Болест или порок е наркоманията? Как да бъдат третирани наркоманите - да бъдат лекувани или наказвани? Лечима ли е изобщо тази напаст? Такъв дебат тече сега във Франция. Той бе иницииран от министърката на здравеопазването Розлин Башло, която предложи да бъдат създадени клубове за наркомани. В тях под лекарски контрол те ще могат открито да вземат наркотици. Според нея това ще позволи да се избегнат много болести, разпространявани сред наркоманите, като примерно СПИН и хепатит. Идеята й бе подкрепена от кметството на Марсилия, което реши да изпробва как ще действат такива клубове. Но редица депутати от управляващата партия, а впоследствие и премиерът Франсоа Фийон



рязко отхвърлиха начинанието



"Откриването на клубове за приемане на наркотици е нежелателно и безполезно във Франция", отсъди министър-председателят. Все пак той се съгласи да приеме представители на няколко организации, които години наред се борят за идеята. Техните доводи се базират на международната практика. Някои европейски страни имат дългогодишен опит с такива клубове. Статистиката показва, че този опит предоставя множество доводи в полза на идеята за откриването на подобни центрове и във Франция. Ето как Жан-Пиер Кутрон, президент на асоциация Anitea, която обединява специалисти, помагащи на наркоманите да се справят със зависимостта си, вижда работата на клубовете: "Това ще са специално оборудвани салони, в тях лицата ще могат да приемат наркотици, които носят със себе си. Разбира се, те няма да са предназначени за всички наркомани, а само за онези, които са в най-плачевно състояние и се чувстват изолирани от обществото. В тях се предвиждат два типа помещения. В първия посетителите ще бъдат посрещани от специалисти, които ще осъществяват с тях първия контакт, а също ще могат да преценят доколко даденото лице се нуждае от такъв вид помощ. Второто помещение е вече за самото приемане на наркотиците. В тях при нужда ще може да се окаже медицинска помощ на наркоманите, ще се спазват и необходимите изисквания за хигиена, което ще намали риска от разпространението на болестите. Фактически в тези клубове наркоманите ще могат



да установят онзи контакт



със специалистите, който в бъдеще би им помогнал да преодолеят зависимостта си".

По повод бурята от негативизъм срещу идеята Жан-Пиер Кутрон признава, че самият той не е бил убеден в нейната правилност, когато е поел асоциацията: "Да, в нея има нещо шокиращо - как е възможно да се съдейства на наркоманите да вземат дрога?! Но когато сериозно се захванеш с проблема, бързо проумяваш, че не става въпрос само да облекчиш някого да вземе поредната си доза. Въпросът е да помогнеш на хората, страдащи от тази зависимост, да променят възгледа си за живота и по възможност да се излекуват. Ако това се проумее, страхът от идеята изчезва. И тогава стигаш до мисълта - а защо пък да не се пробва? Защо да не се помогне на хората, още повече че става дума за най-слабите, а не за открита консумация на дрога от всички наркомани".

Всъщност според експерта става дума за адаптация на самото общество към проблемите, с които то се сблъсква. Днес във френското общество, което освен всичко друго преживява икономическа криза, се появяват все повече хора, които са бедни, обезверени и изключени от системата. И повече от всички други тези хора са подложени на риска от наркоманията и свързаните с нея заболявания. Това съответно води до появата на места, а в големите градове и на цели квартали, където се събират десетки наркомани. Те купуват и поемат наркотици направо на улицата, в парка или подлезите. На риск са изложени не само те, но и живущите в тези квартали - наркоманите оставят след себе използваните спринцовки, понякога се държат и агресивно. През последните години много градове започнаха да създават специалните центрове за приемане на наркотици, за да се справят някак с тази ситуация. "Смятам, че във Франция е узрял моментът за създаването на няколко подобни клуба. Става дума те да заработят не навсякъде, а само в градовете, които се сблъскват с този проблем. Подобни клубове вече доказаха своята полезност", смята Жан-Пиер Кутрон.

Той отхвърля дебата по въпроса как да бъде възприеман наркоманът - като болен или престъпник: "Това, което ме разстройва при тези обсъждания, е, че се противопоставят неща, които не трябва да се сблъскват. Преди този проект да бъде предложен във Франция, експерти от Inserm - националния институт по здравеопазване и медицински изследвания - подготвиха доклад, в който се говори не само за положителните страни на тази идея, но и за рисковете й. Специалистите подчертаваха необходимостта от



постепеннно внедряване на тази идея,



от приспособяването й към всяка конкретна ситуация. Не може да предложим на всеки, взет от улицата наркоман, да се лекува. Преди това трябва да се мине през няколко етапа. Като начало трябва да се установи контакт и да се накара човекът да повярва в себе си и че може да се отърси от наркозависимостта. Трябва да му се даде надежда".

Но противниците на идеята обвиняват привържениците й, че клубовете, където открито ще се приемат наркотици, ще доведат до още по-голямо разпространение на наркоманията. "Мисля, че тези, които говорят това, се занимават с примитивно нравоучителство и не разбират, че наркоманът трябва първо да бъде окуражен, преди да бъде подлаган на лечение или осъждан. В нашата асоциация има хора, които знаят как да помогнат на бивш наркоман да не падне отново в ямата, как да се поддържа желанието му окончателно да се отърси от зависимостта. Те са готови да вземат у дома си месеци наред един бивш наркоман, за да го накарат да се почувства като част от семейство. И да не отиде на халос лечението. Ето защо всички в нашата асоциация разбират, че клубовете за вземане на наркотици са първият етап на лечението, който ще накара много наркомани да се замислят и да предприемат лечение. Понякога този процес трае с години. Но всеки човек трябва да бъде зачитан и да му се предоставя необходимото време, за да вземе правилното решение", обяснява експертът.

В десетки страни по света вече действат такива клубове. В Европа ги има в Холандия, Испания, Швейцария и Германия. Във всяка от тях помещенията съответстват на определени местни условия. Тома Дюсоше от благотворителната асоциация Gaia разказва как първият подобен клуб се е появил в Испания: "В Билбао той бе създаден в квартал, който години наред бе свърталище на наркомани. Дотогава



хората се безпокояха от присъствието



на наркоманите, омръзнало им бе да ги гледат по улиците и подлезите, да виждат навсякъде въргалящи се спринцовки, да живеят в антисанитарни условия. Ето защо откриването на такива клубове бе продиктувано преди всичко от санитарни изисквания. И второ, нововъведението реши проблема със сигурността на жителите от квартала, чието мнение бе отчетено от властите". Дейността на центъра в Билбао отговаря на определени изисквания. На наркоманите е забранено да се събират по улиците и специални охранители следят за това. Освен това полицията постоянно патрулира в района и отговаря за спокойствието му. В същото време клубовете намаляват смъртността сред наркоманите.

Франкфурт пък е първият град в Германия, в който бе открит такъв клуб - през 1994 година. Годишно броят на смъртните случаи от предозиране в града падна от 108 на 35. Швейцария пък е първата държава в Европа, в която отвориха врати подобни клубове. Статистика показва, че нивото на заразените със СПИН наркомани в страната се е съкратило с 60%. Тези цифри за пореден път доказват, че тази идея е полезна, но за да се осъществи, инициаторите й ще трябва да се преборят с предразсъдъците на много хора и политиците популисти.