|
| Светослав Терзиев |
На Европейския съвет на 16 септември в Брюксел премиерът Борисов отиде с твърдото намерение да обяви независимост на България от Румъния в ЕС. Двете държави бяха приети в тандем през 2007 г. и за разлика от десетката на отличниците, която получи достъп през 2004 г. и веднага се разпадна на равнопоставени държави, София и Букурещ продължават да забавляват останалите чрез дисциплината
бягане в общ чувал по една писта
Те са под надзор за годност чрез механизма за контрол в сферата на правосъдието и вътрешния ред, а успоредно с него са под наблюдение чрез друг механизъм, който установява доколко отговарят на критериите за приемане в Шенгенската зона без вътрешни граници.
По първия механизъм се правят сондажи за отделяне от Румъния, откакто правителството на Борисов е на власт. Те се задълбочиха след междинния доклад на ЕК през март и особено след годишния доклад през юли т.г., които потвърдиха, че България показва повече старание да се хареса на Брюксел, докато Букурещ го е загърбила, за да угоди на своята корумпирана върхушка. Въпреки това изводът и за двете държави в Брюксел бе еднакъв, защото никоя от тях не е осъдила и вкарала в затвора главните виновници, заради които им излезе лошо име. Наблюдението и над двете продължава както досега.
Три дни по-късно Борисов направи опит да извади поне единия си крак от общия чувал, като поиска България да бъде приета самостоятелно в Шенгенската зона. Не е ясно защо реши, че изпълнява по-добре критериите, които са чисто технически, но заявката му бе направена малко след като Франция заплаши, че ще ни спре за Шенген заради ромите. По този проблем наистина има разлика между двете държави, защото Букурещ се възмущава от поведението на Париж и брани своите граждани независимо от произхода им, а София омаловажава етническите експулсирания и
се преструва, че нищо не се е случило
Тук се налага едно уточнение: омаловажава ги премиерът, докато президентът ги осъди след едномесечно смълчаване.
"Изгодно е на много държави да сме в комплект с Румъния, но в случая не сме. България си има своя път. Ние си вършим работата и се надявам да е успешна", каза Борисов в Брюксел. На въпрос дали България може да влезе в Шенген без Румъния той подчерта: "Ние не сме една държава, за да ни третират като общо цяло... Просто ние бързаме и имаме своя писта, защото имаме да наваксваме много години". Румънският президент Траян Бъсеску пък заяви в София, че не България, а неговата страна наваксва нещо, защото Румъния "закъснява с подготовката за присъединяване". Така или иначе, групата ШЕВАЛ, която оценява готовността за Шенген, досега не е посочила някоя от двете държави като изпреварваща или изоставаща и може би Борисов има предвид нещо, което е извън нейния кръгозор.
А това е опитът на Франция да обвърже темата за Шенген с ромския проблем. Премиерът Бойко Борисов вече се разграничи от Румъния в скандала между Букурещ и Париж за върнатите роми. Той заяви, че София няма проблем с Париж и няма да вкара страната в скандал, който би ни попречил за приемането ни в Шенген. По този начин той фактически прие, че има връзка между ромския скандал и нашата подготовка за Шенгенската зона, което е
голям външнополитически гаф,
защото противоречи дори на собствените му твърдения, че не бива да се обвързва Шенген с каквито и да било други проблеми.
Тук е необходима изключителна предпазливост, защото резултатът може да бъде: подай им пръстче - да ти откъснат ръката. Ако се вярва на базираното в Брюксел електронно издание "Юрактив", повечето държави са изразили на Съвета на ЕС на 13 септември желание да се обвърже механизмът за правосъдие и вътрешен ред с механизма за проверка по шенгенската готовност. Преди година такова искане отправяше само Холандия, но Еврокомисията го отклони след енергични възражения на България и Румъния. Ако идеята е заразила и други държави, усилията на Борисов да се отърве от компанията на Румъния покрай ромския проблем само ще улесни онези, които все още не пъдят роми като Франция, но предпочитат двете държави да останат под обща карантина, като негодни да се впишат в европейското пространство на правосъдие и сигурност.
Предложението на президента Бъсеску София и Букурещ да започнат координирана кампания за прекратяване до края на 2011 г. на наблюдението по правосъдие и вътрешен ред звучи примамливо, но е абсурдно. България и Румъния на практика го увековечиха, като не дадоха досега доказателства, че механизмът е изпълнил предназначението си. Те изпуснаха добрия шанс да му сложат точка на третата година, когато изтичаше срокът по първоначалния му замисъл. Оттук нататък за да бъде спрян, Брюксел трябва или да обяви, че двете държави са се справили с престъпността и корупцията в своите висши среди, или че този въпрос повече не заслужава европейско внимание. И двата варианта са немислими.
Така че България и Румъния
ще продължат да скачат в общия чувал,
дори някоя от тях да се окаже по-добре подготвена за Шенгенската зона. В крайна сметка тази подготовка се свежда главно до показатели в полицията и граничните служби и доколкото правителството на Борисов се хвали предимно с полицейски успехи, може да получи едно шенгенско потупване по рамото. Държавата обаче не се изчерпва с полицията, както и химнът "Мила родино" не се изпълнява по музиката на "Нашата полиция". България ще бъде отделена от Румъния, когато се види, че е различна. Президентът Първанов е прав, че е уместно да останем заедно, защото знае, че олигархията, която лепна на България етикета "държава на корупцията", е непокътната и се радва дори на висши отличия. Ако не друго, раздаването на ордени е прерогатив на държавния глава и той няма как да е неинформиран. На същия хал е Румъния и двамата с Бъсеску може да са се разбрали в "разговора на четири очи" дори с едно намигване.
|
| Първанов знае, че трябва здраво да се държи за Бъсеску, защото България и Румъния са "една стока" в ЕС. |
