В езика ни се появяват изключително голям брой нови криминални думи, защото животът е все повече подчинен на престъпни събития. В същото време обръщаме все по-голямо внимание на екопродукти, външния си вид и нови начини за забавления, а те също раждат нови думи. Това показва речникът на новите думи, изготвен от БАН.

----

Без да си даваме сметка, всеки ден в българския език в употреба влизат нови думи. Сия Колковска, Диана Благоева и Емилия Пернишка от Института за български език на БАН за втори път събират в речник около 5700 нови думи и изрази, както и познати думи, но с нови значения. Първото издание е от 2001 г. и отбелязва 3500 нови думи, появили се през първите 10 години от прехода у нас. Част от тях влизат и в актуализирания речник, но други вече са излезли от употреба. Думите са подбрани от електронните версии на медиите. За да се включи една дума в речника, тя трябва да е срещана поне в 3 независими източника. Авторите събират думите около 3 г., а съставянето на речника им е отнело още 2. През това време наборът от думи непрекъснато се актуализира, защото лексиката е динамична - появяват се нови думи, а други отпадат.

Макар и не както през 90-те, когато се наблюдава истински бум на новите думи, такива навлизат и сега в езика ни - поне по няколко на месец. Най-често се появяват в икономиката, политиката, обществото, спорта, развлеченията.

В политиката нови са названията на членовете на партии - преди са били бесепари, седесари и десебари, сега са гербисти или гербаджии. Наблюдават се и нови явления в политическия живот като клиентелизъм и лобизъм, има и стари думи с нови значения - като ликвидация.

В обществения живот авторите изследват думи, които в повечето случаи означават негативни явления. "Има цял слой от такива нови думи, което е обяснимо. Това са названия за хора, занимаващи се с незаконни дела - "килърите", "каналджиите", обяснява Сия Колковска, един от авторите на речника. Оказва се, че названията на операциите на МВР фокусират общественото внимание върху все повече нови думи, които са съществували и преди, но не са били така разпространени.

Отговорността на медиите като основен източник на нови думи е много голяма, обяснява авторката на речника. Самите медии създават нови значения - например "ужилвам" се появява в смисъл на ощетявам, източвам пари и т.н. Авторите признават, че са били изненадани от някои думи. Например номофоб - човек, който се страхува да остане без мобилния си телефон. Думата идва от частите на няколко други - фоб - човек, който мрази нещо, и от англиските "no" и "mo" от mobile.



"Най-забавна за мен е "клекшоп" -



това е оригинално словотворчество, защото част от думата е от българската клякам, а другата - от английски - shop, обяснява с усмивка Колковска. Интересна дума, която изцяло отразява начина ни на живот, е "ретросексуален". "Това всъщност си е нормалниият мъж, който няма интерес към козметика и мода. Но след появата на метросексулния мъж, сега той трябва да се обозначи", казва експертът.

Важно е да се уточни разликата между понятията. "Чуждата дума е взета от друг език. Чуждицата е взета, но не е необходима, защото съществува в нашия език - например "юзър" вместо потребител, "атачмънт" вместо прикачен. За шопинг и фешън дори не ми се говори", казва езиковедът. Неологизъм пък е нова дума, означава или изцяло ново понятие, или пък е синоним на вече съществуваща дума. Например "файл", "сървър" и "дисплей" са неологизми, защото нямаме наши думи за тях. Другият вид неологизми припокриват чуждицата - те са синоними на вече съществуващи названия и се използват и в двата си варианта - например аутлет заедно с разпродажба.

Дали новите думи обогатяват езика ни или не? Отговорът не е еднозначен. "Тези думи, които са необходими и назовават нови обекти - те наистина обогатяват, но има такива, които са абсолютно ненужни и замърсяват езика", обяснява Колковска.

Процесът на навлизане на нови думи няма как да бъде спрян, а и не е нужно, защото езикът се саморегулира - някои думи са еднодневки - основно жаргонните, други остават. "Но може да се подхожда по-отговорно към езика. Медиите много често, за да са атрактивни, използват чуждици и по-снижена лексика, но те не си дават сметка, че чрез тях проникват сред обществото ниски стилове, а хората попиват", не пести критиките си експертът.

В речника има думи, които авторите са отбелязали като "нежелателни" за употреба. "Позволихме си това, за да изразим нашето отношение и да дадем препоръка. Това са думи, които смятаме, че не е добре да се употребяват -



фешън, юзър, криейтив, визажист, дискаунтър, лоукост,



мейджър, кул...", изрежда Колковска. Нежелателна дума е "голфър", защото е абсолютна чуждица. На български се нарича "играч на голф". Сред интересните думи в речника е и "седемдесетак" - човек на 70 г.

Новите думи отразяват развитието на нашия живот, категорични са авторите. Изключителният брой думи в криминалната област говорят за това, че сме станали по-чувствителни към криминалното и то присъства значително във всекидневието ни. "Думите с негативна окраска - "мутри", "вратове", "каналджия", "сива икономика" - това са все явления, които нашето поколение не познаваше. Когато съставяхме речника, имахме особено чувство, защото все с негативни неща се сблъсквахме", обяснява Колковска.

Тя признава, че позитивни нови думи няма. Но пък се радва искрено на творчеството в езика. Например "магистрална фея" - съчетанието е абсурдно, но пък много оригинално", усмихва се тя.

В речника са записани десетки познати думи, но придобили ново значение: тегля, точа, свалям, ужилвам, винил (като плоча), възел, гладиатор (уредът, който се използва във фитнеса), глас (човек, който е говорител на определена институция) - ("Няма нищо общо с Човека-глас", смее се Колковска). Разбира се, цветовете, които вече означават привърженици на партии - "жълти", "червени", "сини", "зелени"...

Така българският език е с около 5700 думи по-богат, но в същото време тече активно и обратният процес на отпадане на други думи. Обектът, който се назовава, изчезва, забравя се бързо и думата. "Думи от първия речник от 2001 г. не присъстват в този, защото не са актуални. Например



"голяма приватизация", "люспи"



и "отлюспвам" - за отцепване от партия, "сини мравки", "кинжали". Сигурно след 10 г. никой няма да знае какво са означавали", обяснява Колковска. Такива са още и названията за банкноти - "вазовки", "десиславки".

Речникът дава основание да се говори за две ясно изразени тенденции в езика, очертани и през 2001 г. с първия речник. От една страна, се наблюдава снижаване или демократизация на езика - разговорният език и жаргонът влизат все по-ясно в езика на публицистиката и почти се сливат. От друга страна - има интелектуализация в езика на медиите, тъй като се използват много термини от най-различни области. "Става едно сложно смесване - хем от по-ниските пластове на езика се вземат думи, хем във всекидневния език се въвеждат термини от политика, икономика, компютърни технологии", обяснява Колковска.

Сега обаче прави впечатление, че думите, свързани с начина на живот и прекарване на свободното време, се увеличават. Това са различните видове спорт за самоусъвършенстване, козметичните процедури за разкрасяване. Много думи се появяват и на "еко" вълна, което дава основание на експертите да твърдят, че отношението ни към околната среда се е развило много силно за тези години. "Много нови думи с еко - екоавтомобил, екобензин, екокожа, се виждат. Има дори и екомания - до такава степен стремеж за запазване на околната среда, че се стига до крайности", казват авторите. Думите отразяват и повишеното ни внимание към храните - екохрани и магазини, екохотели.

Разбира се, основната част от думите идват от английски език - над 90%. От японски идват също няколко като "аниме" (японските филмчета), караоке, судоку, пейнтбол. От китайски идва фен шуй, различни наименования на спортове. Това също отразява обществени нагласи - ако през 90-те те бяха основно обърнати на Запад, сега все повече хора поглеждат и на Изток.