България може и да не подозира, но скоро ще стане преден фронт за защита на Европа от външни нашественици. При това ще й се падне да брани най-горещата част на фронта. В условията на европейски мир и разбирателство военната терминология звучи пресилено, но настроенията са сходни с тревогите от ХV-ХVII в., когато Европа опитва да се обедини, за да брани с колективни сили своята идентичност.

За пръв път ЕС задейства миналата седмица механизма за колективна охрана на своите външни граници, като се съгласи да изпрати на източния бряг на р. Марица ( р. Еврос), която дели Гърция от Турция, многонационални гранични подразделения за бързо реагиране. Решението бе взето по молба на Атина, която алармира, че не й стигат силите да се справи с наплива на пришълци от Третия свят, използващи Турция за транзитен маршрут към Европа. Картината е следната: Ивица от 12,5 км на гръцко-турската граница в сектора между турския град Одрин и гръцкия Орестиада се е превърнала в нелегална магистрала за трафик на имигранти от Азия и Африка, през която минават 90% от кандидатите за потайно заселване в Европа.



"Всеки ден в Гърция влиза по едно село от Третия свят",



заяви пред в. "Сега" кореспондент на гръцката агенция АНА. Гръцкият министър за защита на гражданите (на вътрешните работи) Христос Папуцис съобщи, че нелегалните имигранти са средно по 350 на ден, и предупреди, че страната му няма да се справи без намесата на Агенцията за външните граници на ЕС (Фронтекс), която съществува от 2005 г., но досега не е участвала в пряка охрана.

Принципът на Фронтекс е, че "Шенгенската зона е толкова здрава, колкото е здраво най-слабото й звено". Пропукването в Гърция означава пробив за цяла Европа, защото вътрешните граници в Шенгенската зона са премахнати. Пробойната се получи, след като миналата година бе затегнат контролът по морските граници на ЕС край Испания, Италия и Малта. Така имигрантският поток от Африка и Централна Азия се насочи по сухопътен маршрут, който макар и обиколен, се оказа по-пропусклив. Докато през цялата 2009 г. в Гърция са проникнали 9000 нелегални имигранти, само през първата половина на 2010 г. броят им е скочил на 45 000, показват официални данни. Ако темпът се запази, до края на годината ще станат 90 000, или 10 пъти повече от миналата година.

Какво ни засяга? Да му мислят гърците! Истината е, че проблемът щеше да е колкото гръцки, толкова и български, ако България бе член на Шенгенската зона. Тя се готви да влезе догодина - точно когато ЕС ще бъде в максимална тревога, че откъм Турция има разкъсване на външната граница. Премиерът Бойко Борисов и шефът на МВР Цветан Цветанов са дали дума, че до края на март 2011 г. българските гранични власти ще бъдат на европейско равнище, но отсега е трудно да се предвиди колко ще се вдигне летвата през оставащите пет месеца.

Гърция за разлика от България



не е разминирала границата си с Турция



и не е премахнала нито бодливите заграждения, нито бетонните бункери. Въпреки това имигрантската вълна има голяма проникваща способност. Гърците, разбира се, не бива да стрелят по нарушителите и залавят масово отчаяни хора, тръгнали пеша да се спасяват от мизерията в собствените си държави и платили с последните си пари на каналджии да ги преведат по тайни пътеки. Гръцките арести са претъпкани и условията в тях са отвратителни, разкри специалният пратеник на ООН по човешките права Манфред Новак (Австрия). Освен това те се пълнят и от имигранти, заловени в други европейски държави, които съгласно правилата за реадмисия се връщат по обратния път.

Гърция има от 10 години споразумение за реадмисия с Турция, но от отправените досега 50 000 искания за връщане на нелегални имигранти Анкара е приела само 2000, съобщи бившият гръцки министър на вътрешните работи Михалис Хрисохоидис. Така се получава засечка и обратният поток не може да се придвижи към отправните си точки.



Резултатът е като в играта "Черен Петър"



- у когото остане Черният Петър, той губи. Турският премиер Реджеп Ердоган се чувства в силна позиция да се пазари и поставя условие Гърция първо да облекчи визовия си режим за турците. Той би сложил бариера пред афганистанци, иракчани, магребинци и африканци, ако турците получат по-лесен достъп до Европа. Сделката изглежда невъзможна, макар че поради своята дългогодишна близост до Европа турските граждани имат по-приемливо поведение от далечните пришълци.

Атина няма как сама да се спазари, защото всяко решение би било за сметка на останалите шенгенски държави. В Европа пък антитурските настроения се засилват, като на 23 октомври шест крайнодесни партии се събраха във Виена - европейската крепост, спряла турското нашествие през ХVI-ХVII в., - и се разбраха да започнат общоевропейска подписка за референдум срещу членството на Турция в ЕС. Съгласно Лисабонския договор такъв общ референдум може да се свика, ако бъдат събрани поне 1 млн. подписа. В началото на октомври приключи първата подобна подписка в ЕС с искане за референдум срещу генномодифицираните организми по инициатива на леви движения. Еврокомисията има 4 месеца да провери дали подписите са истински и да отговори на петицията за допитване до гражданите в ЕС на тема ГМО. Антиимигрантските чувства в Европа, които все повече се споделят и от умерени десни партии, а също и от леви избиратели, вероятно биха били не по-малко силен силен импулс за събирането на 1 млн. подписа срещу Турция в 500-милионния ЕС. България даде пример с подписката на ВМРО, че това е лесно постижимо - за три месеца тя събра 300 000 подписа.

Ердоган чувства, че европейската перспектива на Турция се отдалечава, и започва да играе силово. Той отказва да подпише споразумение за реадмисия с целия ЕС, за да го накара да оцени значимостта на Турция и да съживи преговорите за присъединяването й, които от месеци са в будна кома. България е в неблагоприятно положение, защото няма споразумение с нея за реадмисия, което макар и несигурно, както показва примерът с Гърция, би могло да служи като формален аргумент в полза на нейната кандидатура за Шенгенската зона. Въпросът е на етап размяна на рамкови проекти за споразумения, което на дипломатически език означава "Ще видим". Би било чудо, ако през близките месеци се стигне до подписване.



България е в положението на заложник на Турция



При сегашната обща тревога за издръжливостта на гръцко-турската граница би могло да се засили опасението и за българо-турската. Щом България влезе в Шенгенската зона, границата й с Гърция ще стане вътрешна и ще отпадне контролът по нея. Това означава, че на нелегалните имигранти ще им бъде все едно дали преминават направо в Гърция, или обикалят през България. Атина ще почувства известно облекчение, защото ще ги връща на българските власти, щом ги залови. Покрай тях ще може да ни пробута и други, защото никой не им бие печат на границата, за да е сигурно откъде са минали. При липсата на споразумение с Турция за реадмисия България може бързо да се сдобие с шенгенския Черен Петър. Тогава ще трябва да разгърне спешно строителство на имигрантски лагери и да пусне на свобода колкото се може повече свои арестанти, за да намери място за чуждите. Досегашният ни опит от членството в ЕС ни учи, че обикновено не пропускаме да изтеглим късата клечка.



Има ли готовност България да влезе в Шенгенската зона?



Този въпрос си зададе германската канцлерка Ангела Меркел, която макар и симпатизантка на премиера Бойко Борисов му подхвърли, че нашите митничари и гранични служители са се прочули със своята корумпираност и не се ползват с общоевропейско доверие. От тях ще зависи дали държавата ще получи зелена светлина за Шенген. За целта арестите трябва да започнат скоростно да се пълнят с митничари - от онези, които засега властта наблюдава само от вертолети, за да не се чака след това да се пълнят с нелегални имигранти, платили си комуто трябва край границата, но заловени нейде из Европа.

Борисов трябва да знае, че залогът е исторически. В момента се решава къде да бъдат крепостните стени на Европа и дали България да остане извън тях, както вече се е случвало.