|
| Азис и Васил Найденов изпълниха песента "Огън от любов". |
Десетилетие по-късно изпълнителят на "Адаптация" и "Телефонна любов", "След края на света" и "Синева" запя в дует със знаменосеца на "вражеския" лагер - Азис. Двамата съименници излязоха на сцената на столичен клуб. Пяха заедно "Огън от любов". Пяха и поотделно, но пак рамо до рамо, пред една и съща публика. Даваха ги в новините, можете да ги видите и във vbox7 - комична картина. Билборд за изявата им оня ден още стърчеше на "Цариградско шосе" като паметник на абсурда.
Да е компромис за пари, да кажеш - надали, не е турне, не е концерт в зала 1 на НДК (въпреки че с този дует съвсем добре и зала 1 щяха да си напълнят).
В интервютата покрай концерта Васил Найденов скромно обясни, че не бил отстъпил, видиш ли, от каузата - нямало да престане
"да стопира цинизмите в попфолка"
"Най-лесно е да се хванем за циповете и да пеем цинизми", каза певецът.
Сигурно е, че форумите няма да спестят на ветерана пиперливи коментари след изказването на Азис: "Аз съм щастлив, че имах възможността да се събличам в една гримьорна с него".
Но да оставим това на жълтата преса и да помислим: какво хвърли Кеца в този експеримент?
Ако му разровим интервютата отпреди десетина години, ще намерим например следното: "Малките не познават певците от моето поколение, тъй като през 90-те медиите тенденциозно ни бяха изтрили от полезрението си. А хората, които притежаваха издателските къщи и цялата рекламна машина към тях, бяха неграмотни, имаха други усещания. Акцентираха върху чалгата, всичко наше беше скрито под щанда. Неслучайно се появи "Шоуто на Слави Трифонов", където се прокламираше попфолкът. Нямам нищо против самия Слави, но той е медиен продукт. Учудва ме народът, който с целия си нисък стандарт за пореден път беше подлъган и употребен. Лили, ФСБ, "Щурците", Йорданка, Богдана, Емил или аз нямахме телевизия, радио, вестник."
Явно някой все пак е подшушнал на Васко Найденов хитър начин да се появи в новините на чалга официоза. Което и стана - bTV излъчи запис от концерта още на следната вечер. Толкова ли е трудно да признаеш, че си тщеславен, вместо да се правиш на стожер на добрия вкус?
На хора като Кеца трябва да припомним, че любовта между медии и попфолк съвсем не е тъй отдавнашна и вярна. Само преди пет години дуетът на Слави и Софи Маринова за първата "Евровизия" вдигна шум до небесата и в крайна сметка на международен финал отиде съмнителният победител "Каффе". На следващата квалификация сам Азис се появи като беквокал на Мариана Попова и обществените настроения срещу този разностилов дует бяха толкова агресивни, че на българския финал певицата излезе с Дани Милев зад гърба си, вместо с Васил Боянов.
Чалгата всъщност не разполагаше с нито един официален канал
за въздействие дълги, дълги години - колко вестника пишеха за фолк, колко радиостанции и телевизии излъчваха песните на Глория и Сашка Васева, преди да се появят "Планета" и "Веселина"? Да, днес това е официалната религия на масите - но то какво да очакваш в страна, чийто първенец се снима за първите страници в прегръдка с Цеца Величкович?
Бившите естрадни величия един по един - кой тихомълком, кой без свян - се реформираха и преформатираха. Колегата на Кеца от "Диана експрес" Максим Горанов открай време издържа студиото си в Плевен от попфолк записи. Тончо Русев и Евтим Евтимов пишат за Веселин Маринов репертоар, чиято черешка "Нашата полиция" ще си остане ненадминат връх в бездарието и слагачеството и до следващия век... (Хайде да не пророкуваме, има още хляб и в тримата). Опошляването е на макс.
О, времена, о, нрави - един ден палачинката се обръща и дори радетелите за висок стил в музиката се оказват кой на сцената с Азис, кой на опашката за творческа пенсия. Но най-жалкото е как посредствеността и нискочелието лека-полека се превръщат в норма. Като чуеш как радетелите за равноправие между жанровете яростно защитават "стойностната чалга" - в противовес с вулгарната, според тях характерна за ранния, "мутренски" - период на жанра, и ти иде да се хванеш за кобура, или поне за следния цитат. Васил Найденов навремето изпя една песен по текст на Иван Пейчев. От това произведение е следният стих:
"Пристанищата са най-мръсно доказателство
за липса на море,
когато теб те няма".
Точно тази строфа между другото беше махната или променена, за да се запази ритъмът и мелодията на песента. Но другото остана. И как ви звучи - не точно като лириката в кючек, изпят от Азис или Ивана, нали?
Да се надяваме, че поне Лили Иванова няма да се включи в този жалък маскарад и заглавието ще си остане опит за горчива шега.
И двата заслепяват, но единият грее с "човешка топлина". 
