Шефовете на фирми и Националният статистически институт питали потребителите колко е сивата икономика в България спрямо отчетения брутен вътрешен продукт. Потребителите казали, че скритото производство е над половината (58%) от официалния оборот, мениджърите признали за 42%, а НСИ открил 10%. Очевидно най-недостоверен отговор е дала официалната статистика, макар колегите статистици най-добре (сигурно единствени от другите групи респонденти) знаят какво значи сива икономика. Надъхани от постоянно одумване на проблема в медиите, потребителите по-скоро го преувеличават. Повече вярвам на мениджърите, които познават собствените си магии, и добре знаят каква част от оборотите се "изпускат" от счетоводните сметки. У нас



единственото смислено изследване



на сивата икономика, което ми е попадало, е едно проучване на университетите Корнел и Харвард, съвместно с нашите Агенция за икономически анализи и прогнози и Институт за пазарна икономика, публикувано 2001 г. Изводите им бяха, че в периода 1989-1998 г. сивата икономика била между 25% и 37%, като се увеличавала рязко в годините на кризи (1990, 1996). Фирмите укривали 34%-35% от заплатите и 35.5% от данъците. По-голямата част от продажбите и плащанията бизнесът отчитал като "платени в брой". Който внимателно прочете несъмнено ценния труд на колегите, ще забележи, че те са проучвали само една част от икономиката в сянка - сивия бизнес. И практически



нито дума не са казали за домашното стопанство,



а то е сив сегмент особено важен в криза: обира "излишните" работници - безработни, неплатени отпускари, скрито съкратени, хора, записали се за "земеделски производители", и пр. самонаети. Какъв е делът от БВП, зает от бурканите с компоти и туршии, никъде неотчетените добиви в селски дворове, лични лозя, ракията от селския казан, ремонтите, извършени от "майстори" и пътуващи дюлгерски "бригади", неведомите нощувки в частни квартири, скритите наеми ... чет нямат проявите на икономиката в сянка. Има дори и високотехнологични. Познавам компютърен гений, който пише софтуер вкъщи, доставя го в чужбина направо по електронната поща, а доходите си събира "навън" в сметка, която си открил, докато бил на студентска бригада. Нито лев данък не дава. Та сивият бизнес и домашното стопанство заедно спокойно могат да надхвърлят половината брутен продукт, особено при криза и в депресия.



Защо е важна икономиката в сянка



и защо изобщо се занимаваме с нея, когато на дневен ред са поредният държавен бюджет и придружаващите го данъчни поправки, с които правителството ще се опита да прибере повечко пари от джобовете ни, хем да спази обещанието да не вдига данъците. Тъкмо затова. Ако данъците останат (относително) неизменни, фискът отправя надеждите си за по-сочен бюджет тъкмо към укритите обороти и доходи. Кроят се нови ограничения, уж да "извадят на светло" скритата икономика. Но това няма да стане. Наивно е да мислиш, че откриеш ли укритото, ще можеш да го обложиш. Не става. "Изваждането" на сивата икономика може да я убие, но не и да я обложи. Повечето укритите дейности са възможни само ако избягат от облагането. Трябва да се разбере, че



потапянето е защитен рефлекс,



укриването е начин за оцеляване за сметка на "спестените" данъци. Ако данъчната система е стабилна, а държавата -скромна, икономиката по-бързо ще изплува от дълбините. Особено ако правилата са строги и бирниците са активни, та да е ясно, че когото хванат в грях, си плаща всички дяволъци или остава гол като пушка. Точно обратно действие ще имат опитите на държавата да вдига налози, да втвърдява ограниченията за бизнеса и да подгони "сивите фирми". Впрочем представата, че едни фирми са чисти, а други - сиви (лоши), е стара милиционерска фантазия. Всъщност



няма сиви и бели фирми,



а едни и същи фирми имат донякъде (от 0% до 100%) явни, оттам нататък - невидими обороти. Една и съща фирма е хем сива, хем бяла. Като оня паркинг, дето отчитал хиляда лева приходи, но като застанали данъчните на бариерата хванали 20 хиляди. Той е бил 1/20 част в белия и 19/20 части в сивия сектор. Още повече: една и съща сделка може да е сиво-бяла (продавам за 100 лева, ама фактурирам 70 лв. и вземем 30 "на ръка"). Умната фискална политика не разчита да излови скритите обороти, а ги кара сами да изплуват над повърхността. Важно е да се разбере, че в криза и депресия потапянето на бизнеса по-дълбоко в сивия сектор е особено опасно. От затъването (рецесия) фискът губи като всички, а



потапянето поражда фискални свръхзагуби.



Ето как: с разходи за 50 лв. (10 лв. ДДС кредит) фирма произвежда продукт за 100 лв. (20 лв. ДДС, от тях 10 лв. прихваща и 10 лв. внася в хазната + 4 лв. данък печалба). Но ако фирмата се потопи само 10% в сиво, вместо за 100 лв. продава за 90 и скрива 10 лв. под масата. Статистиката брои 10% затъване (фиктивна рецесия), но фискът понася двойна загуба на приходи, защото на 90 лв. продажба ДДС е 18 лв., от тях 10 лв. ДДС кредит, в бюджета влизат 8 лв. ДДС и 3.20 лв. данък печалба. От (фиктивно) намаления приход фирмата вади все същия разход. Вместо 14 лв. фискът има едва 11.20 лв. приходи, точно 20% по-малко. Реалността е по-сложна, фискалният ефект от потапянето на практика е по-малък, но принципът е същият.