Човек и цял живот да работи и да дава половин заплата за данъци и осигуровки, накрая може да не успее да се пенсионира само защото някой някъде е затрил архивите на предприятието му. Подобни случаи явно са били проблем още в далечната 1961 г., когато е измислен Указ за установяване на трудов стаж по съдебен ред. През 1989 г. той е леко ремонтиран, но и до днес съдебните битки за достойни старини се водят по него. След като през лятото естрадните ни звезди се оплакаха, че са правили по стотици концерти на година по времето на соца, а имат данни за едва 3-4 години трудов стаж, социалното министерство обеща да направи съвременен закон, в който процедурата трябваше да е по-облекчена. Проектът вече е готов, но на практика той



само изчиства някои стари понятия



А доказването на стаж ще продължи да бъде невъзможна мисия за доста хора, защото остава изискването, че дело може да започне само при предоставяне на удостоверение от осигурителя или неговия правоприемник, че ведомостите са унищожени или изгубени. За съжаление много от тях след ликвидацията стават неоткриваеми. В държавата няма регистър с данни за ликвидираните осигурители с правоприемник - кой е той, какъв е новият адрес, новото име на фирмата. И хората не знаят на какви адреси да търсят ведомостите си, нито пък от кого да получат удостоверение, че те са унищожени.

Проблемът ще засегне особено силно хората, работили в малки фирми по време на бума на частната инициатива и на бързите фалити. По последни данни на Агенцията по вписванията малко над два месеца преди крайния срок за пререгистрация на фирмите в България близо 900 000 стари дружества не са подали заявления за това. Още не е измислен регламентът как ще се осъществи ликвидацията им, което заплашва стотици хиляди да загубят години стаж за пенсия. Защото едва ли след време ще успеят да открият осигурителите си. Разбира се, може и да нямат проблем, ако



предвидливо са си взели нужните документи



при прекратяване на осигуряването им. Според Кодекса за социално осигуряване работодателят е длъжен да ги оформи в рамките на месец след това. Ако не иска, осигуреното лице може да сигнализира в НОИ или в ГИТ.

Проблемът с изчезването на работодатели, които не са оформили осигурителни и други документи на работниците си, ще става все по-тежък във връзка с отварянето на границите и свободното движение на хора, предупреждават от Главна инспекция по труда. Законодателите дори бяха принудени да направят първата крачка към защита на социалните права на хората с промени в Кодекса на труда. Според нея комисия от ГИТ, НОИ и НАП ще установява в бъдеще по служебен път прекратяването на дейността при изчезването на работодател. "Ще се извършва служебно вписване на прекратяване на трудовия договор, нанасяне на трудовия стаж в трудовата книжка на работника и така той ще може да ползва правата си на регистрация в бюрата по труда, болнични, евентуално пенсии и т.н.", обяснява Теодора Дичева, директор на дирекция "Трудови правоотношения и правно осигуряване" в ГИТ.

В момента действащата процедура за ликвидация задължава ликвидираните без правоприемник осигурители да предат ведомостите си в архивното стопанство на НОИ. От 2005 г. Агенцията по вписванията



не отписва ликвидираното дружество без документ от НОИ,



че платежната му документация е там. В архива вече са събрани на практика всички документи на ликвидираните структури преди 1989 г., предадени в общините по силата на решение на Министерския съвет от 1993 г. "За съжаление има недобросъвестни хора, които не са предали ведомостите в общините. И досега има ликвидатори, които си ги пазят в тях, без да имат никакви права за това", признава Евгения Петрова, директор на дирекция "Архивно стопанство" на НОИ. Оттам обаче могат да се намесят само ако лицата, имащи данни за такива архиви, подадат писмена жалба с точни данни къде са. Тогава осигурителният институт може да ги изиска.



В много случаи е уведомявана и полицията



и се преминава към изземване.

"До момента в архивното стопанство на НОИ е приета разплащателната документация на 13 000 осигурители. На базата на нея са издадени над 170 000 удостоверения за осигурителен стаж и доход. Отказите са малко над 47 000, най-често поради това, че осигурителят има правоприемник и ведомостите не са при нас", обяснява Евгения Петрова. Има обаче и случаи, когато архивът е подаден, но липсват ведомости за една година например. "Тогава хората губят година стаж, но не и доход, тъй като при пенсиониране се взема предвид доходът за 3 последователни години преди 1997 г. А от 1997 г. вече данните се вземат от персонален регистър. Лошото е, когато няма цял осигурител. Тогава нещата се доказват по съдебен ред", обяснява шефът на архива на НОИ.

Когато изплащателните или партидни книги липсват, трудовият или осигурителният стаж може да се установи по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск по указа. Но както вече стана ясно, за да започне процедура в съда, трябват документи от често неоткриваемия осигурител или правоприемник, че ведомостите са унищожени или изгубени. За да се допуснат свидетелски показания, пък трябва да има наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от предприятието, където е работил ищецът, или от друго държавно учреждение, предприятие или организация. Такива могат да бъдат преписи от заповеди за назначаване, уволняване, командировки, награждавания, отпуски, ведомости и разписки за изплащане на възнаграждения и др., уточняват от НОИ.

За съжаление в съда нито сега, нито занапред ще може да се доказва осигурителен доход, тъй като няма достатъчно сигурен начин за това освен наличието на документи. А ако тях ги има, естествено, няма да има нужда стажът да се доказва в съда. Когато няма данни за трудовото възнаграждение за определен период от стажа, се взема предвид минималната работна заплата за страната за съответния период, а след 31 декември 2002 г. - минималният месечен осигурителен доход.

Иначе документите, удостоверяващи доход, са осигурителна книжка, документ по утвърден образец (УП-2) за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски. При липса на разплащателните ведомости осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за трудово възнаграждение или осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния доход - фишове, разписки и др.



Самоосигуряващите се обаче сами



трябва да мислят за себе си. Техният осигурителен стаж и доход, както и на лицата, работещи без трудово правоотношение, се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Когато на самоосигуряващото се лице не е издадена осигурителна книжка и то не може да представи платежни нареждания, за да му бъде издадена такава, осигурителният доход и осигурителният стаж след 1 януари 1997 г. не могат да бъдат взети предвид, дори да е налична информация за това в Регистъра на осигурените лица. Тази информация може да бъде ползвана, ако се потвърди и с данни в Регистъра на осигурителите за направени вноски за фонд "Държавно обществено осигуряване", за датата на платежното нареждане, периода и за размера на внесената сума.

Според Теодора Дичева от ГИТ най-важното е хората, които работят на граждански договор и получават хонорари, да пазят всички платежни документи, с които са си плащали данъци и съответно осигуровки. "Гражданските договори като че ли намират широко и легално приложение след 1989 г. и все още не е създаден регламент, който да заставя някого да пази тези документи. Освен това тежестта от липсата им е само за работника или изпълнителя. И понеже нито работодател, нито държавна институция имат ангажимент да пази неговите документи, те често се губят", казва Дичева.