промени.



Това е сигурна гаранция за опазване на благото статукво и придобивки на властта и нейните клакьори. Затова никого не изненадва болезнената реакция на управата на централната банка срещу опитите да се посегне на свещената крава на валутния резерв. Това са същите хора, които докараха БНБ дотам, че като чета отчетите на банката... ще го кажа по-деликатно с думите на мъдреца ... saepe et multum ridere (2). Централната ни банка се управлява от световни шампиони. Тъй ниска доходност от милиарди валутен авоар, колкото отчита БНБ, не успява да стигне никоя друга банка. Затова всяка критика в тази насока се среща с уплах, съпроводен с вербални ерупции в пресата.



В огледалните представи



на тези хора парализата на банковата система е успех, а предложението поне част от валутния резерв да се вложи в българската икономика - светотатство, което застрашава мъничкия им сив свят. Какво предлагам? Мисля, че трябва да се вдигнат натрапените от МВФ ограничения и част от заемите, с които държавата е натоварена и за които плаща над 6 на сто лихва годишно, да се използват за развитие на нашата икономика, вместо да финансираме чужди банки при лихва между 2 и 4 на сто. Как да стане това? Законът трябва да допуска поне част от парите, изнесени сега в чужбина за покритие на лева, да се използват за рефинансиране на заеми за българските фирми. Само сбъркан човек може да реши, че с тази идея предлагам да се субсидира мафиотската икономика, или да пита



откъде ще се вземе милиардът,



мърморейки нещо за депозита на правителството в БНБ. Не! Не казвам от т о з и депозит да се отдели фондът за рефинансиране, парите за целта са точно от обратната страна - в актива, а не в пасива на банката. Като дава пари на банките, които кредитират реални производители, БНБ няма да намали обезпечението на лева, защото тези пари не са загубени, напротив - те ще бъдат върнати с лихва между 10 и 12 на сто. Да, това носи риск. Рисковано е и да си жив. Безрисково е да не работиш и да се препитаваш от чупки в кръста. Господа, събудете се: така работи пазарното стопанство, то има нужда от капитал. Работата на банковата система е да поема и преразпределя риска, а не да служи като помпа, осмукваща жалките спестявания от обеднялата страна, и да ги изнася в чужбина.



Плашилото на риска



пак се размахва като аргумент срещу стимулирането на инвестициите чрез кредита. Но няма печалба без производство, няма производство без капитал и без риск. Но този риск се калкулира в лихвата по кредита, затова у нас дават кредити с 10% по-скъпи от германските. Смешни са твърденията, че тези 10% (100 млн. лева при 1 млрд. рисков фонд) щели да увеличат бюджетния дефицит - кредитът общо с бюджета, освен дето го пълни, защото от всеки произведен лев към 40 ст. влизат в него. А държавни гаранции за бизнес кредити дава всяка страна от Г-24. Опашати лъжи са плашилата, че ако влеем чрез кредита капитал в собствената ни икономика, щяло да спре финансирането от МВФ и Световната банка, нямало да ни приемат в ЕС и НАТО, ще рухне свещеният борд и ще настъпи нова катастрофа. Всичко това ще стане с абсолютна сигурност, ако депресията продължи.(1) О подражатели, робско стадо [Horatius, Epistulae 1, 19, *9] смея се често и много.