Към вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които неизоставено дете с увреждания - много увреждания след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е бивш, защото се превърна в болногледач на детето си и във виеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България.

Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции "Великолепната шесторка" и "Байландо" да не успеят, въпреки че няма такъв шанс. Не искаме да успеят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие и скъпа медийна акция, наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани благотворителни PR акции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави призиви за илюзорна помощ. А провалът на тези две шоута е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.



Нямаше да си позволя да съм толкова груба,



ако цялата медийна гилдия си беше направила труда да обясни на обществото и на властта защо България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н.

Основната причина за многото изоставени ромски деца е "помощната" социална политика, която стимулира раждаемостта сред най-бедното ромско население. Стимулира я липсата на управленски капацитет и воля за ефективна (а не предизборна) интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос. Написаното по-горе се споделя от огромна част от образованите, квалифицирани и реализирани роми. Няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой хора, за което плаща 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани.

Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв. на член от семейството - колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички. Но неграмотната малолетна майка, която е започнала да ражда от 12-годишна, оставила е три деца на държавата, "грижи се" за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска. Никой не се интересува работещите родители получават ли си редовно заплати, с какво си издържат децата, с какво си плащат лекарствата, тока през зимата, рехабилитацията, лечението, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството... Най-често майката става болногледач, зарязвайки кариера и професионално бъдеще - срещу 200 лв. обезщетение от държавата. Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото те бързо се спасяват от родителската безнадеждност... Една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно обслужваме социалната и здравна бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.



Идиотската политика на геноцид над изоставените деца



и за семействата с деца с увреждания се "произвежда" основно от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една социална жандармерия - некомпетентна структура заедно с още десетина институции с дублиращи функции, отдели, дирекции и т.н. Нямат статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най-важното причините за този интензитет, както и за регламентираното обедняване на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, правилника му, наредбите и т.н. Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти.

За да се затворят домовете за изоставени деца, каквито претенции има "Великолепната шесторка", е нужно яростно да се притисне властта да регламентира реална подкрепяща политика за "семейното" отглеждане на децата с увреждания, а не политици и шоу звезди да се превземат в естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях, цинично използвани като марионетки.

Отчетът на УНИЦЕФ от първото издание на шоуто за закриване на дома в Могилино и за строителството и ремонтите на сградите е сумарно обобщен, няма публикувана документация за процедури за конкурси по възлагане на ремонтите, строителната дейност, доставката на средства и обзавеждане.



Това са пари на дарители



и би следвало процедурите да са детайлно отчетени и прозрачни. Кое наложи да се влагат пари за луксозни къщи, без да е гарантирана устойчивост на услугата, тъй като е известен ниският бюджет, с който годишно разполагат центровете за настаняване от семеен тип. Тази услуга, така както е приета методиката, е дефинирана като услуга за "деца". Следователно не обхваща лица над 18 години. Какво се случва с тях, след като навършат пълнолетие? В две от къщите например са настанени младежи. Но не е ясно има ли официално одобрена методика за такъв център за младежи. Т.е. как се финансира тази услуга, сигурен ли е бюджетът и за следващите години?

В момента т.нар. деинституционализация се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и не знае как да го направи - децата с увреждания се връщат при близките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно. Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа, от едната страна ще се налива - от другата ще изтича. Няма кой да покаже цената на битките ни да сме отговорни родители и граждани - с убити мечти, с мизерен живот, в скапани жилища, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания... А децата ни с увреждания умират много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нерехабилитирани, но на никого не му пука - докато не постъпят в дом, където са по-забележими. (със съкращения)

-------

Красимира Обретенова е изпратила писмото си освен до няколко медии, сред които и в. "Сега", и до някои държавни институции, както и до премиера.