|
"Необходимо е наистина тотално настъпление на държавата срещу престъпниците. Симпатизирам на идеята за "счупения прозорец" - че и най-дребното престъпление трябва да бъде преследвано, наказвано", каза още държавният глава. Според него обаче хората ще са напълно доволни именно ако бъдат хванати престъпните босове.
"Обща е оценката - и тя се споделя и от професионалистите, и от политиците - за това, че засега по-големите успехи са срещу по-леката престъпност и че голямата битка предстои, именно срещу тежката престъпност.
Там ще бъде концентриран ударът на държавата",
каза след заседанието Първанов. Той заяви още, че всички политици и държавници са длъжни да намерят средствата и силите за реабилитиране на държавата в очите на хората. "Очевидно доверието на гражданите към държавата, към нейната способност да ги защити не е особено високо. И провеждането на това заседание, вземането на решения е знак за осъзнаването на тази ситуация", каза Първанов.
Според него има широко разбиране за необходими законодателни промени в тази посока. "Може да се очаква едно ускорено придвижване на новите НК, НПК, законът за МВР. Със сигурност ускорено ще бъде придвижена и новата стратегия за противодействие на престъпността", каза Първанов. Необходими били нормативни документи, които позволяват да се намерят решения, свързани с обучението, реализацията и осигуряването на един солиден социален статус на служителите на МВР и на магистратите. Финансовият министър Милен Велчев
поел ангажимент в рамките на тази бюджетна година да се търсят ресурси за решение на част от тези въпроси
Ясно е на всички, че трябва да се търси и една
ускорена наказуемост на престъпленията
Тя вероятно ще бъде въплътена в съответните законодателни и управленски действия, каза още Първанов. На заседанието не е обсъждана конкретно темата за мястото на следствието. "Очевидно има воля да се търсят основните опорни точки на един конституционен дебат за реформата в съдебната система, но по мнението на повечето участници това е една перспектива в контекста на европейската интеграция, а не да се взема едно или друго решение на парче", каза обаче Първанов.
На вчерашното заседание дойдоха всички поканени с изключение на Надежда Михайлова, която е в Брюксел. Тя бе заместена от Екатерина Михайлова. На "Дондуков" 2 бяха шефът на парламента, премиерът, министрите на отбраната, на външните работи, на вътрешните работи, на финансите и на правосъдието, началникът на Генщаба Михо Михов. На заседанието присъстваха и лидерите на парламентарните групи на НДСВ - Пламен Панайотов, на Коалиция за България - Сергей Станишев, и на ДПС - Ахмед Доган. На поканата на президента се отзоваха и главният прокурор, председателите на върховните съдилища, както и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, който бе поставен да седи единствен точно срещу Първанов. Според него не можело да не се отбележи, че в последно време били постигнати позитивни резултати. "В същото време не можем да си затворим очите за това, че
престъпниците стават все по-дръзки
Ежедневно и буквално в последните дни сме свидетели на това как атентати, обири, посегателства срещу живота и собствеността на гражданите създават напрежение и оправдават постановката от Концепцията за националната сигурност, че престъпността представлява основен риск за националната сигурност." Президентът обяви, че е благодарен на министъра на вътрешните работи Георги Петканов и на правосъдния министър Антон Станков за подготовката на заседанието и за техните доклади. Държавният глава съобщи, че в последния момент своя принос с отделни материали е дал и главният прокурор Никола Филчев.
Президентът каза след заседанието, че не е имало противоречия между докладчиците. "В хода на дискусията имаше различия и нелицеприятни реплики, но всичко беше в духа на добрия тон", каза Първанов.
В търсенето на причините за престъпността не би могъл да избяга от самокритичния план за "вината на нас, българските политици", направи извод държавният глава. Според него за 12 г. е имало определени "политически среди, които са поощрявали насилието, агресията, нихилизма по отношение на държавата".
"Длъжни сме да потърсим причините и в отсъствието на достатъчна мотивация в служителите, които са призвани да водят борба с престъпността, за което държавата има своята огромна вина", обвини още президентът. Той припомни, че близо 20 000 служители на МВР са напуснали системата вече. Според него това е една армия, при това много добре подготвена, а някои от нея преминават от другата страна на барикадата, каза Първанов.
В началото на заседанието той призова събралите се да поощрят и подкрепят предложенията на ръководството на МВР: ускорено приемане на "Стратегия за противодействие на престъпността за 2002-2005 г.", концепцията за реформа в МВР, ускорена подготовка на нов закон за вътрешното министерство, създаването на единна система за подбор, обучение и реализация на кадрите в самата система.
Първанов призова да бъде подкрепена идеята и на министъра на правосъдието Антон Станков да се върви към изцяло нови Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс. Целта според него била "да се отвържат ръцете на магистратите и да си вършат те по-добре работата".
Премиерът Симеон Сакскобургготски пък заяви, че нещото, което го притеснява най-много, е "да се справим с борбата, защото това беше едно от нашите обещания в предизборната кампания". Попитан за конституционната реформа и ново законодателство, той каза: "Това са неща, които не се решават в един момент, трябва да се обсъдят. Трябва да се прави глобално, концептуално и по един интелигентен начин, а не така да се изхвърляме по една дума тука на парче."
Според министър Петканов стратегията за борба с престъпността ще бъде доуточнявана и приета след време от правителството. Ген. Бойко Борисов не каза дума след заседанието на КНСС.
КАРЕ
Екатерина Михайлова: Първо промяна в конституцията
Удовлетворена съм, че все пак се чуха думи в подкрепа на конституционна реформа, която ОДС поставят от много време, заяви зам.-шефката на СДС Екатерина Михайлова. Тя обясни, че ОДС са против ново законодателство (изцяло нов НК и НПК), докато не бъде отговорено на въпроса ще има ли промяна в конституцията, свързана с мястото, структурирането, организирането и взаимодействието на съдебната власт с другите власти. "Това обхваща много теми - имунитета, несменяемостта, това къде се разполагат звената в съдебната система, връзката между тях и контрола", каза Михайлова.
Тя обясни, че по време на заседанието Пламен Панайотов обяснил, че е дошъл моментът, в който трябва да започнем да дискутираме необходимостта от конституционна реформа.
"Изразих и острата реакция на ОДС за това, че в този момент се прави опит да се отмени изцяло Законът за достъп до досиетата. Това е закон, който е свързан с борбата с престъпността, тъй като предстои откриването на досиетата на магистратите и кредитните милионери", каза Михайлова.
Сините се надявали и за по-ефективно противопоставяне в борбата с наркотрафика, който преминава през България. Михайлова призова и темата за престъпността да не бъде използвана за политически цели. "Попитах могат ли да ми отговорят кои са тези групировки, за които се говори напоследък, че били в управлението, или да се каже, че няма такива. Нищо не ми отговориха", каза още Михайлова.
Каре
МЕРКИ
- Необходимо е в Концепцията за национална сигурност да се отчете тероризмът като основен риск за националната и глобалната сигурност.
- Доколкото най-тежките форми на престъпност придобиват трансграничен характер, нараства значението на международното сътрудничество.
- Изработване на цялостна програма за превантивни мерки
- преодоляване на причините и условията, които пораждат престъпност.
- Правната ни система трябва да осигури ефективно противодействие на престъпността. Необходими са законодателни промени, които да подобрят взаимодействието между изпълнителната и съдебната власт.
- Изработването на ново и модерно наказателно и наказателно-процесуално законодателство трябва да стане основна задача на Народното събрание.
- Наложително е в най-кратки срокове да се изпълни изискването на Концепцията за национална сигурност и да се приеме нова стратегия за противодействие на престъпността.
- Незабавно преодоляване на вътрешните противоречия между основни звена на съдебната власт и отделни висши магистрати.