Чрез това писмо бихме желали да реагираме на статия, публикувана в броя от 17 август на в. "Сега", озаглавена "Комунизма ли да върнем заради ромите?".

Намерението ни не е да обсъждаме точка по точка множеството твърдения на нейния автор. Ромският въпрос е сложен и притежава силно човешко измерение, което съответно може да породи страсти. Всеки е свободен да притежава собствено мнение по въпроса и да го изразява свободно. Именно заради това организирахме през миналия май месец публичен семинар относно ромския въпрос, който се споменава във въпросната статия.

Впрочем, нейният автор също бе поканен на това събитие чрез разпространено за целта съобщение за пресата. Ако бе пожелал, той можеше тогава да изрази своята гледна точка и да реагира на изказванията, направени свободно от участниците - много на брой и от различни области, - както и от присъстващите на семинара. По този начин мненията му можеха да бъдат отразени в документа, представящ заключенията на семинара и от желание за прозрачност публикуван в интернет сайта на посолството.

При всички положения относно този въпрос, както и за всички други, когато сме отговорни за информацията, която поднасяме на обществото, е необходимо да се съобразяваме с някои професионални правила.

На първо място, тази статия поставя очевиден концептуален, но за съжаление доста разпространен проблем. При четенето й се остава с впечатлението, че ромите, в частност тези от България, са безотечественици, които не представляват част от българското население. Ако добре разбираме автора, ЕС даже трябва да благодари на България, че "приютява" един голям брой от тях. Какво повърхностно разсъждение. Става въпрос за български граждани, притежаващи български паспорти и установени от векове в България. Те са неразривна част от идентичността и културно-историческото богатство на тази страна. Както и останалите български граждани, те се ползват от предимствата на свободното движение в ЕС, но в предвидените от Европейския съюз рамки. А с директива 2004/38/СЕ се поставят юридически ограничения по отношение на обществения ред, обществената сигурност, общественото здраве. Ако има български граждани, които не спазват тези условия, поставени от европейското законодателство, е съвсем естествено те да бъдат върнати в тяхната страна - България.

Освен това разумно ли е да се говори за "най-масовото официално депортиране в Европа след Втората световна война" и едновременно с това да се твърди, че това население отново ще се насочи към изходната си точка, "защото вече знае пътя"? По време на Втората световна война тези, които са били пращани в лагери, не са се завръщали оттам. Съпоставянето, което се прави в статията, е не само обидно, но и абсурдно. Особено като имаме предвид, че засегнатите от тези мерки български граждани са не повече от няколко десетки души! Едно не толкова масивно "масово депортиране". Впрочем връщането на някого в родната му страна едва ли може да се разбира като "депортиране". Думите имат определен смисъл. Трябва да се отнасяме към тях с уважение, което авторът не прави.

Заключенията на автора също привличат вниманието ни. Цитираме: "Европа трябва да инвестира не в създаването на модернизирани ромски (конц)лагери в България и Румъния, които така или иначе се превръщат в отвратителни гета, а в закупуването на коли и каравани за ромите, които желаят животът им да преминава на колела." Не е ли малко странна тази идея? Наистина ли се мисли, че като се изразходват стотици милиони евро за закупуването на каравани с цветовете на Европа, обществените и моралните въпроси, свързани с ромите, които са сериозни и търсят отдавна отговор, ще бъдат решени? Като посланици на Франция и Италия предприехме необичайна за дипломатическите порядки инициатива с посещенията ни в ромски квартали в София и Сливен, за да се запознаем директно с условията на живот, характеризиращи в по-голямата си част тези квартали, за да посетим училища, да говорим с представители на тази общност. Трудностите от санитарен и хуманитарен характер, които видяхме на тези места, са огромни.

Накрая авторът на статията се позовава на някои изказвания на представители на ромската общност по време на гореспоменатия семинар и счита за особено уместно да твърди, че "подобно извратено мислене няма как да се дължи на друго освен на платена поръчка". Кой на кого плаща? Не става ясно от написаното, но е налице едно общо обвинение. То е тежко и неоснователно, обидно и абсурдно. Как да отвърнем? Струва ни се, че мъдрият отговор на този въпрос е да се придържаме към общия подход, който ни вдъхновява през цялото това време относно тази тематика: да поставим открито конкретните проблеми, които възникват, и да търсим начин за решаването им по един полезен и спокоен начин.

Всъщност, ние бихме могли да споменем още много проблематични откъси от тази статия. Предпочитаме да спрем дотук. Чрез няколкото примера, които споменаваме в настоящото писмо, се надяваме, че сме успели да ви убедим, вас и вашите читатели, в това, че имаме пълното основание да реагираме на недопустими от гледна точка както на обективната реалност, така и на здравия разум, коментари.