"Ще си купите ли сирене, кебапче и хлебче към тях, направени по Българския държавен стандарт? Цяло лято този въпрос изскача от екрана на телевизиите, звучи по радиа и пълни вестникарски страници. Дежурният отговор е "Да, разбира се!". И как да не е така, когато държавата обещава да направи всичко необходимо, за да си припомним истинския вкус на сирене, направено от поне 6-7 литра мляко, а не от палмово масло.

Парчетата му ще са "добре оформени, умерено солени, а на вкус - "млечно-кисели". Знае се дори и цветът на саламурата на истинското сирене - "бледозеленикъв".

Що се отнася до кюфтета, кебапчета и салами, ако носят щемпела за стандарт, ще се надяваме, че няма да бъкат от многобройни вегетариански съставки като соя, картофено нишесте, фибри. Хлебарите също умуват за повдигане на качеството и също чертаят стандарти.



А ако се окажат сметките криви...



Първо, обещаното качеството си има цена и най-вероятно за голяма част от потребителите тя ще е отблъскваща. Насред кризата "истинското" сирене, кебапче, кашкавал и хлебче ще бръкнат до 3 пъти по-дълбоко в джоба на българина, мимоходом споменават производителите. Големият въпрос обаче не е цената, защото всеки българин с прилични доходи ще прежали малко повече левове, за да нахрани децата си с първокачествени стоки. Грамадната питанка обаче е как да сме сигурни, че това, което купуваме, е не само с висока цена, но и от висока класа.

Странно, но сякаш производителите и самият министър Мирослав Найденов в шумните си пиар акции забравиха, че Брюксел държи вратите си плътно затворени за голяма част от млеката и сирената, произвеждани у нас. Причината - около 70% от суровото мляко в България бъка от бактерии и микроорганизми, които надвишават нормите на ЕС десетократно. Именно затова тези стоки може да се продават само у нас, но не и на французи, англичани и т.н.

В новите БДС-и за млечните стоки е записано, че истинските продукти ще се правят от мляко, отговарящо на хигиенните норми на ЕС. Такова е само 30-40% от млякото у нас. Затова именно недостигът на качествено мляко ще е първата пробойна, ако липсва як контрол. Голяма част от фирмите ще продължат да изкупуват суровина от стотици селски обори, а след като получат благословия от ветеринарната служба, че произвеждат по БДС, ще започнат да хитруват и да смесват качественото мляко с друго, непокриващо евронормите.

"Стандартите не са задължителни. Голяма част от българските млекопреработвателни предприятия, които имат и собствени ферми, със сигурност произвеждат качествено мляко. Друга част от тях могат спокойно да купуват качествена суровина от други държави на ЕС", разясни пред "Сега" Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ). От Националната ветеринарна служба пък не можаха да посочат колко от мандрите у нас работят с мляко по европейския аршин. Така или иначе ще се стигне до любопитна ситуация - продукти, носещи името "българско бяло саламурено сирене" и "българско кисело мляко", всъщност ще са направени от сурово мляко, издоено от крави в Полша, Чехия, Германия.

"Новият БДС за киселото мляко не забранява млякото да е вносно, важно е да се ползват български закваски и българска технология", посочиха пред "Сега" експерти от ветеринарната служба. Традиционната ни технология изисква сиренето да "зрее" при температура 10-12 градуса в течение на 45 дни за кравето и 60 дни за овчето, козето и биволското мляко. Този срок гарантира трайност на продукта, но по-важното е, че води до специфичния "млечно-кисел вкус", който се получава единствено от уникалните за страната ни "лактобацилус булгарикус" и "стрептококус термофилус". Ако първата бактерия е повечко, млякото киселее, ако втората взима превес, вкусът е по-сладък. Стандартът позволява всеки производител да избира съотношението, но по принцип от години повече се котират по-некисели млека.

А как човек да повярва на обещанията за качествени колбаси - със 100% месо, след като частните ветеринари излязоха пред медиите и заговориха за тотален хаос и липсата на контрол. Те са категорични, че фермерите сами лекуват животните си с антибиотици, които после чрез месото се наслояват в човешкия организъм. "Всеки може да купи лекарство от ветеринарна аптека и да се прави на доктор. Често объркват диагнозата и като видят, че животното си отива, колят го и продават месото", коментира д-р Йордан Бойчев, председател на Българския ветеринарен съюз. "Държавната ветеринарна администрация в София трябва да въведе ясни правила. Искам, като отида да лекувам крава и й сложа лекарство, да обясня на стопанина, че има срок, в който той не може да продава нейно мляко заради антибиотика. И той да се съобрази. Същото важи и за месото. Иначе качество няма да има", пояснява д-р Соня Спасова. Лекарите се опасяват, че заради липсата на контрол е възможно месото да е натъпкано с вредни хормони.

"Защо държавата плаща на тези частни ветеринари, след като те сами признават, че не вършат нищо. Ако има хормони в месото, нали те са ги инжектират?", пита риторично "Сега" Светла Чамова от Асоциацията на месопреработвателите в България. "За да влезе месо в кланицата, то се придружава от документ от частно-практикуващия лекар, че животното не е третирано с такива препарати. Освен това и самият собственик гарантира, че не е лекувал по собствени рецепти животното. После в кланицата двама държавни лекари изследват месото и поставят печат - здравна маркировка, че месото може да се преработва", разясни Чамова. Тя посочи още, че България внася суровини от ЕС, но за качеството е отговорен държавният ветеринарен контрол. Самите ветеринари проверяват на принцип на риск анализ и разчитат на европейските си колеги, които са отговаряли за контрола, преди месото да мине границата.

Гръмкият скандал с 20-годишното ирландско месо отпреди няколко години обаче срути доверието в евроконтрола. "Месопреработвателните ни предприятия ежедневно контролират физико-химичния състав на използваните суровини и хранителните съставки в собствена лаборатория. Освен това готовите продукти се тестват редовно в акредитирани български и европейски лаборатории. Текущият контрол се извършва съгласно мониторингов план на суровини, материали и готови продукти в съответствие с българското и европейското законодателство", изтъкна Драгомир Илиев, главен технолог в "Белла България", производител на кренвирши.

Общото за месните продукти, направени по новите стандарти, е, че в тях е забранено влагането на соя, картофено нишесте и фибри, консерванти и оцветители. От НВМС са категорични, че стандартите са по-добри от действалите до 1999 г., където се е допускало влагане от 2.5% до 5% соя (която в глобален мащаб е генномодифицирана). Само за каймата са разработени три отделни стандарта. Първият е за кайма от 100% свинско месо, другият - за 100% телешко, и третият е за смес от 40% свинско и 60% телешко.

Държавата се опитва да прокарва стандарти и за хляба. Но всяка година у нас пшеницата за хляб е около 20-30% от цялата реколта, а останалото зърно става само за фураж. От Националната асоциация на зърнопроизводителите признават, че нямат стимул да купуват скъпи качествени семена - пазарът миналата година им предложил еднаква цена и за качествената хлебна, и за фуражната пшеница. Шефът на асоциацията Радослав Христов даде пример с "Агротайм", който от години се слави, че предлага много качествено жито. "Агротайм" произведе отлична хлебна пшеница, за която у нас не можеше да вземе и 240 лв. за тон и в крайна сметка я продаде в Австрия за 320 лв. за тон", уточни Христов.



Суровините спорни, но цените яко нагоре



Макар и суровините на "истинските" български продукти да са спорни, цените със сигурност ще се засилят нагоре. Докато в момента масовата кайма, замесена със соя, струва 3 лв. килограм, чистата, без соеви примеси, ще стигне 8.40 - 9.50 лв., прогнозират производители. Просто защото 1 кг свинско струва 8 лв., а телешкото -12 лв.

Цените на суровата наденица и карначетата ще се качат около 6.40 лв. и 6.90 лв. А автентичното бяло сирене ще удари някъде 12 лв. за килограм. Хлебарите засега не казват цени, но посочват, че в Гърция най-евтиният самун е 2 евро.



Капани в син правоъгълник



Потребителите ще се ориентират лесно - на киселото мляко, сиренето и кашкавала, направени по стандарт, ще има син правоъгълник, в който с бели букви пише БДС". Стандартът е изработен от Българския институт за стандартизация и всяка фирма може да го закупи за 32.40 лв. Отделно от това България е защитила още през 1974 г. марката българското кисело мляко като "наименование за произход", т.е. за продукт, чиято уникалност идва от географската среда и на човешкия фактор. Затова всички производители в страната могат да се регистрират като ползватели на наименованието. Вписването става в Патентното ведомство и струва 300 лв., а таксата е еднократна. До момента само държавната "Ел Би Булгарикум" и през м.г. "Зоров-97" са вписани като ползватели на наименованието за произход "българско кисело мляко".

Специално лого също ще отличава каймата, кебапчетата, кюфтетата, пилешкото, карначетата, направени по стандарта "Стара планина". Знакът представлява зелен кръг, в който националният трибагреник очертава билото на планина. Той може да се купи от Асоциацията на месопреработвателите срещу 120 лева годишна такса. От асоциацията уточниха, че фирмите, произвеждащи по стандарт "Стара планина", не са длъжни да купуват логото.

Двата стандарта се оказаха в епицентъра на грандиозен скандал между две държавни служби. "Не може да има национален стандарт за месото, без той да е изработен и утвърден при открита процедура с публични обсъждания от Българския институт за стандартизация, а след това и обявен пред ЕК", заяви пред "Сега" Ивелин Буров, председател на УС на Българския институт по стандартизация. Преди дни публично шефката на същия институт Ирен Дабижева определи "Стара планина" като ведомствени документи, които са изработени непрозрачно и се налагат чрез силови административни решения и дори допусна, че може да обслужват нечий бизнес. "Този институт е паразитна структура, която само събира пари, като продава стандарти, изготвени от други, а утвърждаването им отне цели две години. Ние утвърдихме само за няколко месеца стандартите за месните стоки, без да искаме пари от фирмите", коментира шефът на ветеринарната служба д-р Йордан Войнов.

"Най-големите ни притеснения са, че някой ден ще дойде писмо от ЕК, с което ще ни питат какви са тези салами и стандарти "Стара планина" и защо Брюксел не е уведомен", посочи още Ивелин Буров от БИС. Той добави, че БИС върви по правилния път - прави 2 месеца публични обсъждания, които раждат идеи за дообогатяване и след това изготвеният стандарт се представя пред Европейските организации за стандартизация. След това в продължение на няколко месеца се изчаква отговор от тях.



Хитруване



Макар и да се очаква първите сирена по новия стандарт да се появят след седмици, по магазините вече грее сирене със синьото правоъгълниче с трите бели букви БДС. Цената му е 12 лв. за килограм, т.е. с 3-4 лв. по-скъпо от досега. Продуктът се произвежда от Димитър Зоров, който от години се хвали, че произвежда сирене по едновремешния БДС - от 1986 г. Случайно или не, знакът за БДС се появи точно в месеците, когато се подготвяха новите стандарти и по нищо не се разбира, че то е произведено по стария стандарт. "Логото на Българския институт по стандартизация е използвано абсолютно неправомерно. Не е възможно по един току-що публикуван стандарт да има производство, и то още преди няколко месеца", коментираха пред "Сега" от БИС. Публично Зоров уточни, че е сложил логото, защото произвежда сирене по БДС, а това, че е по-стария стандарт, се разбирало отзад на опаковката, където бил посочен номерът му.

Тоталното хитруване на производителите обаче блесна след заповедта на шефа на НВМС д-р Йордан Войнов продукти от растителна мазнина или соев белтък да не могат да се наричат вече мляко и сирене. Някои от фирмите реагириха абсолютно първосигнално и забранените думи просто паднаха от етикетите. Така вместо бяло саламурено сирене, четем просто - бяло саламурено. Редица стоки, които до вчера купувахме като сирене, днес се кипрят на щандовете като "деликатес". Най-евтиното "сирене" - под 4 лв., сега е "млечен пастет за мазане". Киселото мляко с палмово масло пък се нарича "заквасен продукт". "Цеден продукт за салата" доскоро бе цедено кисело мляко.



---КАРЕ---



КОНТРОЛ

Месните и млечните фирми, които искат да произвеждат по стандарт "Стара планина" и по БДС за млечни продукти, трябва да подадат бланка-заявление до регионалните служби на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК). След това трябва да направят пробно производство, да изпитат срока на годност и да поръчат етикети с новото наименование. В срок до 10 дни от подаването на заявлението шефът на регионалната ветеринарна служба издава заповед, с която определя комисии за извършване на проверки, за да проверят дали качеството отговаря на посочените стандарти. При положителни лабораторни изследвания, че продуктите отговарят на стандартите млекопроизводителите могат да закупят от БИС лого за производство по стандарт или от Асоциацията на месопреработвателите лого "Стара планина", а министърът на земеделието издава удостоверение за българското кисело мляко съгласно Закона за марките и географските означения. Така производителят може да кандидатства пред патентното ведомство, където да стане ползвател на марката срещу 300 лв. еднократна такса. По-нататъшният периодичен контрол първоначално ще се изпълнява от ветеринарната служба, а в бъдеще и от Агенцията за храните. Проверките ще се правят на база риск анализ.