Нови публикувани документи в Германия потвърдиха отдавна лансираните твърдения за дейността на някога най-известния терорист в света - Илич Рамирес Санчес, повече познат като Карлос Чакала. Десетилетия наред той беше един от най-издирваните хора. Сега се доказа, че той е бил приет радушно като беглец в Източен Берлин, разкриват документи на ЩАЗИ, съобщи германското сп. "Фокус". Най-новите подробности за живота му започнаха да излизат наяве от купчините полуунищожени секретни документи, възстановени от германските власти с помощта на специалисти. Санчес получава прякора Карлос Чакала от медиите, след като полицията открива сред вещите му романа на Фредерик Форсайт "Денят на Чакала". Самообявилият се за "революционер" е отговорен за смъртта на най-малко 80 души за 25 години екстремистка дейност, но самият той продължава да се хвали в интервюта, че истинският брой на жертвите на неговата "революционна борба" е над 1500. В момента терористът излежава доживотна присъда във Франция за тройно убийство.

--------------



Илич Рамирес Санчес, или Карлос Чакала, е роден на 19 октомври 1949 г. в Каракас, Венецуела. Баща му доктор Хосе Алтаграсия Рамирес Навас е убеден марксист, а майка му е католичката Елба Мария Санчес. Илич Санчес е и най-големият от тримата братя в семейството - Ленин (1951 г.) и Владимир (1958 г.).

Очевидно чрез малките имена на децата си Хосе Навас отдава почит на "бащата" на болшевишката революция Владимир Илич Ленин. След получаването на образование във Венецуела Карлос Чакала учи в Англия, където майка му се преселва през 1966 г. със синовете си. През 1969 г. той продължава образованието си в Москва в Института за чуждестранни студенти "Патрис Лумумба", който не завършва. От СССР предприема пътуване в Близкия изток, където среща група палестински екстремисти, които оформят мирогледа му. В Бейрут той се свързва с Националния фронт за освобождение на Палестина. Според официалната информация терористичната дейност на Карлос започва през 1973 г., когато е поставен начело на списъка на 14-те най-опасни леви терористи. През 1975 г. той си спечелва репутацията на престъпник, когато заедно с петима свои сподвижници взема за заложници 60 души по време на среща на министри от страните - членки на ОПЕК, във Виена. През 1979 г. се жени в Ливан за Магдалена Коп, активистка в неговата организация, участвала в обстрелването с РПГ-7 на ядрената централа "Супер-Феникс" в Крей Малвил, Централна Франция, през 1982 г.

По-късно по време на пребиваването си в Судан той приема исляма и се жени за мюсюлманка. Най-търсеният човек в света беше заловен в Судан през 1994 г. и прехвърлен в Париж, където три години по-късно беше осъден на доживотен затвор за убийството на двама френски тайни агенти и ливански информатор. След присъдата се намира в парижкия затвор "Ла Санте". През 2001 г. се ожени за адвокатката си Изабел Кутан-Пейре. Още поне пет европейски страни искат да съдят Карлос Чакала, но от съображения за сигурност Франция отказа преди време на искането на Австрия да го екстрадира.

Десетилетия наред Санчес работи за лявата групировка Народен фронт за освобождение на Палестина, която през 1975 г. извършва най-мощното си нападение срещу централата на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), във Виена, при което са взети 60 заложници и са убити трима души. Година по-късно той е изключен от групировката и се опитва да създаде своя партизанска група, наречена "Световна революция".

Именно тогава роденият във Венецуела терорист се свързва с комунистическите власти в Източна Германия. От документите на ЩАЗИ става ясно, че



на Карлос е била предоставена щабквартира със 75 души персонал в Източен Берлин



и му е било позволено да ходи по улиците въоръжен с пистолет. Сред предоставените му сътрудници е имало източногермански университетски преподаватели, артисти, профсъюзни дейци, медицински сестри, монтьори и дори лекар. Те му помагали да си осигури безопасни жилища, апартаменти за конспиративни срещи, надеждни телефонни линии и да има на разположение поддържана в отлично състояние кола, неизменно западногерманска марка. Те също така му осигурявали медицинско обслужване, както и за неговата любовница - германската лява терористка от "Фракция Червена армия" (РАФ) Магдалена Коп. Най-малко десет души са били част от вътрешното обкръжение на Чакала и са имали информация за неговата дейност, в това число и за подготвяните атентати.

Според списание "Фокус", което е получило достъп до архивите, Санчес е постигнал договореност с Източна Германия в края на 70-те години. "Докато силите за сигурност в Западна Европа, САЩ и техните съюзници по света трескаво се опитвали да го открият и арестуват, Чакала си живеел напълно спокойно в Източен Берлин. Неговите пазачи от ЩАЗИ пишели доклади за това как той обикалял със западногерманските си коли заедно със своите приятели и как се разхождал по берлинския Александър плац с пистолет на колана", разкрива журналист от "Фокус". Предполага се, че от Източен Берлин Санчес е планирал нападения срещу службата на радио "Свободна Европа" в Мюнхен и атаката срещу Френския културен център в Западен Берлин през 1983 г., при която загина един човек, а 22-ма бяха ранени. Същата година бяха извършени атентати в два френски високоскоростни влака, отнели живота на 4-ма души и ранили десетки. Всичко това е в отговор на ареста на неговата любовница Коп от френските власти по-рано. Документите показват, че близките връзки на терориста с ЩАЗИ давали възможност на тайната полиция на ГДР да упражнява върху него натиск, за да се въздържа от нападения в т.нар. деликатни моменти. Според архивите при посещението на бившия съветски лидер Леонид Брежнев в Западна Германия през ноември 1981 г. КГБ поискала от колегите си в ГДР да се намесят, за да предотврати евентуални действия на Карлос Чакала по време на визитата. Настояването явно е имало ефект, тъй като посещението минало без произшествия, въпреки че западните разузнавателни служби имали информация, че групата планира атака в Западна Германия.



Екстремистът бил в България преди 1989 г.



В архива на МВР има информация за пребиваването на международния терорист Карлос Чакала в България преди 1989 г. и за неговите контакти със службите на Държавна сигурност, заяви преди няколко години бившият директор на архива на МВР Серафим Стойков. Той каза, че има обемна информация за това какво е правил у нас терористът с истинско име Илич Рамирес Санчес, но не си спомня дали има данни за участието му в изграждането на контрабандни канали, докато е бил у нас. През 2003 г. МВР разсекрети частично по искане на в. "Дневник" делото за оперативна разработка "Рисове", водено от Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) срещу Чакала и членове на неговата терористична организация "Световна революция". Секретните архивни материали разкриват, че в началото на 80-те години Карлос Чакала заедно със свои сподвижници е оставен да пребивава многократно в България с мълчаливото съгласие на комунистическия режим, въпреки че е пренасял в багажа си оръжие и взривни материали за осъществяване на своите терористични атаки на Запад. Партийните архиви също така разкриват, че различни решения на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП са задължавали МВР да обучава групи и лица за водене на партизанска война и извършване на саботажни акции от страни от Близкия изток, Арабския свят, както и от Латинска Америка.