В края на октомври в Германия гръмна поредното разкритие, свързано с нацистките гонения срещу евреите и холокоста по време на Втората световна война. И това за пореден път странно изненада немците.

По време на управлението на Хитлер дипломатическият корпус активно е участвал в унищожаването на евреите, заключи международна комисия на историци, която бе създадена през 2005 г. от тогавашния външен министър Йошка Фишер.

Целта му бе да разбули дълго премълчаваните военни престъпления, извършени от службите на тогавашното МВнР, което няма как да е не било част от цялата машина на нацистите. "Германското Външно тогава е било на практика престъпна организация", обобщи шефът на комисията историкът Екхарт Конце от Магбург.

От самото начало ведомството е "взело активно участие в преследването, отнемането на права и унищожаването на евреите", разкри той. Историческото изследване на Конце, Норберт Фрай, американския им колега Питър Хайес и израелеца Моше Цимерман продължи четири години.



Резултатите са събрани на 900 страници.



За преподавателя в Ерусалим Цимерман е ясно едно - ролята на външно министерство в годините на националсоциализма е симптом за заболяването на цялото общество.

Той отива и по-далеч, твърдейки, че "цялото германско общество" между 1933 г. и 1945 г. е било престъпна организация, базираща се на националсоциалистически, расистки фундамент. Сегашният германски външен министър Гидо Вестервеле приветства доклада на историците. Според него става дума за важен документ, който в бъдеще трябва да стане част от програмата за обучение на млади дипломати.

Разобличаването тръгва от вътрешен бюлетин на министерството през 2003 г., когато е публикуван некролог за смъртта на един от бившите дипломати на страната - Франц Нюслайн. В миналото той е генерален консул на ФРГ. В некролога обаче е премълчано, че той също така е бил член на НСГРП (Националсоциалистическа германска работническа партия), а като главен прокурор в окупирана Прага е съдействал за произнасянето на стотици смъртни присъди.

Преди 7 години медиите разбират за това и избухва скандал. По това време външен министър беше "зеленият" Йошка Фишер. Самият той е бил борец през бурната 1968 г. срещу закостенялата система в Западна Германия, където много бивши нацисти бяха оставени на държавна служба. Фишер веднага се разпорежда занапред да не се правят подобни церемонии за служители на МВнР, сътрудничили на нацистите.

През 2004 г. обаче умира още една "мумия", както се самоиронизират дипломатите в оставка. Починал е Франц Крапф, също бивш консул, който през 30-те години е бил унтерщурмфюрер в СС и член на националсоциалистическата партия. Съгласно разпореждането на Фишер за смъртта на Крапф не е било съобщено, но другите "мумии", както и редица действащи дипломати се събрали в знак на протест и сами организирали помен за своя починал колега. Публикували и некролог в авторитетния в."Франкфуртер алгемайне цайтунг". Демаршът на неговите подчинени толкова възмутил Йошка Фишер, че той създава специална комисия от независими историци за изучаване ролята на външно министерство в нацистка Германия.

Комисията установи, или по-скоро потвърди, че



убийствата на евреи са ставали не без знанието на дипломатите



По време на Третия райх министерството не е било център на съпротивата, за какъвто по-късно е представян от неговите служители. Точно обратното.

"За повечето дипломати идването на Хитлер на власт през 1933 г. е било облекчение", казва Конце. По-късно повечето дипломати също се превърнали в извършители и съучастници в престъпни деяния. Само малка част от тях не са се поддали на натиска или са оказвали съпротива. "Всеки счетоводител е знаел какво става в това ведомство. Какво да говорим за другите служители и високопоставените дипломати?!", смята историкът.

"Това важи с пълна сила за германските дипломати в Гърция, Франция, Италия, Сърбия и Унгария, които вземат активно участие в депортирането на евреите към лагерите на смъртта", допълва той. В берлинските архиви например са открити сметки на германския дипломат Франц Радемахер за задгранична командировка в Белград и Будапеща с бележка "Ликвидация на евреите в Белград и преговори по този въпрос в Будапеща". Сега историците разкриват някои скандални подробности за едни от най-известните личности на Германия. Например, Ернст фон Вайцзекер, баща на Рихард фон Вайцзекер, бивш президент на ФРГ от 1984 г. до 1994 г., запомнен със своя забележителна реч по случай 40-годишнината от края на Втората световна война. Баща му Ернст е бил на дипломатическа служба от 1920 г. до 1943 г. и по-рано се смяташе, че като представител на германската аристокрация, независимо че е служил на Хитлер, се опитал да не допусне избухването на войната.

Историците обаче откриват в министерския архив изказване на държавния секретар фон Вайцзекер от 1938 г., в което той говори за "прекалено много евреи" в Германия. По-късно като пратеник в Швейцария той се погрижил за това писателят дисидент Томас Ман да бъде лишен от германско гражданство заради острата му критика към националсоциалистите. След войната фон Вайцзекер е един от малкото германски дипломати, осъдени заради връзки с нацисткия режим. Той получава присъда от 7 години затвор.

Но като цяло



германското МВнР е успявало да потули съучастието си в престъпленията



След войната ведомството в западната част на разделената тогава Германия полага доста усилия, за да скрие тези факти, като в него продължават да работят дипломати, които са работили за нацистите. МВнР дори активно фабрикува мита за вътрешна съпротива срещу нацисткия режим. В същото време след войната служителите са били предупреждавани от юристите на ведомството в кои страни не бива да пътуват, защото могат да бъдат арестувани и обвинени в нацистки престъпления.

Нещо повече, министерството активно помагало за укриването на военни престъпници след войната и оформяло техни биографични легенди. Интересното е, че от 1951 г. до 1955 г., когато канцлерът Конрад Аденауер, съвместяващ и поста на външен министър, не е предприел прочистване на ведомството, въпреки че е знаел какви хора работят там. Някои оправдават пасивността му с факта, че е нямало достатъчно специалисти в тази сфера след войната и разделянето на Германия. Според изчисленията на Екхарт Конце през първите две години от съществуването на тогава новото МВнР на ФРГ около 42% от неговите служители са били членове на НСГРП.

Това било дори повече, отколкото по времето на управлението на нацистите във ведомството през периода 1938 г. до 1939 г. Аденауер дори често пращал дипломати с нацистко минало на работа в арабските или латиноамериканските страни, където те нямало да имат проблеми. Тази тенденция не се променила като цяло и през 1966 г., когато на власт във ФРГ дошли социалдемократите начело с канцлера Вили Бранд, който също бранил своите служители, както след това направил и външният министър Ханс-Дитрих Геншер. Историците доскоро се оплакваха, че се сблъскали със "стена от мълчание" по време на предишни изследване във ведомството.

Това успява да промени едва Йошка Фишер, който в момента вероятно е най-мразеният човек във Външно. Историкът Конце обаче смята, че това е важно за германците, за да могат да превъзмогнат поредната тема табу в обществото.



--------------

Консули, бизнесмени и свещеници с риск за живота си спасяват десетки хиляди евреи



За разлика от дипломатите в Германия в другите европейски страни има стотици, дори хиляди примери за това как хората зачеркват кариерата си и спасяват десетки хиляди евреи. Преди три години излезе книгата "Дипломатите герои на Холокоста" (Diplomat Heroes of the Holocaust), която отдава почит към 29 дипломати, нарушили указанията на своите шефове, за да помогнат на десетки хиляди евреи да се спасят. Сред тях са служители от Китай, Испания, Португалия, Румъния, Швейцария, Бразилия, Холандия, Турция, Италия, Югославия, Япония, Германия и други страни. Някои загубват работата си, а други и живота си.

На 28 октомври Испания почете паметта на бившия си пълномощен министър в България Хулио Паленсия, спасил живота на около 800 евреи у нас. На сградата на посолството на ъгъла на улиците "Васил Априлов" и "Шейново" бе открита паметна плоча в памет на дипломата. В периода 1940-1943 г. Паленсия е пълномощен министър на Испания в България, където се сприятелява с редица евреи.

До 9 септември 1944 г. България е съюзник на нацистка Германия и българските евреи ги грози съдбата на събратята им в окупираните от нацистите държави. Хулио Паленсия започва трескава кореспонденция с външното министерство в Мадрид, където управлява фашисткият диктатор Франсиско Франко - съюзник на Хитлер. Дипломатът иска да му се даде по-голяма възможност да издава визи за наши евреи. Учудващо той успява и 800 души поемат за Испания. Паленсия стига и по-далече - осиновява две еврейчета. Испанският дипломат дори ходатайства за освобождаването на арестувани евреи. Под германски натиск Хулио Паленсия е обявен за персона нон грата и изгонен от България през лятото на 1943 г. Месеци по-рано под натиска на обществеността българското правителство отменя депортацията на близо 49 000 евреи от страната. Но 11 500 евреи от окупираните от България Беломорска Тракия и Македония потеглят към лагерите на смъртта.

При връщането си в Мадрид Паленсия е смъмрен за дейността си и на израстването в кариерата му е сложен кръст. Той я като обикновен чиновник, без да стане никога повече посланик и умира в забрава през март 1952 г.



Сега София и Мадрид му отдадоха почит



Трагична е съдбата на шведския бизнесмен Раул Валенберг, който е изпратен в посолството на Швеция в Будапеща, за да помогне за спасяването на евреите. Валенберг успява да спаси между 70 00 и 100 000 унгарски евреи, като им издава паспорти, с които те емигрират в Швеция. През 1945 г., когато Червената армия влиза в Унгария, по неизвестни и до днес причини той е задържан от съветската тайна полиция НКВД и след това дирите му се губят. Години наред Москва твърди, че Валенберг е починал от инфаркт през 1947 г. Според слухове и през 70-те години той все още бил в затвора. Преди няколко години завърши десетгодишната работа на съвместна шведско-руска комисия, която не можа да даде ясен отговор какво е станало с дипломата. Докладът на комисията посочва, че не са открити безспорни доказателства в подкрепа на появилите се неотдавна твърдения, че Валенберг е бил екзекутиран в ареста на КГБ на "Лубянка" през 1947 г. по време на чистките на Сталин.

Генералният консул на Португалия във френската провинция Бордо - Аристид де Соуса Мендес решава да се противопостави през 1940 г. на диктатора Антонио Оливейра Салазар, който забранява да се спасяват евреи.



Мендес решава да осигури визи за всички бежанци



по това време в Бордо и подписва документите им буквално денонощно. За няколко седмици той успява да спаси над 10 000 евреи и хора от други националности. След като португалските чиновници разбират какво е сторил, той е отзован в Лисабон и уволнен. Останал без финансови средства, бащата на 12 деца бил принуден да продаде цялото си имущество и бил подкрепян до края на живота си от лисабонската еврейска общност, но независимо от това умира в нищета. Чак през 1987 г. Португалия признава заслугите му и се извинява официално на наследниците му.



Китайският консул във Виена Фенг Шан Хо



помага на 18 000 евреи да напуснат Австрия. С помощта на документите, които им издава, много от тях се спасяват в Шанхай, СССР, Палестина и Филипините. Хо също загубва работата си, след като началниците му разбират за неговите действия. Японският консул в окупираната от нацистите Холандия Чюн Сегихара и холандският му колега Ян Цвартендийк спасяват хиляди полски евреи, като им дават документи и ги изпращат на карибския остров Кюрасо, който е холандски протекторат. Полските евреи всъщност не стигат до острова, а остават в Япония благодарение на японски транзитни визи. Двамата спасяват над 2200 души.



По време на окупацията на Дания



буквално цялата страна се надига в защита на евреите. Крал Кристиян Х заявява в радиообръщение, че ако евреите бъдат принудени да носят жълти звезди на реверите си, първият, който ще си сложи такава звезда, е самият той. През нощта на 2 октомври 1943 г. германците се опитват да депортират всичките 8000 датски евреи, но успяват да открият само около 500, които са арестувани и депортирани. Останалите успяват да избягат в неутрална Швеция.

От изпратените в концлагера Терезиенщат (на територията на Чехословакия) загиват 51 души. Останалите оцеляват главно поради дипломатическите усилия на макар и марионетното правителство в Копенхаген, което постоянно проявява пред германците загрижеността си за датските граждани. В резултат на дълги преговори датското правителство успява да убеди СС да допусне инспекция на международния Червен кръст в лагера. За разлика от другите концлагери Терезиенщат е използван от германската пропаганда като "лагер за пример" и по тази причина отношението към лагеристите е било сравнително по-меко.

Провалът на германската операция срещу датските евреи се обяснява и с действията на германския военен аташе в Копенхаген по това време - Георг Фердинанд Дуквиц, който сътрудничи на датската съпротива и й съобщава немските планове, отнасящи се до евреите. След войната Дуквиц става посланик на ФРГ в Дания и е посрещнат там като герой. През 1971 г. израелският институт "Яд Вашем" му присъжда званието "Праведник на мира".

При нацистката окупация на Гърция генералът от СС Юрген Щруп настоява пред атинския архиепископ Дамаскинос за незабавна депортация на всички атински евреи. Дамаскинос веднага се разпорежда свещениците да укриват евреите и в никакъв случай да не ги предават на окупатора. Много италиански войници в града, които са третирани като предатели от немците, също помагат на евреите. Благодарение на тяхната помощ, както и на помощта на архиепископа по-голямата част от атинските евреи са спасени.