Трудно е да се намери напоследък в европейския дебат по-дребен политик от премиера Бойко Борисов. Тези дни трябва с микроскоп да го търсиш, за да се увериш, че още го има. А само допреди няколко месеца италианският премиер Силвио Берлускони въздишаше ревниво, че Борисов бил по-голям от него. Как и защо се смаляват политиците?

Повече от месец България е обект на политически нападки, че изнася проблеми в Европа, като дискриминира ромското си население и го пропъжда към по-богати държави. Първа я порица Франция, която се обслужи за свои вътрешнополитически цели със забележки към нея и Румъния в оправдание на масовото експулсиране на роми. Париж пое риска да помрачи образа си на защитник на човешките права и си навлече многобройни критики, както стана миналата седмица на първата сесия след ваканцията на Европарламента. Но французите сами си правят сметката какво печелят и губят и винаги говорят на висок глас в Европа.

В общото възмущение срещу ксенофобията и лицемерието България



направи впечатление със своето безгласие



Нещо повече, тя даде знак, че едва ли не одобрява колективното прокуждане на свои граждани и че дори не се нуждае от разследване поотделно дали всички изгонени са престъпници и нарушители. Даже Еврокомисията, която с угодничеството си към Франция възмути евродепутатите, се осмели да отправи на 7 септември чрез своя комисар по правосъдието и основните права Вивиан Рединг предупреждение, че може да задейства наказателна процедура срещу Париж, ако събраните доказателства потвърдят нарушение на директивата за свободно движение на хора. А в своята експедитивност Франция изглежда не спази серия формални процедури, изисквани от директивата.

Безмълвието на България заприлича на гузно мълчание и всякакви политици започнаха да се упражняват в реторика за нейна сметка. Ето два последни примера: Британският евродепутат Найджъл Фарадж от групата на евроскептиците заяви пред "ЕЮ Обзървър", че проблемът с ромите произтича от фундаменталната грешка с приемането на България и Румъния в ЕС, като ги обвини в политика на дискриминация, каквато са прилагали нацистите към евреите. "Не трябваше да се позволява на България и Румъния да се присъединят към ЕС. Те третират ромите не по-добре отколкото евреите през 30-те години в Германия", заяви хлевоустият политик, който през февруари сравни харизмата на президента на ЕС Херман ван Ромпой с "очарованието на мокър парцал".

На човек с невъздържан език и скромно влияние може и да не се придава значение, но в деня на дебатите в Страсбург за ромите



политиката на България бе пришита към еврейските неволи



и от лидера на зелените в ЕП Даниел Кон-Бендид, който при това е евреин и знае много добре, че не бива да се заиграва с някои теми. На пресконференция, запитан от български журналист, работещ за европейска медия, той направи точно такава препратка: "Тъй като няма успехи в България, циганите се преселват. Същият беше проблемът с евреите от Централна Европа, които се преселиха във Франция и създадоха цял свой квартал в Париж - квартала Маре". Иначе Кон-Бендид е критично настроен към политиката на Франция срещу ромите.

Френският посланик в София се обиди миналия месец на в. "Сега", че вместо "експулсиране" използва думата "депортиране", която му напомня за депортациите на евреите. В българския речник обаче двете думи са синоними и "депортирането" не носи мрачен спомен като във Франция, където е било факт през Втората световна война, докато България все пак е спасила своите евреи. Затова каквито и да е намеци към България на тема еврейски страдания са повече от нелепи. Но когато София мълчи, сама открива простор да се говори какво ли не по неин адрес.

Принос с мълчанието си дава и външният министър Николай Младенов. Като ученик на бившата външна министърка Надежда Михайлова той възприе нейния маниер да



"дедраматизира" всеки дебат,



по който няма смелост да заеме ясна позиция. Така през 2000 г. Михайлова (днес Нейнски) дедраматизираше дебата за падането на шенгенските визи за България. В момента се дедраматизира френската заплаха България да не бъде допусната в Шенгенската зона или поне да бъде забавено нейното приемане заедно с Румъния. Единственият от управляващата партия ГЕРБ, който се осмели досега публично да каже половин дума по темата, бе евродепутатът Андрей Ковачев. След обяснение в дебата на ЕП за ромите колко важно било да се балансират правата и задълженията им той едва успя да изрече "Шен..." и микрофонът му бе изключен, защото му изтече времето.

Безмълвието на властите е израз на убеждение, че с тях и без тях ще стане онова, което предстои. Ако се намесят, могат само да влошат положението. Тънкостта на тяхната дипломация е в осъзнаването колко са излишни при решаването на европейски проблеми, дори когато засягат пряко България. Определено българските управляващи имат по-здрави нерви от френските си колеги. Кой би си представил български министър да заяви, че мисли за оставка от мъка по ромите, както направи френският външен министър Бернар Кушнер?

Нестабилна психика показват и румънските управляващи, които вместо да си държат езика зад зъбите, защитиха страната си от френски и италиански нападки.

Когато Борисов мълчи, сякаш



мълчи като за двама,



защото и президентът Георги Първанов отсъства от международния дебат. А иначе по конституция държи втория ключ от външната политика на държавата чрез правото си да издава укази за назначаване и отзоваване на посланици. Той едва ли съзнава, че вече има и трети ключ, който се държи от европейската "министърка" на външните работи Катрин Аштън. Този месец тя се очаква на първо посещение в България и вероятно ще даде знак дали ще назначи поне един български посланик на европейска заплата. За решението й няма да има значение нито мнението на Борисов, нито на Първанов. Затова и не ги пита. Впрочем при такова невидимо присъствие на българските държавници в Европа какво ли да ги пита? Може би как се казват.