--------

Асен Сираков е филолог, специализирал е впоследствие "алгоритмични езици и компютърна лингвистика". По разнообразие на професиите и увлеченията си може с успех да претендира за рядка по всички критерии широта. Бил е асансьорен техник, дърводелец, строителен работник, реставратор, учител по английски език, преводач, журналист, политик. Автор е на пет книги с поезия и проза, превеждал е Пушкин, Байрон и Блок, правеше предаването "12 + пляс" в БНР, работи известно време в "Панорама", влезе в медиите и като обект с активния си ангажимент в политическата дейност на Богомил Бонев. Занимава се освен това сериозно с алпинизъм, фехтовка, музика - автор е на много песни и на концерт за пиано и оркестър. Току-що издаде книгата "Прозрението на Буридановото магаре" - с радиоесетата си.

---------

- Тая твоя книга сега, със старите текстове - защо тъкмо днес я издаваш, какво те потегли към писателството след политиката?

- Сега, защото 3 години ме мотаха по разни издателства... Благодаря на В. Станилов - предишния директор на издателска къща "Иван Вазов", че заложи книгата ми за печат и на сегашния директор Н. Пейчев, че я отпечата. В известен смисъл стана по-добре, тъй като книгата излезе на "кръгла" годишнина - точно преди 9 години на 6 март стартирах "12+Пляс!" по "Хоризонт". Инак с писателство се занимавам доста активно от около двайсет години - уви, до този момент, поне в моя случай, "писателство" къща не храни. Решил съм да опровергая това положение.

- А партийното строителство, политическите битки, какво стана с тях? Имате ли още общи планове с Богомил Бонев? Виждате ли се днес?

- Разбира се, че се виждаме, макар и не толкова често, както по време на кампания. Що се отнася до плановете, и те са като на всяка политическа партия - да участваме в следващите избори и Гражданска партия да стане парламентарно представена политическа сила. Все пак да не забравяме, че Богомил Бонев взе около 600 000 гласа на последните президентски избори - това е добър знак, както за него, така и за Гражданска партия. Лично аз не съм имал и нямам преки политически амбиции.

- "Дванайсет + пляс" беше доста псувано, но и доста слушано предаване. Липсва ли ти?

- "Псувано"? Може би от отделни хора, не знам...

- Е, и аз го казвам в кавички... Ама съм слушал бая възмутени граждани - ти самият ги пускаше в ефир...

- В интерес на истината досега не съм срещал нито един от "псувачите". Сред всичките близо 11 000 писма, които получих през тези шест години, имаше не повече от 300 с негативно съдържание. От 1993 до 1998 г. обиколих тринайсет града в страната с индивидуални срещи-концерти. Никъде не чух и една лоша дума по мой адрес. А дали ми липсва... то е като да загубиш близък, приятел - сещаш се за него, правиш му помен, мъчно ти е, но не можеш да върнеш времето назад, нали...

- Не те ли сърби за някакво ново предаване?

- Теоретично да, но не бих направил. За такива неща, ако ги правиш сам, са нужни средства. Има хора, които си мислят, че през тези шест години в БНР и една година в БНТ съм натрупал състояние. Ако бях в друга страна - можеше и да е вярно. През всичките 7 години заплатата ми се движеше между $100 и $140 без каквито и да било екстри... Никой не вярва, че съм правил всичко кажи-речи за чест и слава, а аз го правех единствено, защото вярвах, че хората имаха нужда от него. Звучи патетично, нали?

- Доста патетично. Едва ли който и да било журналист би казал нещо друго, та някак трудно се вярва точно на такива думи.

- Е, сигурно е могло да правя и "поръчкова журналистика", да вляза в някои интересни взаимоотношения с мощни рекламодатели и в крайна сметка наистина да бях направил някоя друга пара... Да, но не. Може би и затова до ден днешен "12+Пляс!" няма аналог. Що се отнася до всичко друго - нещата не са се променили кой знае колко. Затова може би и взех това решение за себе си да се отдам изцяло на писателската си страст.

- Боли ли след изборен неуспех? Любен Дилов се поотдръпна от политически изяви след юни и ноември 2001-а. При тебе как е?

- Може да се каже, че се "поотдръпнах" въобще... Политиката винаги ме е интересувала единствено откъм логическата й, стратегическата й, логистичната й страна, т.е. там, където някои мои умения в областта на анализа биха могли да бъдат полезни и плодотворни. Не съм човек, който може да вдига "пушилка в стратосферата" само и само за да докаже, че не е вън от играта. Също така никога не ме е блазнела перспективата да бъда я слуга, я заложник на някого - нещо, което често се случва в реалната политика, когато няма икономически интереси, които да ти подпират гърба.

- Как ти се струва ситуацията в България точно днес? Тия скандали - "Краун-ейджънтс", реални и хипотетични цепения на царската парламентарна група, списъците с прокурорски проверки - като нормален политически живот ли го виждаш? Или не ти се струва нормално?

----

- Колкото и тъжно да прозвучи, то е по-нормално отколкото през всичките тези 12 години измислен преход. Реално погледнато ние се върнахме обратно в първи клас и тепърва ще се полагат основите на нормалния, обективния политически живот и взаимоотношения. Тепърва държавата ще почва да осъзнава, че интересът на всеки един от нас е неин интерес и обратно. Политиката не е някакъв механичен сбор от прокоби, заклинания, идеологеми, призиви и пр. в рамките на едни и същи приятелски кръгове от тарикати. Политиката е предлагане на различни начини за решаване на конкретни проблеми в обществото след предварително постигнато съгласие по националните приоритети.

-----

Що се отнася до изброените от теб примери, мисля, че те са част от неизбежните процеси. Ненормално би било например, ако всичките тези прокурорски проверки се окажат "кьорфишек". Що се отнася до политическия живот въобще, лично аз смятам, че онзи до болка познат, лелеян, измислен и наложен двуполюсен модел е вече невъзстановим и това е повече от чудесно. Всичко друго е въпрос на време.

- Ние българите мазохистично обичаме да се вайкаме от себе си, по възможност публично. Прави ли сме, че сме за окайване?

- А кой да ни окайва? Сърби, гърци, румънци? Или онези, от които все очакваме "да дадат"? Но ние самите и да се окайваме, и да не се окайваме - полза никаква! Вярно, мазохизмът е национална черта, какво да го правиш - такъв имали, такъв пратили... По-лошото е, че обичаме да се дистанцираме, да възприемаме нещата все едно, че се случват някъде другаде с някой друг, а не с нас и тук.

----

В този смисъл, това е едно тягостно нежелание да си съпричастен с всичко, което се случва в твоята страна. Отказ да възприемаш провалите и успехите като свои лични, а не като издънки и далавери на някой там, друг, някой, който не става и за чеп на каца за зеле, но по някакви "необясними" причини те управлява. Истината е, че непрекъснато се чувстваме като след Априлското въстание - независимо че всички днешни "въстания" на практика са били само в мислите ни.

-----

- Ти знаеш много езици - руски, английски, полски, испански, немски, пътуваш доста...Песимист ли си, или оптимист за бъдещето на света? Той по-добро място ли ще става, или по-лошо? Или за някои ще става по-добро, а за други - по-лошо? Ако е така - за кого как?

- Стана модерно да се казва "реалист". Много ме дразни американизацията и все по-честото използване на понятия като "цивилизация", "цивилизационен избор" и т.н. - тоест - синоними на същото. Тепърва Европа ще има сериозни проблеми с това.

-----

Не може някой с 200-годишна история, който все по-често бърка "виртуалното" с "действителното" да определя що е цивилизация, а не може и да си заровиш главата и да кажеш - такова животно няма. Истината е, че системата работи и тяхната, американската, работи отлично, а когато една система работи - всичко работи, дори напук. Една страна може да е пълна с умни, способни, талантливи, надарени хора - както е България - но ако системата не работи, нищо не работи. И няма никакво значение, че съкровеното ни желание е да бъдем, да станем част от новата глобализация. Голяма част от нас все още разглеждат този процес като някаква форма на осиновяване.

-----

- Глобализацията естествен или изкуствен процес е? Ако е второто, можем ли да се мешаме , за да го усъвършенствуваме?

- Глобализацията е неизбежна. Тя е естествена като предпоставки и реални възможности и е изкуствена като засилване на процесите в избрани посоки. Длъжни сме да се "мешаме", защото поговорката "Малка бях, излъгаха ме", не върши работа.

- Какво си мислиш най-често, като слушаш случайни хора да си говорят из улиците?

----

- ... че българинът пари за акъл, секс и здраве все още не дава (дори да ги има) и затова точно тези три неща винаги му излизат най-скъпо.

----

- Само това ли?

- Разбира се, че не само това... Прави ми впечатление, че пак се търсят "универсални формули", "философски камъни", "магически пръчици" и какво ли не... Допреди шест месеца Царят трябваше да ни "оправи" още с идването си - раз и готово! Някои хора си го представяха това във вид на потоци чуждестранни капитали, други - ей тъй на! Сега пак той е виновен за всичко... Това донякъде мога да го разбера от гледна точка на елементарната народопсихология, да не говорим, че има и доста реални поводи за недоволство. Но защо една голяма част от хората биха били по-доволни - в собствен ущърб! - ако той се провали, вместо да успее да се справи. Ей, Богу, това не ми е понятно, не мога да го проумея!

- Кажи нещо за книгата си.

- Написаното остава. Какво друго? Оказа се, че дори хора, които шест години внимателно са слушали всяко мое предаване, прочетоха книгата като нещо съвсем ново, като нещо с което тепърва се запознават... Така е - "казаното отлита".

- Чух, че възнамеряваш да издадеш част от творчеството си на английски?

- Вярно е. Дори вече успях да преведа две от книгите си - "Буридановото магаре" и сборника с разкази "Галерия на шантавите". Интерес има, нещата се подготвят изключително прецизно - най-вече от езиково-смислова гледна точка - текат преговори... Живот и здраве, дай Боже, до края на тази година, началото на другата, една от книгите ми може да бъде и "англоезичен" факт.