Въпросът трябва ли да се плаща един дълг вероятно за мнозина е риторичен. Но не е така за държавата. Тя употребява целия си репресивен апарат, за да притиска бизнеса и гражданите да си плащат всички данъци, такси, осигуровки, глоби. Но почва да шикалкави и да се озърта, ако трябва самата тя си покрие дълговете.

Поредният пример за това абсурдно поведение е строителният министър Росен Плевнелиев. Той откровено заяви, че ръководените от него пътна агенция и регионално министерство не предвиждат средства през следващите две години за изчистване на натрупаните задължения. Още по-смущаващото в случая е, че този човек допреди година бе мениджър на точно такава строителна фирма. И вероятно е съвсем наясно какво се случва с една компания, ако не се разплати с подизпълнителите си. Или ако не може месеци наред да получи парите си за вече свършената работа. Дежурното извинение за вината на тройната коалиция и за неосигуреното финансиране за мегапроекти вървеше до момента, в който правителството реши да даде 300 милиона лева за никому ненужни хеликоптери. И когато се заделиха близо 10 млн. лв. за преместване на различни спецслужби от една сграда в друга.

Държавата не само избирателно решава на кого и кога да се издължи, но дори се застрахова законодателно срещу възможността да бъде принудена в един момент да се разплати. В Гражданския процесуален кодекс е записано, че не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини. Може да се предяви изпълнителен лист, но парите се изплащат само ако са предвидени в бюджета. Ако не - може да се пие една студена вода. Или в случая - да си фалира спокойно.

Аргументите на законодателя са, че не може да се запорират сметки на местната власт например, защото така ще се блокират социални разходи за здраве и образование, както и за проектите по линия на еврофондовете. Но какво пречи на общините да не си държат всички пари в една сметка, а да ги разбият по пера? Как да ги накараш да си платят? Същата е ситуацията и с държавата.

Само си представете какво се случва, ако човек или фирма не си плати глоба, данъци, мита, акцизи, осигуровки. Или ги "отложи" за следващата или някоя друга година заради липса на средства. Ще бъде буквално изравнен със земята, ще има запори, възбрани на имоти, забрани за напускане на страната... А държавата и общината може да си правят каквото поискат.

Всичко това противоречи на пазарната логика, на българската конституция, и на Европейската конвенция за правата на човека, както и на основополагащия принцип за равнопоставеност на частната и държавната собственост. България вече няколко пъти е осъждана за неизплащане навреме на държавен и общински дълг. И въпреки това не си взема бележка. Нейните високопоставени чиновници безнаказано нарушават закони, а данъкоплатецът плаща и техните прегрешения.

Навсякъде на това биха му казали диктатура на чиновника. У нас обаче това си е висок рейтинг.