Не е сигурно дали президентският проект АБВ ще вкара Георги Първанов във вътрешната политика, но вероятно ще го извади от външната. Първата проверка дойде изненадващо бързо след обявяването на неговото гражданско сдружение миналия четвъртък. Само два дни по-късно той прие руския премиер Владимир Путин и, срам, не срам, призна, че разчита гостът да му каже какво договаря с България.

Държавният глава посрещна Путин на входа на президентството и подхвърли пред журналистите: "Признавам, че не познавам работните документи и подписаните споразумения, и ще се радвам, ако в хода на разговора стане дума за конкретните параметри". Репликата трябваше да прозвучи като укор към правителството на премиера Бойко Борисов, че го държи в неведение. Неудобството обаче си остана за България и лично за Първанов, защото занапред ще служи като предупредителен сигнал към чуждите държавници, че президентът е "вън от играта" и не бива да търсят чрез него решаване на сериозни двустранни и многостранни въпроси. Гръцкият президент Каролос Папуляс, който е на двудневно посещение в България, може да се брои като заварено положение, защото програмата му бе подготвена, преди да се промени конфигурацията на българската външна политика, която отрежда на Първанов чисто декоративна роля през последната година от мандата му.



Залезът на президента



не е нито внезапен, нито нелогичен. След падането от власт на правителството на Сергей Станишев той не успя да си изработи стратегия за съжителство с премиер от друга политическа кръвна група, което бе задължително, за да запази пред света надпартийния си образ. Той трябваше да гледа отвисоко, но не и високомерно, както постъпват неговите колеги в други европейски страни, където конституциите отреждат главно представителни функции на държавните глави. Президентите на Германия, Италия, Австрия и други страни от ЕС, където няма президентско управление, много внимават да не превишават пълномощията си, което ги прави твърде незабележими, но им гарантира успешно изпълнение на функциите им. У нас Първанов, свръхнапомпан от прекия народен избор, от двата си мандата, от високия си рейтинг и от търпимостта на предишните правителства, излетя толкова много над пълномощията си, че се приземи твърдо, щом Борисов му спря въздуха под налягане.

Всъщност изпускането на газ от президентския балон започна още преди две години, когато Първанов навлезе в екзистенциална криза, угрижен от мисълта "Какъв да стана?" след края на мандата си. За да не се върне към вътрешната политика като съперник за лидерство в БСП на тогавашния премиер Станишев, той получаваше от него



допълнителен сгъстен въздух



да се стреми към международна роля като енергиен координатор, която да му гарантира престижно излизане от политиката.

Връх на усилията му бе срещата на високо равнище в София "Природен газ за Европа. Сигурност и партньорство", свикана на 24-25 април 2009 г., три месеца преди смяната на правителството. Тя бе и големият му провал, който изстуди амбицията му да се превърне в международен енергиен играч като бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер. Показател за катастрофата е, че в архива на президентския сайт днес липсва всякаква информация за срещата, като за датите между 23 и 28 април 2009 г. е празно пространство. Все едно, че нищо не се е случило. Премахнат е и официалният сайт на събитието: http://www.energysummit2009.bg. Затъмнението е много странно, тъй като се афишираше, че "организатор е администрацията на президента" и че за участие са поканени 28 страни. Сред големите имена трябваше да се открояват руският премиер Владимир Путин, председателят на ЕК Жозе Барозу и емирът на Катар шейх Хамад бин Талифа ат Тани. Внезапно обаче Путин отмени участието си, като обясни, че след два дни ще се види в Москва с българския премиер Сергей Станишев. Там президентът Дмитрий Медведев го остави да се разхожда цял ден по книжарници на ул. "Арбат", докато намери време за него.

Какво се бе случило? В амбицията да си придаде значимост на международен координатор чрез привличането на колкото може повече участници в софийската среща Първанов направи



рядък дипломатически гаф



Той покани страни от широк периметър, които добиват, пренасят и потребяват природен газ, включително и Грузия като транзитираща държава. Така на една маса в НДК трябваше да седнат премиерът Путин и грузинският президент Михаил Саакашвили, след като само девет месеца по-рано държавите им бяха водили война, провокирана от Грузия. Каквито и добри намерения да бе имал, Първанов фактически бе заложил клопка за Путин и понесе последиците от своята недомислица. Това бе краят на неговия проект за "обсерватория на енергийната общност", обявен като мъртвородено дете на форума в София. Русия се отнесе безразлично, а Брюксел му напомни, че подобна "пазарна обсерватория за енергетика" (Market Observatory for Energy) вече съществува към Европейската комисия. Българският президент обаче имаше надевропейски размах и настояваше неговата обсерватория "да покрива новосъздадената енергийна общност, т.е. региона на Югоизточна Европа, както и изключително важните и свързани с европейската енергийна сигурност Черноморски и Каспийски регион, Близкия изток и Северна Африка".

Издигнал се до планетарно мислене, Първанов внезапно се сблъска с провинциално неразбиране у дома си, където в средата на 2009 г. новото правителство спря да финансира безплодните му воаяжи в Близкия изток и Централна Азия за търсене на нови енергийни източници, както и международните му координаторски самоизяви. Оттогава рязко се разредиха поканите да гостува в чужбина, като намаляха и чуждите посещения в България по негова покана. През цялата 2010 г. той получи държавна покана да гостува само на Азербайджан и Македония, направи работни посещения в Белгия и Люксембург, бе на международна среща ЕС - Латинска Америка в Мадрид и участва в церемонията по встъпването в длъжност на новия президент на Хърватия.

Това му даде да разбере, че няма бъдеще на международната сцена, и насочи вниманието му към родната действителност.



Щом не го канят навън, той зачести обиколките си в страната



Само през октомври гостува на Мездра и Роман, на Харманли и Перник, на Кърджали и Смолян, както и на община Тунджа. Предишния месец бе в Ивайловград, Бяла Слатина, Костинброд, Севлиево и Добрич. Пътуванията му бяха знак, че се завърта на 180 градуса и се обръща към вътрешната политика за голямо разочарование на бившите си съпартийци, които го насърчаваха да гледа навън.

Твърдото приземяване на президента нямаше да е толкова лошо, ако не бе съчетано с рикошет отново в погрешна посока. Вместо да се концентрира към достойно приключване на мандата си съгласно своите конституционни функции, той се хвърли предсрочно във вътрешната политика като алтернатива (опозиция) на властта, което заплашва да го направи неудобен партньор на чуждите държавници даже за церемониални цели. Предстои ни цяла година, през която важните гости в България ще трябва да се съобразяват с играта на криеница между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2. Колкото и да е забавна, няма да е за доброто на държавата.