- Проф. Близнашки, напоследък отново се възражда дебатът за това необходима ли е промяна на конституционния ред в България. Като един от авторите на конституцията от 1991 г. вие смятате ли, че основният закон се нуждае от ремонт?

- Самата дума "ремонт" е неудачна за случая, тъй като не става дума за стар автомобил. Иначе поправки в конституцията ще се наложат най-вече в областта на съдебната власт, където действително се натрупаха много проблеми. Но те могат да бъдат направени и от обикновеното Народно събрание, т.е. без да се свиква Велико народно събрание. Мнозина не си дават сметка, че свикването на ВНС по всяка вероятност ще доведе до разрушаването на устоите на националната ни държавност. Още през 1991 г. беше трудно да се устоят под външния натиск редица решения в тази посока, а при днешната ни обща политическа слабост не виждам и убедителни публични фигури, които да са в състояние да защитят висшите национални интереси на България. Що се отнася до подписката на РЗС, то тя е изцяло нелегитимна, тъй като това, за което те настояват, не е от компетенцията на НС, т.е. то не може само да вземе решение за своето разпускане. Така че РЗС не може да постигне своята политическа цел, тъй като използва негодно юридическо средство. Въобще тази подписка е политическа авантюра от най-чиста проба.

- Изчерпани ли са механизмите на парламентарната демокрация? И може ли президентската република да бъде нейна алтернатива?

- По начало смятам, че парламентарната демокрация в България няма алтернатива. Първо, защото такава е нашата традиция. Демократичната тенденция в националния политически живот още от времето на Търновската конституция се свързва с отстояването на ценностите и принципите на парламентарната демокрация. Второ, защото парламентарната форма на управление се характеризира с висока степен на инклузивност, т.е. дава шанс на всички организирани интереси, които се ползват с подкрепа в обществото, да получат излаз в сферата на публичността. По този начин се дава възможност на всички граждани посредством народните представители да участват във вземането на най-важните политически решения. Съвсем различно стоят нещата при т.нар. президенциализъм, за който е в сила правилото, че "победителят получава всичко", а останалите в опозиция на практика нямат възможност да влияят съществено върху политическия процес. Трето, защото Европа е континент на парламентаризма, т.е. това е политическата форма, която доминира навсякъде, а възприемането й от нашата страна ни направи разбираеми и предсказуеми за нашите партньори в ЕС. Не случайно действащата конституция получи висока оценка от западните експерти и благодарение на нея бяхме припознати като демократична нация и бяхме приети в НАТО и ЕС. Напълно погрешна е тезата, че Франция е президентска република, тъй като тя се характеризира с т.нар. смесена форма на управление, наричана понякога "полупрезидентски режим". Истината обаче е, че през последните едно-две десетилетия се наблюдава силна тенденция към парламентаризация на режима в самата Франция. Изцяло погрешна е стратегията на инициаторите на дебата от РЗС, които първоначално се обявиха за президентска република, а след това се оказа, че се стремят към нещо друго. Това е нагледно доказателство, че те не са наясно със самите себе си, а се забъркват в една сложна проблематика, по която нямат особени познания. Да не говорим за това, че се обявяват за окончателност на президентското вето, а такова нещо не се среща никъде по света от времето на абсолютната монархия насетне. По нашите географски ширини президентската република много бързо ще се изроди в нещо като султанат, т.е. ще се наложи един откровено авторитарен режим. Въобще самият аз споделям гледната точка на Уинстън Чърчил, според който "парламентарната демокрация има много несъвършенства и само едно предимство, но то е, че няма друга по-добра форма на управление от нея".

- Трябва ли да се изчисти несъответствието между широката легитимност, която дава прекият избор на държавния глава, и нищожните му правомощия? И в каква посока? Дали да се промени начинът на избирането му, или да се разширят правомощията?

- Това е измислен проблем, защото прекият избор на държавния глава от народа поставя здрава почва под краката му. Правомощията му са ограничени, но високо престижни. Големият въпрос е дали избраникът на нацията ще се окаже авторитетна личност, която да упражнява т.нар. морална власт, а тя не е нищо друго освен възможност за влияние върху дневния ред на обществото, като това не е никак малко. Когато обаче по една или друга причина се изгуби доверието на гражданите в тази институция, тогава тя става слаба и уязвима.

- Необходимо ли е да се премахне институтът Велико народно събрание?

- Не мисля, че сега е времето да се обсъжда този въпрос. Нещата не опират до процедурата за изменението на конституцията, а за целите, които по същество си поставят нейните противници. Неприятната истина е, че инициативата за структурна промяна в конституционния модел идва от някогашните висши среди на комунистическата номенклатура. Не случайно се полагат огромни усилия да се разруши демократичната политическа култура през всичките години на прехода. Мнозина смятат, че сега, когато вече сме членове на ЕС, можем да си я подкараме както си знаем, т.е. да се върнем към обичайните за едно време авторитарни техники и практики. Но за тяхно съжаление това време е отдавна отминало.

- Трябва ли да се въведе административна децентрализация?

- Това ще се наложи, но преди да се отиде към децентрализация, трябва да се намери решение на въпроса за окрупняването на областите, а това е изключително болезнен въпрос. Едва на тази основа може да се реализира административната децентрализация. Но принципният въпрос за регионалното равнище не трябва по никакъв начин да се смесва с т.нар. второ равнище на местно самоуправление, както правят мнозина наши политици. Става дума за различни неща, при което се изискват изключително прецизни решения, за да се избегне допълнителното бюрократизиране на административните механизми.

- Вашето мнение - нужно ли е да се намали броят на народните представители и кои обществени проблеми ще реши това?

- Това може да стане, но в определени граници. Например от 240 да станат 200 или 180 души, тъй като смятам, че това е критичната долна граница, под която Народното събрание няма да може да изпълнява нормално своите функции. Прекомерното намаляване на броя на депутатите ще ограничи и демократичния характер на политическото представителство. Затова също трябва да се държи сметка. Народното събрание не е чисто и просто технически законодателен орган, състоящ се от определен брой "калпаци", както някои ги наричат, а общонационална представителна институция, където трябва да намерят отражение всички нюанси на общественото мнение. И това е така, защото парламентаризмът не е нищо друго, освен управление чрез дискусия.

- Трябва ли да се предвидят в конституцията механизми за отзоваване на провинили се народни представители и такива, които не изпълняват служебните си задължения?

- Категорично не, тъй като институтът на отзоваването е анахронизъм. Провинилите се народни представители или тези, които не изпълняват своите задължения, трябва да носят не юридическа, а политическа отговорност, тъй като със своето поведение те компрометират преди всичко политическите си сили, към които принадлежат и които са им гласували доверие да говорят и действат от тяхно име. Разбира се, общественото мнение трябва да упражнява контрол върху поведението на народните избраници, като те трябва да бъдат порицавани остро, когато злоупотребяват с властта. За тежките случаи съществува и наказателна отговорност. Затова депутатският имунитет беше сведен до минимум.