Не ме учудва единодушието в чуждоземните писания на българска тема: цялото икономическо развитие на родината е главно вносно, то се дължало на преките чуждестранни инвестиции и се крепяло на европейските програми. Ако човек е опознал България от бюрото си някъде на запад или в нордическа Европа, лесно би стигнал този извод, защото гледа на нас чрез огледалото на медиите. А в това огледало



реалността се отразява избирателно



Проследете какво ви говори който и да е медиен източник за икономиката на страната. 90% от приказките се въртят около две теми: чужди инвестиции и еврофондове. Останалото касае десетината медийно познати лидери в стопанството. Дотам ни стига медийната реалност. Нататък, както казва Умберто Еко, "книгите си говорят с книги": икономическите писатели взаимно се четат, цитират и беседват помежду си. Но никой не обръща внимание на бизнеса на едноличния търговец Пенчо, на проектите на хотелиера Тенчо, не вижда Ганчо и Ванчо ООД (освен ако нещо ги напсуват). И понеже средният български писач е тежък комплексар, даже анализи с научни претенции папагалски повтарят чужди изводи. Понеже сега е криза и тъй като потокът чужди инвестиции е секнал, без изгледи скоро да се върне онова икономическо малоумие, с което пришълците инвеститори набучкаха в десетина града мол до мол, - значи България ще излиза от кризата тежко и дълго. Дотолкова ни стига акълът. Повече от преразказ на вносни лакардии българската икономическа мисъл рядко предлага. В такава среда, от никого незачитан, отвсякъде руган и плашен, българският бизнес следва инстинкта си за оцеляване. Той се покрива. В статистиката



ефектът на потапянето



изглежда като абсолютен спад. Според нея през 2009 г. брутният вътрешен продукт е намалял с 4.9% в реално изражение. За полугодието на 2010 г. реалният БВП се свива с 1.1% спрямо предходната година. Оттук се прави изводът, че рецесията в България продължава, с всички апокалиптични следствия. Колко са смислени тези проценти, като знаем, че обемът на скритата икономика на България е между 35 и 50% по различните оценки? Ако през миналата година в сивия сектор са се потопили, да речем, 10% от производството, може да се окаже, че зад отчетения 4.9% спад всъщност се крие 3-4% ръст. Ефектът на потапянето лесно обяснява защо въпреки данните за продължаваща рецесия икономиката не изглежда във влошена кондиция, а напротив, оптимизмът расте. Затова, вместо да спадне с 9% средната работна заплата през миналата година, както врачуваха оракулите, тя се е качила с толкова (на светло). Ще видите, след 5-10 години, когато преоценим развитието от дистанцията на времето, ще излезе, че сме прескочили дъното на кризата още през третото тримесечие на 2009 г. Растежът ще стане още по-осезателен и видим,



ако заложим на собствените сили



и вместо да гони еврохимери и чужди инвестиции, държавата насочи вниманието и грижите си към българския бизнес. И най-мижавата българска фирма, която работи и расте, е десетки и стотици пъти по-ценна за нацията от всякакви европроекти и вносни капитали. Защото остава тук и в добри години, и в трудни времена. Българският бизнес ни крепи в кризата и предстоящите трудни години в депресия, а не прехвалените чужди пари. Вижте числата за полугодието. Колко сме взели от чудните еврофондове? Отговорът е 143 млн. евро! Нето. Иначе постъпленията са 470.4 млн. текущи плащания и 97 млн. евро капиталови трансфери от ЕС, но срещу тях сме платили 245.3 млн. в бюджета и 149.3 млн. евро капиталови вноски във фондове на ЕС. А чуждите инвестиции? Нетните преки инвестиции са 359. 2 млн. евро, но търсачите на бързи и яки печалби са изтеглили чисти 370.4 млн. евро от "портфейлни" инвестиции. Заемите и депозитите от чужбина са намалели за 6 месеца със 776 млн. евро. Значи за половината на една от най-тежките за България години, чуждестранните ни благодетели са изтеглили нетно 787.9 млн. евро от страната. Тогава



на какво се крепи балансът



на икономиката? На онова, което самите ние, българите, можем да произведем - у нас и в чужбина. Всеки ден ни сугестират колко са важни фондовете на ЕС за българската икономика. Най-важните! Бошлаф. Точно 143 млн. евро за 6 месеца е подкрепата от Брюксел за платежния баланс. В това време икономическите емигранти и нашите фирми, работещи в чужбина, са превели в България 470.4 млн. евро. Техни са и онези 362 млн. евро нетни валутни постъпления с неясна причина на реда "грешки и пропуски" в платежния баланс. От собствени, вътрешни икономически източници са онези 1.9 млрд. евро, с които нетно са се увеличили парите в българските банки от началото на годината. Това е балансов остатък, след като банките са проводили в странство 583.4 млн. евро. Т.е. от непознат за икономическите стратези източник за 6 месеца в банките са изплували 2.5 млрд. евро. Това е салдо, остатък, чист от дълг. Т.е. наши спечелени пари (не непременно печалба за 2010 г.). Всичко това - получените отвън 832 млн. евро, появилите се в сметките 2.5 млрд. евро, скритите под дюшеци и вложени в работа милиарди евро - са продуктите на онази сила, истинският локомотив, който всъщност движи българската икономика. Собственият ни, вътрешен или (полу)емигрирал, скрит, укрит, подценен, руган, но реален стопански потенциал.