Десетки служители в София обикалят улиците, следят за спазването на реда и старателно налагат глоби. След което с вяра в гражданската съвест на провинения очакват той надлежно да си плати. В резултат Столична община не успява да събере даже 10% от наложените глоби и санкции.

Най-видимата и позната част на системата за контрол в София - Столичният инспекторат, отчете наскоро, че за първите девет месеца на годината е събрала едва 8% от дължимото. В касите са постъпили едва около 32 000 лв., смешна сума за град като София. Висят още 400 000 лева от наказателни постановления. Още по-отчайващи са приходите в районните администрации и голямата община.

Проблемът с ниската събираемост не е нов. Столична община ритуално поне веднъж годишно се заканва как ще прокара промени в Закона за местните данъци и такси и после нищо не се случва. В началото на тази година зам.-кметът по финансите Минко Герджиков съобщи, че общината ще отказва услуги на гражданите, които не си плащат глобите. "Ще вкараме глобите в системата на данъчните служби и така при неплащане ще може да се отказват административни услуги", обясни тогава финансистът. Коментираха се изменения в нормативната уредба, с които длъжниците няма да получават актове за собственост, скици и други уверения. Въпреки че по думите на кмета Йорданка Фандъкова вече са водени разговори с депутати, тази мярка за запълване на общинските хазни няма как да влезе през 2011 г. и отново остава за бъдещето.

Сега подобно наказание се прилага само за фирми с неплатени местни данъци и такси над 20 000 лв. Запорирани са сметки на трима големи длъжници. Все пак



резултатът е впечатляващ,



събрани са около 30 млн. от 100-те млн. лв. стари задължения. На същия принцип - за дължими данъци и такси, общината и някои районни кметства отказват административни услуги на граждани.

"Идеята глобите да се начисляват към данъците и таксите може да се направи, но е нужна електронна система, при която срещу съответния гражданин да излизат задълженията му. Ние обаче нямаме нито система, нито законов механизъм да сторим това към момента", обяснява кметът на район "Лозенец" Прошко Прошков. Той е против да се иска удостоверение за платени данъци от всеки гражданин, за което на всичкото отгоре да се плаща и такса. "Дори и абсолютно чист към хазната човек, като отиде в районното кметство, му казват "плати 2-3-5 лв. и ела тогава". Това е неефективно, защото се създават огромни опашки и троен поток от хора, а и не е съвсем законно", твърди Прошков.

Освен липсата на законов механизъм, разпокъсаността на функциите по контрол и събираемост също пречи на ефективността.



Столичният инспекторат работи по 8 наредби,



но само по една може да издава актове за административно нарушение и наказателни постановления. Инспекторите санкционират основно гражданите за изхвърляне на отпадъци, огромен ресурс отива и за следене на концесионерите по чистотата - проверява се изпълнението на оперативните планове, правят се регистри на съдовете за смет и т.н. Другата основна дейност е по отношение на търговците. Районните кметства най-често глобяват за неправилно паркиране и унищожаване на зелени площи. По останалите нормативни документи се произнася кметът на София или районните кметове.

От отчета на инспектората за първите 9 месеца на годината се вижда, че санкциониращата му дейност се е увеличила значително спрямо миналата година. В същото време в общинския бюджет за тази година са заложени двойно по-малко приходи от глоби и санкции. При планирани 11.5 млн. лв. миналата година са събрани десет пъти по-малко. Тази година са записани приходи наполовина (около 6.5 млн. лв.), но към края на септември са събрани едва 1.9 млн. лв. Като се прибави и фактът, че издръжката на 430-те служители на инспектората е малко над 5 млн. лв., финансовият резултат от тази структура е отрицателен. Столичният инспекторат е контролен орган и не отговаря за събираемостта. Така се завърта порочният кръг - налагат се кухи наказания.

Проблемът е на много нива, но в голяма степен се усложнява от тромавата процедура. Един акт или фиш например изисква снемане на лични данни. Невинаги обаче инспекторът е в състояние да накара гражданите да ги дадат. Връчването също не е никак лесна процедура. За неправилно паркиране инспекторите поставят констативния протокол на автомобила, а ако до 3 дни гражданинът не се яви, се счита, че е уведомен надлежно, и съставят акт без възражение. Никой обаче не може да докаже дали наказанието е стигнало до нарушителя.



След това документът се разписва от районния кмет



Той има право да намали санкцията или дори да откаже да я приложи. "Нямаме практика да намаляваме сумата. А и се пишат неособено високи наказателни постановления, защото се разчита, че гражданите биха платили по-лесно и без възражения", обяснява кметът на район "Лозенец" Прошко Прошков. Самите инспектори предпочитат да налагат по-ниска глоба и най-често пишат глоби с квитанции, защото се очаква, че те няма да се обжалват в съда, тъй като не си струва разходът за гражданите. В "Лозенец" например досега от актове са събрани 3000 лв., а 45 000 са от квитанции.

Прошков разказва и за друг проблем, който прави глобите несъбираеми. "Често постановленията, които идват тук, са на граждани от други столични райони или от други общини в страната. Ако човек от Хасково е спрял в зелена площ в "Лозенец", съм длъжен



да изпратя акта на кмета на Хасково,



за да го връчи той. Това обикновено се прави с обратна разписка, което не е особено ефективен начин. Така често се случва кметовете на други райони или общини да ми върнат актовете невръчени", обяснява кметът. Той посочва и проблема, който важи и за КАТ - актът за установяване на административно нарушение е с давност 1 г., а наказателното постановление - 2 г.

"Инспекторите дублират много от функциите на администрацията. Правят регистри на строителни и търговски обекти, на съдовете за сметосъбиране, което отнема много време за писане и бумащина. А това са функции, които ги има и в администрацията - службите по контрол на строителството, на търговската дейност", казва Прошков. Според него, за да стане контролът в града по-ефективен, инспекторатът трябва да се разтовари от дублиращите функции. Преди е имало идея да се създадат районни инспекторати, тоест да се децентрализира контролът към кварталите. Един инспектор прави средно по около 10 км обход всеки ден. "Той е претоварен - през 2 секунди трябва да върши по нещо - дали да прегледа търговския обект колко плаща по договор, а колко квадратни метра заема всъщност, този строеж какво е заградил, следи за дупките и кофите. А като завали снегът, цялото внимание на инспекторите ще е към снега", коментира кметът. На всичко отгоре общината е вменила на инспекторите да правят регистър на т.нар. легнали полицаи. Според Прошков инспекторите трябва да подават сигналите за нарушенията до съответната служба в администрацията, която да направи констативния протокол.

Безспорно е, че за длъжниците трябва да се налагат наказателни мерки, но общината трябва и да мотивира хората да плащат. "Не може само откази и репресии, а и мотивация - първо градът трябва да даде подходящи условия - чистота, инфраструктура, възможност за паркиране, и тогава да налага репресивни мерки", смята Прошков. Голяма част от столичани казват (не без основание) - защо да си платя глобата за паркиране в зелена площ, когато няма нито един общински паркинг?

Очевидно София не я бива нито с моркова, нито с тоягата. Данъкоплатците издържат сериозна администрация плюс инспектори - които, разбираме, са много натоварени. Резултатът - столицата е неугледна, нарушителите си безчинстват, администрацията и инспекторите пишат отчети срещу заплати. Битката за ред в София изглежда обречена, щом като топ полицаи капитулираха. Докато беше кмет, Бойко Борисов назначи последователно две топ ченгета - Ботьо Ботев и Гален Ганчев, да следят за реда и най-вече за кофите за боклук. Резултатът не беше впечатляващ. На столичани ще им излезе по-евтино да не издържат контролни органи, чиито санкции се водят само на хартия.