Мислехме си, че Европейският съюз не е като Съветския, но се налага да поправим някои заблуди.

Първото послание "За състоянието на съюза" на председателя на Еврокомисията Жозе Барозу бе скроено по американски фасон в годината, когато изтече срокът на провалената 10-годишна Лисабонска стратегия за изпреварване на САЩ от ЕС по конкурентоспособност. Точно преди 30 години такава съдба имаше и 20-годишната програма на Никита Хрушчов за изграждане на комунизма, като през 1980 г. се очакваше да надбягаме американците по главните икономически показатели. Сега изпълняваме новата програма на ЕС, наречена 2020, която пак ни връща към поуки от социализма с предложението да преминем към 10-годишно планиране (вместо сегашното 7-годишно бюджетно планиране), но във вариант 5+5, т.е. на петилетки. За разлика от западняците в ЕС, които се придържат към класическото равенство 5+5=10, ние знаем как петилетката се изпълнява за 4 години, или казано по български - пет за четири. Правили сме го и едва ли сме го забравили.

Главната ни задача е



да разберем правилно директивите



в посланието "За състоянието на съюза". Както заяви пред Европарламента председателят Барозу, "те ще очертаят една Европа на възможностите, в която тези, които имат стремежи, са възнаградени, а тези, които са в нужда, не са забравени". Разделянето на ЕС на две групи - на държави със стремежи и държави в нужда - не буди съмнение къде попада България според класацията на Брюксел. Нашите скромни стремежи за всекидневно оцеляване означават, че максималното, на което можем да разчитаме от членството си в ЕС, е да не бъдем забравени. През започналото десетилетие Европа решително ще мине на две скорости, защото ще възнаграждава преди всичко високотехнологичните държави и ще остави на втори план политиката на сближаване, която е нашата надежда някой да ни влачи на буксир. Кохезионната политика за стимулиране на изоставащите региони ще служи колкото да не изпаднат от картата на ЕС. Според европейското райониране България се състои от шест региона и всички са в категорията на изоставащите.

"Не трябва да храним илюзии, предупреди Барозу. Дошъл е моментът да модернизираме нашата социална пазарна икономика, за да посрещнем демографските предизвикателства." Ако се огледаме



кои икономики в ЕС са най-демоде и най-антисоциални,



можем да заподозрем към коя държава е адресиран закодираният текст. Добавката, че така трябва да се посрещнат демографските предизвикателства, е джокер, след който отговорът си идва сам.

С генералната си политика за отглеждане на олигархия чрез глозгане на остатъците от социалистическата икономика всички български правителства през 20-годишния преход допринесоха за геноцида над своя народ, като го смачкаха с мизерия и прокудиха най-динамичната му част в емиграция. Резултатът в държавата е най-тежката демографска криза в ЕС. Опитайте да говорите с премиера Бойко Борисов за "социална пазарна икономика" и ще ви отреже да не го провокирате с номера на Сергей Станишев и Георги Първанов, които също не знаят какво означават тези понятия, макар и да ги използват. Такова е равнището на модерното европейско мислене в България.

Брюксел вече знае, че



българските политици не са от схватливите,



и затова сякаш заради тях Барозу пояснява: "Искам един Европейски съюз, който помага на гражданите си да се възползват от новите възможности и който е социален и приобщаващ... Или ще плуваме заедно, или ще потъваме поединично". Това е като последен шанс за нашите да се опомнят, защото не започнат ли да вървят в крак с останалите, ще бъдат оставени да се давят. В условията на икономическа криза нервите на всички са опънати и прагът на търпимост към традиционната некадърност и крадливост на управленските среди в България е паднал твърде ниско.

"Неустойчивите бюджети ни правят уязвими, продължава Барозу. Сега виждам готовност от правителствата да приемат по-стриктен мониторинг, подкрепен със стимули за спазване (на бюджетна дисциплина - бел. ред.) и със своевременни санкции." Пресилено е да се каже, че правителството на Бойко Борисов прие с готовност да бъде уличено от ЕК в бюджетна мимикрия и да бъде поставено под надзор заради неприемливо висок дефицит. В това отношение финансовият министър Симеон Дянков трябва да бъде нащрек, защото счетоводните му фокуси само дразнят финансовите магове в Брюксел, които отдавна са се върнали от пътя, по който е тръгнал. Макар че България все още попада в зоната на държавите с умерен дефицит и ниска външна задлъжнялост, нищо не пречи да бъде от първите санкционирани, защото критерият ще бъде доколко е променила поведението си след отправеното й предупреждение за наказателна процедура. Точно за Дянков, който спря да плаща на фирмите и предизвика верижна междуфирмена задлъжнялост, за да си оправи счетоводството, важи препоръката на Барозу: "Трябва да изоставим спора



дали да имаме финансова консолидация, или икономически растеж



Можем да имаме и двете". Но как? "Икономическият растеж трябва да се основава на конкурентоспособността на нашите предприятия, обяснява Барозу. Трябва да продължим да въвеждаме улеснения за нашите малки и средни предприятия. Те осигуряват две трети от работните места в частния сектор. Сред основните им предизвикателства са иновациите и бюрокрацията".

Сякаш България е служила като нагледно помагало при писането на посланието. Според последно проучване на Световния икономически форум тя се класира на 70-о място в света по конкурентоспособност, като между страните от ЕС изпреварва едва-едва само Гърция, затънала в дългова криза и обща нестабилност. Още по-драматично е, ако се види какво става с двете главни предизвикателства. По иновации България пропада чак на 92-о място, а по стопански бюрократизъм няма равна на себе си, тъй като параличът на икономиката тръгна тъкмо от нелепото поведение на правителството в условията на относителна стабилност.

"Стимулирането на иновациите, намаляването на бюрокрацията и развитието на висококвалифицирана работна сила са начините да гарантираме, че европейското производство ще продължи да бъде на световно ниво", продължава Барозу. "Въпросът не е дали да се харчи повече или по-малко, а



да се харчи по-интелигентно",



добавя той, но сякаш бае на себе си. Нека пита Дянков колко струва научният потенциал на държавата, съставен от "феодални старци" в БАН! Да пита и неговите правителствени съмишленици, които с мъка, но успешно внасят хаос в университетското образование. "Ще предприемем инициатива за модернизирането на европейските университети. Искам да видя една Европа, която е силна в науката, образованието и културата", казва Барозу и не подозира, че нашите управляващи вече са го изпреварили със своите инициативи, но в обратна посока.

Подобни факти извират от много сектори. "Трябва да направим така, че границите да не съществуват за тръбопроводите и електропроводите", настоява председателят на ЕК и се разминава с енергийния министър Трайчо Трайков, който изпълнява заветите на Станишев и Първанов, че сделките между държавни монополи са правилната стратегия на европейската енергетика. "Един далновиден сектор на селското стопанство ще играе основна роля сред европейските мерки", шегува се Барозу с българския земеделски сектор, който за две десетилетия се пренесе от ХХI в ХIХ век.

Единственият показател, по който българското правителство показва синхрон с европейските указания е полицейското усърдие. "Изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие е фундаментално измерение на нашия европейски проект", провъзгласява Барозу. Факт е, че българската полиция се активизира от една година, но още не личи да създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие, защото почти няма осъдени бандити, а хората така и не свалят решетките от прозорците си, като ограничават доброволно свободата си от страх за своята сигурност.