Комитетът, който присъжда Нобеловата награда за медицина, призна ролята на 85-годишния британския биолог Робърт Едуардс в развитието на ин витро оплождането и в понеделник му присъди престижния приз за това, че е доставил "радост на хората по света, които не могат да имат деца, заченати естествено".

Въпреки че ин витро оплождането наистина направи много хора щастливи, Нобеловата награда припомни споровете около метода, който се използва от 70-те години на ХХ век. Започнали като пламенни протести от страна на Ватикана срещу ин витро оплождането - църквата го смята за грях, тъй като се извършва извън човешкото тяло, - те се превърнаха в доста по-сложен дебат, докато процедурата се превръщаше в рутинна. Днес таблоидите съобщават за нарастващия брой бебета, заченати ин витро, чиито родители са известни личности.

Над 30-годишната история на оплождането на човешки яйцеклетки "в епруветка" може да помогне за развитието на нови технологии като клонирането, удължаването на живота, изкуствените форми на живот и дори т.нар. бебета по поръчка.

"Последиците от научния пробив, направен от Едуардс, наистина започват да се усещат, тъй като надпреварата за биомедицински постижения ще бъде през ХXI век това, което космическата надпревара бе в миналото столетие", казва Патрик Такър, старши редактор в списание The Futurist. "Не смятам, че ще се стигне до непрекъсната промяна на човешкия геном, но ще можем да се манипулираме на генетично ниво... и ин витро оплождането ни позволява да правим това".

Мисията на д-р Едуардс - и защитата на ин витро процедурите - бе определена като



най-силното човешко желание



"Най-важното нещо в живота на един човек е да има дете", каза преди време биологът, чието здраве днес е влошено и не е сигурно, че той ще присъства лично на церемонията по връчването на наградата през декември в Стокхолм.

Между 2 и 3% от новородените в много от развитите държави са бебета "от епруветка". Около 4 млн. души са родени благодарение на ин витро метода според Нобеловия комитет. Раждането на първото "бебе от епруветка" - Луиз Браун, е през 1978 г. "Много от тях вече са възрастни и дори са станали родители", казва комитетът в разпространеното прессъобщение. "Неговият принос (на Робърт Едуардс) е изключително важен за развитието на съвременната медицина".

Важен урок от последните 32 г., през които ин витро оплождането се превърна в обичайна процедура, е, че много от страховете, свързани с технологията - че създадените по този начин деца ще бъдат приемани като чудовищата на д-р Франкенщайн или че ин витрото ще доведе до по-голямо нарастване на населението, - в голяма степен са неоснователни.

"Когато Луиз Браун се роди, си имаше всички части на тялото, усмихваше се и това сложи край на критиките, отправени заради етичната страна на процедурата", казва Артър Каплан, шеф на Центъра за биоетика в университета в Пенсилвания, Филаделфия. "Нобеловата награда е за работата, която Едуардс свърши, за да помогне на хората, които не могат да имат дете, но той също така постави основите на процедурата, предизвикала най-много спорове, за която мога да се сетя, а именно дали трябва да я използваме, за да създадем свой наследник според желанията си."

Според някои критици децата, заченати ин витро, може би са смятани за



прекалено нормални,



а пълното приемане от обществото на технологията ускори изследванията в терапиите, свързани с промяна на гените. В същото време перспективите пред учените, помагащи за създаването на човешки живот в лабораторни условия, повдигнаха неприятни етични въпроси. Първият въпрос - много важен за повечето родители - е какво се случва с оплодените, но неизползвани яйцеклетки. Сред неумишлените последствия от ин витро оплождането е увеличаването на ражданията на близнаци, тризнаци... това се случва като резултат от факта, че родителите решават да бъдат имплантирани няколко ембриона, за да се увеличи вероятността за успех на скъпата процедура.

Едуардс, който създава ин витро технологията съвместно с покойния вече д-р Патрик Стептоу, се бори с критиките, отправени от Ватикана и несъгласните в британското правителствено научно ведомство, което отпуска пари за подобни изследвания и



решава да не финансира изследванията



заради притесненията от глобално свръхпренаселване. Предвиждайки многото социални последици от работата си, Едуардс създава етична комисия в клиниката "Бърн Хил" в Кеймбридж.

Изследванията за ин витро процедурата не са федерално финансирани и в САЩ. По този начин се създава печеливш частен бизнес за ин витро, но в същото време означава, че много от основните въпроси за причините за стерилитета на двойките - което може да подобри резултатите от процедурата - са все още неизвестни.

"От самото си начало това е изключително спорно изследване. Въпреки невероятните възможности, които предлага, то също така повдига важни етични въпроси, които разделят обществото", казва Нита Фарахени, преподавател по философия в университета Вандербилт, Нашвил, щата Тенеси, и член на Комисията в Белия дом, занимаваща се с проучването на етичните въпроси. Ин витрото "може да повдигне въпроси, които да бъдат актуални за разглеждане от комисията", допълва тя.

Нобелът на Едуардс е поздрав към клиничните постижения със значително и лично влияние върху семействата, сдобили се с дете чрез ин витро. Но как ще изглеждат такива бебета в бъдеще, вероятно ще помогне да се определи истинското наследство, оставено от учения Робърт Едуардс.

"Ако прегърнете бебе от епруветка, създадено чрез генно инженерство, което е по-високо, по-умно и по-здраво от родителите си, дали хората все още ще се смеят?", пита Каплан от университета в Пенсилвания.