"Това, което си принадлежи, се сраства" беше мотото, под което стана обединението на Германия на 3 октомври преди 20 години. По традиция годишнината е повод за поредното социологическо проучване, което изследва настроенията в двете части на страната. То за пореден път не беше лишено от изненади. Първата изненада може да бъде разчетена още в заглавието на проучването, което се заиграва с познатото мото на обединението. "Новата Германия. Защо не се сраства това, което си принадлежи?" Така социолозите от берлинския Свободен университет заявяват още в самото начало: "20 години не са достатъчни за обединението на Германия." Клаус Шрьодер, който проведе проучването, казва, че днес е нараснал най-вече скептицизмът спрямо политиката. И това очаквано се усеща по-силно в изостаналия Изток, отколкото на Запад. Източногерманците се идентифицират в по-малка степен с общата икономическа и политическа система в страната. Отново си пробива път и поувяхналото схващане, че това, което се случи на 3 октомври 1990 г. не е обединение, а приобщаване на Източна към Западна Германия. Забравя се фактът, че през март същата година, по време на първите свободни избори за Народно събрание на ГДР мнозинството гласува за политическата формация "Алианс за Германия", чиято цел е възможно най-бързо обединение на двете държави. Така на практика една банкрутирала страна, едно деморализирано общество се присъедини към едно по-голямо и непокътнато държавно образувание. Оттогава източногерманците са принудени да живеят според условията на мнозинството.



Изтокът се нуждаеше от Запада,



а не обратното. С поглед към пречистената от източно присъствие футболна Бундеслига може да се окачестви като катастрофа, с поглед към спасените източногермански градове - като триумф, в икономически аспект - с много примери за криминалната статистика. На Запад, без много да му мислят, обичат да обобщават, че на източногерманските им събратя им липсвала волята за свобода. Тяхното желание за справедливост бива определено като последствие от затворения живот в кафеза, сякаш свободата и справедливостта не са основните елементи на демокрацията.

И все пак изненадващ е фактът, че не източногерманците, а по-скоро западногерманците са недоволни от обединението. Половината от тях твърдят, че падането на Берлинската стена не е подобрило живота им. Запитани кога са се чувствали най-добре, мнозинството източногерманци казват - след обединението, а мнозинството западногерманци - годините преди това. Клаус Шрьодер от берлинския Свободен университет казва: "Причината за това е до известна степен във факта, че в първите години след обединението на Германия благосъстоянието в западната част на страната падна. Освен това много западногерманци твърдят днес, че обединението е имало прекалено висока цена, че те са си представяли нещата по друг начин. Виновни за това разочарование са отчасти политиците, които оставиха у хората впечатлението, че цената на обединението може да бъде лесно и бързо платена", казва Клаус Шрьодер. По последни данни тази стъпка струваше на Германия 1 трилион и 300 млрд. евро. Две десетилетия след падането на Берлинската стена източногерманците оценяват със смесени чувства последиците, които има обединението върху личния им живот. Около 5% от източногерманците смятат, че са спечелили, а цели 23%, че са загубили от обединението на двете Германии. За 30% от бившата ГДР положителните последици са почти толкова, колкото и отрицателните. По-комфортно се чувстват източногерманците, които имат висше образование и работа, като например държавните служители или пък собствениците на фирми. Песимизмът и недоволството, както може да се очаква, са особено силно разпространени сред безработните и нископлатените немци от т.нар.нови земи. Изтокът отново си каза думата. Не просто каза, а я изрева,



защитавайки за сетен път своето мрачно германско реноме,



коментира преди време в. "Ди Цайт".

През 1990 г., по време на първите общогермански избори след обединението, те бяха все пак повече. По онова време предизборното обещание на християндемократите гласеше: "Раят е като панаир". А великият градинар Хелмут Кол заповяда на запустелите гедерейски поля да разцъфтят. Те обаче отказаха да го послушат. Оттогава новите земи се инатят, отдават се на носталгията си, хвалят коварно завоеванията на ГДР и гласуват за бившите комунисти от Лявата партия. Две неща са проблематични в тези допитвания. Цифрите, колкото и да са субективни въпросите, може да са верни, пише "Цайт". Онова, което е неприятно, са триумфалният тон на коментирането им и разследващият поглед. Той насочва към лоши вести от Изтока. Той фиксира един народен колектив вместо едно население, което преди две десетилетия постигна свободата и оттогава непрестанно се индивидуализира. Онова, което наистина липсва на Изтока, е липсата на вяра в напредъка. Често това прикрива известна липса на гражданска инициатива. Но който критикува недостатъците на това общество, той може да действа по-демократично, отколкото този, който държи политически коректна възпоменателна реч за годишнината от падането на стената. Между другото 69% от германците както на Изток, така и на Запад са против военния ангажимент в Афганистан - свидетелство за германско единство.



-----------------



Кой измисли Берлинската стена?



Кой е издал нареждането за построяването на Берлинската стена - основателят на ГДР Валтер Улбрихт или шефът на Кремъл Никита Хрушчов? Светлина върху този въпрос хвърля един новооткрит съветски документ, съобщи "Дойче веле". Двамата се познават още от Сталинград, където през 1942 г. са се сражавали на една и съща страна. Синът на украински миньор е организирал отбраната на града срещу войските на Вермахта, докато германският изгнаник е призовавал по високоговорителя своите сънародници да сменят фронтовете. Това са проверени факти, както е доказано също, че двамата никога не са се обичали - импулсивният кремълски диктатор Никита Хрушчов и предвидимият основател на ГДР Валтер Улбрихт. Това не пречи двамата да са били близки съюзници по времето, когато в един и същ период са определяли съдбата на своите народи. Кой от двамата обаче е отговорен за това, че на 13 август 1961 г. Берлин осъмва разделен със стена, чия е била идеята една част от бившата столица на Райха да бъде опасана от дълго 165.7 км заграждение от бетон, бодлива тел, наблюдателни кули и системи за автоматично откриване на огън.

Никога преди това един режим не е заграждал собствения си народ. Който след това е дръзвал да напусне ГДР, той е рискувал живота си. При опит да преодолеят Берлинската стена са загинали най-малко 136 души - застреляни от гранични полицаи, разкъсани от мини или просто удавени във водите на река Шпрее. Дали този зловещ граничен режим е дело на Улбрихт, загрижен за това да не се обезлюди неговата държава на работниците и селяните, както са свидетелствали по-късно бивши съветски дипломати в Берлин. Или все пак изграждането е наредено от Кремъл. От години историци се опитват да си отговорят на този въпрос. Днес те изглеждат много близо до истината, която може би се крие в един документ, открит наскоро в Москва от Матиас Ул от Института по история на Германия в Мюнхен. Става въпрос за неизвестен досега протокол от проведен разговор между Хрушчов и Улбрихт на 1 август 1961 г. Тогава усилено вече вървяла подготовката за строителството на стената. От протокола става ясно, че Никита Хрушчов е изпратил съветския посланик в Берлин при Валтер Улбрихт, за да му предаде намерението на съветския ръководител за изграждане на "железен обръч около Берлин". Аргументите му били, че много инженери били напуснали ГДР и срещу това трябвало да бъде сторено нещо.

Тогава Студената война била в разгара си и двамата другари не се съмнявали, че изходът от нея ще се реши в Германия. Но сметките им за бърз икономически възход на ГДР, която трябвало да изпревари Западна Германия до 1961-1962 г., просто не излезли. Улбрихт хвърлил вината за това върху Полша и България, които не изпълнявали задълженията си да доставят въглища и стомана. На този фон Хрушчов посъветвал Улбрихт да изготви комюнике, в което да обяви, че се забранява преминаването в Западен Берлин, че ще бъдат изградени охранителни и контролни постове и че преминаването на границата ще става само със специални разрешения. Според Хрушчов гражданите на демократичната република щели да проявят разбиране, ако им бъде внушено, че стената е тяхната защита срещу западните шпиони.