Законът за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) предвижда специална процедура за изработване на бюджетна прогноза. Според чл. 14 "Министерството на финансите съставя бюджетна прогноза... за динамиката на брутния вътрешен продукт, цените, доходите, кредитната и валутната политика и за основните финансови резултати от дейността на държавните, общинските и частните стопански субекти". А бюджетната прогноза следва "да покрива следващите три години".



Без перспектива



Бюджетната прогноза за 2010 г. се намира в РМС № 558 от 29 юли 2010 г. Там са представени прогнозни данни за БВП, инфлация, валутен курс, текуща сметка на платежния баланс, преки чуждестранни инвестиции, общ баланс. Но няма структура на БВП (по отрасли и по функции), няма доходи и заетост, няма лихви, няма международни валутни резерви. Липсва виждане за промени в относително равнище на приходи и разходи в държавния бюджет от БВП, няма поети ангажименти за подобряване на събираемостта на приходите.

Няма виждане за реално поемани ангажименти на правителството в средносрочна перспектива. Няма никаква информация за взаимната зависимост и връзка на макроикономическите показатели. При това дори този ограничен кръг от показатели е в пълно несъответствие с отчетните данни. НСИ ревизира съществено информацията за всички структурни елементи на БВП и темповете им на прираст от 1995 г. насам (в сила от 8 септември 2010 г.), но МФ не поправи своята оскъдна бюджетна прогноза.



Бюджет в мъгла



В проектобюджета за 2011 г. е заложено последователно намаление на приходната част от 38.6% от БВП средногодишно за 2007-2009 г. до 33.5% от БВП - т.е. с повече от 5 процентни пункта. При условие, че няма промени в данъчната политика, т.е. данъчното облагане и данъчните ставки остават непроменени. Здравата икономическа логика подсказва, че се залага намаляване на събираемостта на приходите.

В разходната част действат автоматични стабилизатори, които компенсират намаляващото се търсене. Заложеното равнище на разходи обаче от 36.1% през 2011 г. е прекалено ниско спрямо европейските норми, още повече при отчитане на значителното изоставане в качеството на публичните услуги.

За сравнение за 2009 г. Евростат отчита, че равнището на приходи за ЕС (27) е 43.9%. Минимумът е фиксиран в Румъния (32.1%), следвана от Латвия (34%) и Ирландия (34.1%). Тези страни компенсират ниската приходна част с много по-високи бюджетни дефицити.

Равнището на разходите в държавния бюджет за ЕС (27) е 50.7%, като минимумът отново е в Румъния (40.4%), следвана от България (40.7% - при коригирана разходна част) и Словакия (40.8%). Тези данни показват, че страната ни много повече гравитира към стандартите в африканските страни, отколкото към европейските.



Накъде вървят данъците



Основното разделение на данъците е на преки и косвени. Преките данъци натоварват икономическите агенти, а косвените - потребителите на конкретен продукт без подоходното им разграничаване. Косвените данъци са лесно събираеми, докато преките изискват много повече и по-специализирани усилия от страна на данъчната администрация.

През предходните три години (2007-2009) преките данъци формират едва 30% от данъчните постъпления. Подобна пропорция между преки и косвени данъци без друго е неблагоприятна, а е заложено и по-нататъшното драстично влошаване - през 2011 г. се предвижда преките данъци да осигурят едва 17.4% от данъчните постъпления. Това е своеобразно признание за слабост на данъчната администрация. Еднаквото данъчно натоварване в абсолютни измерения на цялото население (косвени данъци) без подоходно разграничаване е социално несправедливо и не е редно да се толерира. Данъчната администрация следва да се грижи не за своето спокойствие и комфорт, а за качественото изпълнение на функциите, с които обществото го е натоварило.

Няма оправдание за позоваването на трудности при събирането на преките данъци, както и за нарастването на сивата икономика. Плащането на данъци не е доброволно, то не е благотворителност, то е законово задължение. И който не спазва закона, следва да понесе съответната отговорност. Ал Капоне е осъден не за многобройните си убийства и други престъпления, а за недекларирани доходи.



Колкото по-малко, толкова по-малко?



Правителството с гордост се позовава на формулата: "Колкото съберем, толкова ще изразходваме". Това е удобното и относително лесно техническо решение. Кибернетичният принцип обаче е безкомпромисен - няма лесни решения на трудни проблеми, тежките проблеми предполагат трудни решения. А какво ще стане, ако правителството съумее да събере бюджетни приходи само в размер на една пета от БВП?

Отговорната бюджетна политика предполага паралелно движение по целия фронт на макроикономически показатели и въздействия. Изходно начало следва да бъде оценката на необходимостта от повишаване качеството на публичните услуги. По-нататък следва да се оценят вариантите за осигуряване на необходимото финансиране. Съвременната икономическа и финансова теория и практика са разработили процедури за търсенето на взаимно приемлив компромис, който стои в основата на изкуството на макроикономическото управление.



Що е "бюджетен борд"



Непремерената и неподредена бюджетна политика и неприемливата игра с приходите и разходите в държавния бюджет родиха идеята за т.нар. бюджетен борд. Икономическата теория и световната практика не познават подобен тип макроикономически инструмент за управление. В теорията и практиката обаче подробно се дискутира въпросът за избор на най-удачно съотношение между дискреционни методи на управление, от една страна, и управление, базирано на правила, от друга.

Възникването на идеята за "бюджетен борд" на местна почва може да се оцени като форма на протест срещу бюджетния хаос. Авторите на идеята подсказват, че става въпрос най-вече за ограничаването на бюджетния дефицит. Този въпрос обаче е намерил място в т.нар. Маастрихтски критерии на ЕС, които са задължителни за членките и кандидат-членките на еврозоната. Но тяхното спазване остава проблематично.

Законови правила съществуват и за емитирането на държавен дълг. От 2002 г. България има специален Закон за държавния дълг. Има и Стратегия за управление на държавния дълг за 2009-2011 г. (приета през юни 2009 г.) Тези закони уреждат реда за поемането на държавен дълг и издаването на държавни гаранции.

Държавният бюджет е основен инструмент за управление на икономиката. Всяко правителство идва на власт с някаква програма и изпълнението на тази програма предполага подходящо използване на разполагаемите финансови и всякакви други национални ресурси. Не е възможно предварително да се фиксират всички параметри чрез бюджетен борд. Подобен опит обезсмисля самата идея за макроикономическо управление.





*Авторът е макроикономист от Института за икономически изследвания на БАН.