В Германия отказът от атомна енергия трябваше да стане факт през 2025 г. Сега обаче управляващите решиха да удължат живота на атомните електроцентрали средно с 12 години, което предизвика противоречиви реакции. Решението се отнася до съществуващите в страната 17 атомни централи. Според министъра на екологията Норберт Рьотген атомната енергия е незаменима като преход към ерата на възобновяемите енергии. Той обясни: "Споразумяхме се за това по-старите централи да работят 8 години по-дълго от първоначално предвидения срок, а по-новите, които са и на по-добро техническо ниво, ще удължат срока си за експлоатация с 14 години. Това означава, че средно централите ще работят 12 години по-дълго." Целта е по този начин да се гарантира снабдяването с електроенергия, докато ядрената енергия бъде заместена от енергията от възобновяеми източници. В момента електроенергията от атомни централи съставлява близо 23% от произвежданата в страната.

В замяна на допълнителните милиардни приходи за енергетиката, произтичащи от удължения срок на експлоатация, се въвежда така нареченият данък върху горивните елементи или "ядрен данък", който пък ще вкара в държавната хазна по 2.3 милиарда евро годишно. Освен това атомните концерни ще плащат за всеки мегаватчас допълнително произведена електроенергия по 9 евро за по-нататъшното развитие на възобновяемите енергии. Според министъра на икономиката Райнер Брюдерле от либералите правителственото решение е огромен успех. "Важна крачка е и това, че успяхме в сътрудничество с енергийните концерни да генерираме допълнителни средства от около 15 милиарда евро за преминаването към ерата на възобновяемите енергии", каза той.



Управляващите игнорираха призива на международни екоорганизации



като Грийнпийс за бъдеще без атомна енергия. Опозиционните социалдемократи и зелените пък обявиха, че интересите на населението за увеличаване на сигурността са били продадени срещу пари. За германското антиатомно движение правителствените намерения са истинско предизвикателство. Шефката на Партията на зелените Клаудия Рот обяви: "Обещавам на федералното правителство истински гореща есен. Нека добре се подготвят, защото ги очакват сериозни протести. Не е възможно да се прави политика зад гърба на хората, срещу интересите на хората за повишаване на сигурността и против по-добрите аргументи". Според последни проучвания почти 2/3 от германците са против ядрената енергия. На 18 септември около 100 000 германци вече протестираха в Берлин срещу продължаването на живота на ядрените централи и това е само началото.

Германският канцлер Ангела Маркел обеща, че атомната енергия за мирни цели е само "преходна технология", независимо от удължаването на живота на атомните централи. Споразумението между коалиционните партньори, консерватори и либерали, което изисква одобрението на Бундестага, идва след продължили месеци спорове между политици и представители на атомната енергетика. Министърът по околната среда Рьотген съобщи, че Германия ще вложи 3 милиарда евро годишно за развитие на възобновяеми енергийни източници. Германският кабинет на практика е постигнал компромис с енергийните гиганти като E.on, RWE, EnBW и Vattenfall от 2011 г. да заплащат т.нар. ядрен данък и да отделят допълнително 300 милиона евро за екологично чисти енергийни източници. Това споразумение обаче ще действа само шест години, съобщи ДПА. Според бърз анализ на европейския Екологичен институт във Фрайбург по поръчка на природозащитната организация WWF германските енергийни концерни ще спечелят поне 57 млрд. евро от решението на Берлин, съобщи сп."Шпигел".



Ползването на ядрена енергия днес е по-оспорвано от когато и да било.



Напоследък обаче в Европа гласовете в полза на атома стават все повече, тъй като така може да се намали зависимостта от вноса на петрол и газ. 31 страни в цял свят ползват ядрена енергия. Една трета от енергийния микс на ЕС се произвежда в атомни електроцентрали. С референдум преди повече от 20 години Италия се отказва от мирния атом - като единствена страна - членка на Г-8. Консервативното правителство на Силвио Берлускони реши обаче наскоро, че до 2013 г. трябва да започне строежът на четири до пет атомни електроцентрали, всяка от които с мощност 1800 мегавата.

Първата страна, която ползва ядрената енергия за мирни цели, е Великобритания. През 1956 г. тя пусна в употреба първата атомна електроцентрала. В момента в Обединеното кралство има 19 ядрени реактора, които покриват 15% от нуждите на страната. Заради покачващите се цени на петрола и от екологични съображения сега и Лондон обмисля да засили ангажимента си в тази област. Вече дори се подготвя нов закон за енергетиката. Франция е рекордьор в ползването на ядрената енергия за мирни цели. 77% от енергийния микс на страната се произвежда в АЕЦ. През 1973 г. заради предизвиканата от арабите петролна криза французите строят редица нови реактори. Целта е страната да стане независима в енергийно отношение. Сега във Франция има 59 атомни електроцентрали, като 60-ата в момента се строи. При това президентът Никола Саркози се опитва да поощрява износа на френска ядрена технология. За да намалят зависимостта си от доставки на газ и петрол, източноевропейските страни също залагат на ядрената енергия. България, която почти изцяло е зависима от енергийните доставки, иска да включи отново спрените с приемането в ЕС реактори в АЕЦ "Козлодуй" и да построи нова атомна централа край Белене.



Антиядрените настроения в Швейцария пък стават все по-силни.



В последната демонстрация в района на Гьосген, където се намира една от петте атомни електроцентрали, участваха 5000 души. Първоначално в Гьосген казваха, че ядрените реактори ще работят 30 години. Те обаче се експлоатират вече 35 години. Сега пък се настоява за допълнително удължаване на живота им. Между 1990 г. и 2000 г. в Швейцария действаше 10-годишен мораториум върху строежа на атомни реактори. През 1998 г. правителството се обяви дори за постепенен отказ от ядрената енергетика. Пет години по-късно обаче този отказ беше отхвърлен от швейцарците на специално организиран референдум, най-вече заради прогнозите, че през 2020 г. в Швейцария ще има недостиг на електроенергия. Причините са в изтичащите по това време договори за внос от съседните страни, както и ограничената продължителност на живот на петте действащи атомни електроцентрали, строени между 1969 и 1984 г. Официално поисканото сега от атомното лоби разрешение за строеж на три нови реактора в Швейцария предизвика остри реакции и сред екоактивистите в Германия.

Четири от общо петте вече съществуващи атомни електроцентрали са в непосредствена близост до германската граница. Един от най-болезнените въпроси е крайното складиране на ядрените отпадъци. В средносрочен план швейцарското правителство има намерение да построи съответното съоръжение за това. Само че предложенията за мястото, на което ядрените отпадъци ще се складират завинаги, са също в непосредствена близост до ФРГ. При всички положения решението на Германия на практика даде живот на мирния атом поне до 2040 г. и е голям удар за природозащитниците, които неведнъж заявиха, че нямат намерение да се отказват от стремежа си да наложат алтернативни източници на енергия.