|
| Прочутата циганка Кармен освен в операта на Бизе се подвизава още из много филми и произведения. |
Циганите влязоха във фокуса на европейското и световното внимание покрай акцията на френското правителство по депортацията им. Всъщност са във фокуса на изследователи и писатели отдавна - главно с алтернативното си поведение към живота.
----
Откъде накъде на Проспер Мериме му е хрумнало Кармен да е циганка? Защо после Жорж Бизе е направил опера от новелата на писателя, (над либретото са се трудили Меляк и Алеви), пък след това режисьорът Сесил де Мил спретнал и ням филм по оперния сюжет? Дори Жан-Люк Годар се включва и създава през 1983 г. нова филмова версия за прочутата циганка, красив филм, ако помните.
А Есмералда на Виктор Юго? А "Цигани" на Пушкин? А Гьоте, който през 1773 г. описва благороден и див циганин в драмата си "Гьоц фон Берлихинген"?
| Истината е, че историята на ромите е преплетена доста тясно с историята на Европа, а това преплитане в културната област е особено значително. Дали като обект на вдъхновение, дали като артистично присъствие на представители на етноса, циганите са чест гост в широкото пространство, наречено изкуство на стария континент. |
----каре където и да е---
Николаус Ленау
ТРИМАТА ЦИГАНИ
Пусто поле, през полето полека
моята бричка се влачи едвам,
насред полето върба - и троица
цигани видях, излегнати там.
Къдра глава е отпуснал едина,
сграбчил цигулка в извита ръка,
буйна и весела песен подкарал,
и като вихър премята лъка.
Другият къса лулица засмукал,
гледа из нея как пушек се вий,
сякаш че всичко световно блаженство
заради него се в пушека крий.
Третий цимбал окачил на върбата,
спи там, извърнал нагоре лице,
вятърът тихо струните подръпва,
блян му вълшебен витай над сърце.
Нищо и никакви, дрипави, голи,
тям изпод дрипи месата лъщят,
хич и не искат да знаят - с усмивка
гледат презрително те на света.
Те ме научиха тройна наука -
тоя безсмислен живот на света
как се просвирва, пропуща, проспива,
гордо, с презрителен смях на уста.
Тримата цигани...Татък далеко
моята бричка в полето изви;
дълго се ази извръщах и взирах
в техните рошави, мурги глави.
Превод Пенчо Славейков
------
За прословутата съпротива срещу интеграцията на циганите има безброй примери. Много правителства и отделни личности са опитвали да създадат условия за живот на циганите, приличащи на тези на "гаджосите". ("Гаджо" на ромски е нециганин). Един от емблематичните опити е на дука от Австроунгарската империя Карл Лудвиг, който със свои (огромни) средства изгражда една голяма циганска колония във владението си Олксут край Будапеща, и още четири по-малки. На циганите се дава достатъчно земя за обработване, осигурява се училищно обучение за децата им, предоставят им се съвсем прилични и безплатни жилища. Известно време циганите се радват на новите придобивки, а после отведнъж
се мятат на каруците,
усетили че дукът не ги следи изкъсо, зарязват изтърбушените домове и изчезват като разхвърчели се пилци.
В книгата си "Светът на циганите" А. Славов твърди, че подобен тип поведение е свързан с тяхната гордост и непримиримост към живот, подчинен на рационализма и предвиждането, на пестеливостта и трупането на "бели пари за черни дни". Много интересен пример за живота на унгарските цигани привежда изследователят Майкъл Стюарт. Той е убеден, че дори редовното получаване на заплата противоречи на това, което се смята за "цигански възглед за живота". Отказът от живот според "законите на късмета", продаването на самия себе си за заплата и работно място, което принадлежи на някой шеф-гаджо, е равносилно от отказ от самоличност, смята Стюарт. То е все едно да се откажеш от искрите на бога Агни, комуто техните прадеди са се кланяли в далечна Индия. В тази връзка Стюарт разказва за обичай на цигани - фабрични работници в Унгария. Преди работа те имали навик да удрят по един голям коняк или ракия, които сякаш ги пречистват от опетняването (палесидото) на мястото, където циганската им гордост ще бъде унижена. В края на работния ден, когато им се изплаща дневната надница, те се събират всички заедно, и правят следното. Започват да играят комар, за да пречистят мръсните (гаджовски) пари, изкарани по неподходящ начин - със старание и методичност. И преразпределят печалбата по "чистите" закони на късмета! Понякога един от тях обира братята си с един удар - "баро", но него не шефът-гаджо, а
провидението е изсипало върху му.
Парите вече са чисти.
Всъщност, ако се замислим, героите-цигани в произведенията на изкуството: и при Шилер ("Разбойници"), и при Лермонтов, и при Пушкин, и при Маларме, и при нашия художник Златю Бояджиев, и в съвременни филм като "Бяла котка, черен котарак" на Костурица, и в стихотворения като това на Ленау, демонстрират все същия дух на несъгласие с обвързващите норми на цивилизацията, построена на рационален принцип.
По време на Екатерина Велика става изключително модно да се веселиш в компанията на цигани и циганки - циганите свирят на ухо, циганките танцуват, и това карало аристократите и забогателите търговци да свържат задълго добрия гуляй с присъствието на циганите. Някои от музикантите и танцьорките печелели много добре от тези веселби и определено забогатели. Въпреки това не приели - нито те, нито жилищата им, облика на елита, чийто живот услаждали. Историкът на циганската музика Владимир Бобри пише по този повод: "Ако посетите циганско жилище в Москва..., веднага ще ви обхване чувство на празнота...Контрастът с претрупания обикновен старовремски руски интериор е направо поразяващ. Циганите просто
не са свикнали с това да притежават много неща
Един или два стола, някоя счупена маса, много голямо легло с десетина пухени възглавници - това е домашното им обзавеждане. Меки кресла и дивани не са нужни, според циганите, и само претрупват стаята."
Според А. Славов и други изследователи тъкмо музиката на циганите е помогнала на гаджосите да преодолеят някои свои нетърпимости към тази общност, и да се получи взаимопроникване на културите. Едно от първите прониквания на циганска музика в европейската музикална традиция се свързва с рома Ейбрахам Ууд, който идва в Уелс с цигулката си през XVIII век. Тук, съответствайки на местния вкус, той и синовете му овладяват и свиренето на арфа, и стават извънредно търсени. През следващия век циганските музиканти вече са предпочитани от местните любители на музикалните хармонии. Най-много циганите-музиканти преуспяват в страни като Унгария, Русия, Испания. В Унгария например става немислимо всяко празненство без цигански оркестър. Самите оркестри обикновено се управлявали от цигулар-виртуоз, който стоял току до стола на чорбаджията, готов да задоволи тутакси какъвто и музикален каприз да му хрумне - на шефа или гостите му. Цигуларят ром Янош Бихари (1764-1827) е така известен, че тъкмо той и оркестърът му са избрани да свирят на прочутия Виенски конгрес през 1814 г. на събраните там монарси и държавници. Композиторът Ференц Лист е между най-големите му почитатели и го описва надълго в книгата си Des Bohemiens et de leurs musique en Hongrie (1859).
Традиционно силни са изявите на ромите в областта на музиката, танца, имат успехи в лириката и в живописта. Между прочутите цигани си заслужава да споменем танцьорката на фламенко Белен Мая, белгийския джазмен Джанго Райнхарт, испанската група Джипси Кингс, Есма Реджепова от Македония, унгарците Романо Дром, фолк звездите от сърбия Шабан Байрамович, Мухарем Сербезовски, нашите Азис и Софи Маринова, акордеониста Ибро Лолов, цигуларя Венци Такев...И много други. Имаме и роми поети - Усин Керим, Сали Ибрахим, имаме художници - Кеазим Исинов и др.
Всъщност целта на тази статия не е да покаже, че съществуват преуспели роми - в медицината, футбола, музиката, търговията или друга някоя област. А да се опитаме да осъзнаем, че вероятната причина за техния облик и начин на живот
е избор, стихиен или не,
който отговаря на друг тип отношение към битието. Един не точно апологет, но опитващ да разбере подобна философия автор, А. Славов, определя това така: "Гаджосите мразят да се поддават на хазарта. Мразят риска. Те прилежно трупат богатства за бъдещето си и за осигуровката на семейството си. Циганите - точно обратното - мразят да трупат средства за бъдещето. Те никога няма да изпосекат горите на Уисконсин, или Амазонската джунгла (ако можеха), за да ги превърнат в спестени пари в банката, което всеки гаджос умира да направи, ако може. Циганите не биха имали ясна представа как да похарчат толкова пари на място и в момента, и биха секли, колкото да изкарат зимата, да дигнат къща, или да купят билет на сина си до Америка. Те уважават шанса, който им е предложен от провидението на момента. А ако имат повече, ще го разпилеят с братята си в един къс ярък момент на духовно опиянение".
Дали е точно така. Дали приемаме такава алтернатива за себе си, е отделен въпрос. Но че има етноси с подобно отношение към ценностите, е очевидно - вече дори и на Саркози.
|
| "За циганина просто шанс е било това, че се е родил, и нищо повече", твърди А. Славов в книгата си "Светът на циганите". |
), но неочаквано (вероятно) за самия себе си е докарал нещата до единствено логичния извод - за да се реши проблемът с интеграцията трябва да се действа твърдо и неумолимо, дори жестоко, ако се наложи. Циганските семейства не са семейства, циганите не са родители, те не могат да отглеждат и възпитават чаветата си като граждани, затова те трябва да бъдат лишавани от родителски права. А за децата трябва да се погрижи държавата, ако няма пари, Европа има достатъчно.
направо го отвяваш Калин Донков.
Циганската тема и буквално , "уседна" в актуалния дневен ред , не само на Фор-ума . Ако е вярна тезата за позитивната ни прагматичност , следва да очакваме , че ще почнем да мислим и по нов начин зависимостите в днешния ни общ живот , често и изненадващо "нашити" , с многоцветна "циганска връзка" . Говоря така , защото наред с Етнодомината и турците , циганите са "третият кит" под конструкцията на народното ни общуване в Национално Общество . Без тях , то е като трикрако столче върху два и вече усещаме това неудобство. Според мен , песимистичния вариант на Циганския проблем се "калкулира" върху част от ромската етносоциална група и включва около 300 000 с всичките им проблеми , по територията на страната . Сама по себе тази група е твърде слаба , за да задържа развитието ни в модерно Общество , но вероятно и сещате , аз не съм сигурен . По-скоро , при радикално преосмисляне на Проблема , с ангажиране на самите цигани в неговото решаване , не през НПО , при крадене в санитарния минимум и с изключителната помощ на ЕС , до 10 години и без да сме "свършили" циганите , ние ще спрем да ги говорим по досегашния начин . Това е възможно , но само в паралел с приоритетната ни Длъжност - Реформата в целокупната ни Система на общ живот и отделните нейни "сектори" . Иначе не може , а и не бива ... 
