Учебната година започна с жестоки побои на ученици. Във Варна 18-годишен възпитаник на техникума по сградостроене е между живота и смъртта, след като бе пребит от четирима мъже. Ден след началото на училището в Благоевград 16-годишен бе пребит от съученици.

Детската агресия все по-често попада във фокуса на общественото внимание - обикновено под формата на шокиращи видеоклипове, качени в интернет, или в криминалните хроники. От МВР предупреждават, че постоянно пада възрастовата граница, след която повечето малолетни имат престъпни прояви. Вътрешният министър Цветан Цветанов коментира неотдавна, че родителите са загубили връзката със своите деца, не споделят помежду си и това повишава рисковете, на които са подложени децата.

Според изследване на Научноизследователския институт по криминология и криминалистика значително са се увеличили хулиганските мотиви и отчуждаването от обществото сред подрастващите. На този фон единственият въпрос, който си задават много родители, е - коя е причината? А отговорът, според педагозите в МВР, се крие



в лошата семейна комуникация,



отчужденост и незаинтересованост.

Илияна Георгиева, Валентина Цветкова и Елена Раймундова имат над 10-годишен опит като инспектори от "Детска педагогическа стая" (ДПС) към столичното Пето РПУ. Смятат работата си не за професия, а за призвание и признават, че ежедневните им срещи с проблемни деца са ги направили по-бдителни в отношението им към техните собствени. Единственият им универсален съвет към всички родители е да се интересуват истински от ежедневието, интересите и притесненията на децата си. А не просто да им гледат оценките в училище и да им дават джобни пари сутрин.

"Стигнали сме до извода, че всичко тръгва от семейството. Скоро беше дошло едно момче за пореден път и каза следното нещо: "Аз тук като идвам, все едно съм си у нас." Той от толкова малък идва при нас, няма семейство, дори рождените си дни тук е празнувал. Това са децата на държавата".

В днешно време другата сериозна причина за престъпността сред децата е, че родителите са ангажирани предимно с печеленето на пари. Те обгрижват децата си материално, но им липсва комуникацията. Много често се случва деца от добри семейства да попаднат при нас. Обикновено обяснението им е: "Искам да ме забележат!", разказва Георгиева.

Колежките й също смятат, че в основата на доброто възпитание стои контактът между родителите и децата. Защото в съвременната среда на постоянни изблици на насилие, противопоставяне между отделни социални групи и дори открита ненавист, която е изградена в училището, единствено наличието на



ценностна система би могло да опази детето



от такива прояви. А тази система може да се създаде у него само в семейството му.

"Абсолютно необходима е комуникацията семейство-училище, защото понякога родителите са настроени срещу учителите, срещу всякакви видове институции, които се опитват да им помогнат. Приятелската среда като фактор също е много важна, но моето мнение е, че ако го има общуването, добрата връзка с родителите, детето пак може да залитне, но много по-лесно ще влезе отново в правия път, защото ще има ценностна система", казва Георгиева.

Според нея много родители не се замислят, че всяко дете с годините изгражда един фалшив образ за себе си вкъщи, който поддържа постоянно. И ако те не се опитват да "разчупят" тази негова маска със спокойни и искрени разговори, има опасност да изпаднат в трайна заблуда за навиците и поведението на детето си навън. А това води с времето до пълно отчуждение.

"Затова предпочитаме да разговаряме с децата насаме. Защото те си поддържат пред родителите дадена линия на поведение. Повечето имат желание да споделят с нас - да бъдат себе си. Не им тежи това, че пред мама и тате трябва да поддържат даден образ. Ние все пак се държим с тях като с равни, не от позицията на силата или на възрастта. Ние влизаме в техния тон и това ги освобождава", допълва и Валентина Цветкова. По думите й заради този "съвършен" образ доста родители не могат да повярват какво са направили децата им и се настройват срещу инспекторите от ДПС. А това води след себе си и други подобни проблеми.

"Има случаи на деца с по една проява, когато родителите проявяват разум и ни съдействат - всичко спира до тук. Много е важно родителят каква позиция ще заеме - дали ще каже на детето: "Ти си сбъркал и ще трябва да си промениш поведението!" Или ще го защити по някакъв начин и то изобщо няма да отчете грешката си", включва се и Елена Раймундова. Според нея тази родителска реакция изобщо не зависи от материалното състояние или образованието на възрастните: "Има добро семейство, има и привидно добро семейство. Родителите могат да имат добра работа, да имат своите постове и финансови възможности, но ако нямат тази комуникация с детето си, а единствено се интересуват от това то да ходи на училище и вечер дори не го питат как е, има ли проблеми или притеснения -



връзката между тях се къса."



Според педагозите е грешка родителите да поставят твърди правила вкъщи и да налагат строги наказания за всяко "нарушение", вместо да се интересуват къде и с кого ходят децата им навън. В повечето случаи, с които се занимават инспекторите, майките и бащите на доведените в полицията деца имат тотално погрешна представа за приятелския кръг и заниманията им. Без значение от социалния статус. "Има хора, които са с по-малки материални възможности, но имат много добра комуникация с децата си, а други, които са по-заможни и са ангажирани с други неща, а децата им са презадоволени", споделя още Георгиева.

Тя определя и личния пример като основен за развитието на едно дете, защото то много по-лесно би нарушило едно условие, което не се спазва от самите родители. Така се подкопава и изграждането на стабилната му ценностна система - то се научава, че всичко е относително и може да прави каквото си иска, стига да не го хванат. А това поведение е основният фактор за създаването на фалшив образ вкъщи, който впоследствие не може да бъде преодолян от родителите и се налага намесата на специалисти.

"Няма универсална техника затова как да спечелим доверието на едно дете - зависи от всеки конкретен случай. Обикновено започваме да работим две или три колежки с него. В разговора то само показва към кого има повече предпочитания. Тогава този човек се насочва към детето, защото целта е да му помогнем, да стигнем до него и до същността на неговия проблем - там е разковничето", продължава Георгиева.

Нейните колежки допълват, че благодарение на тези отношения с децата запазват контакта си с тях дълги години след първите им прояви, които вече се случва да започнат от 5, 6-годишна възраст. "С едно дете може да работиш 2 години, с друго - 5, с трето - 10. Всеки случай е различен", казва Раймундова. А Цветкова добавя: "И след това ни се обаждат. Даже, когато вече са големи и колегите са ги хванали за проституция примерно, те питат: "Еди кой си работи ли още тук? Може ли да го видя?" И ни ги водят, вече 20, 30-годишни."

Така често педагозите от Детска педагогическа стая се превръщат в единствените доверени хора за проблемните деца. Но въпреки това основна роля продължават да имат родителите, близките и приятелите. Затова и единствената гаранция, ако изобщо има такава, срещу агресивни престъпни прояви е добрата връзка в семейството. Тя не може да бъде заменена от нищо и липсата и оставя трайни и често необратими белези в детската психика.