Ако има нещо, което е характерно за това управление, е абсолютното неглижиране на законите - в най-добрия случай управляващите не ги познават, в по-масовия - демонстративно ги газят. Още по-лошото е, когато това се прави от вътрешния министър, който трябва да бори престъпността и да помага за наказването на беззаконията. Но Цветан Цветанов от известно време насам има по-важна задача - как да опази рейтинга си, който клюмна покрай скандалите около имотите и доходите му. И в тази му мисия, изглежда, всички средства са позволени. Всекидневните акции вече не правят нужното впечатление. Затова той прибягва към по-опасни методи - започна да сипе абсолютно недоказани обвинения. Първо лансира версията, че бившият главен прокурор Никола Филчев и екссъветникът в ДАНС Алексей Петров са замесени в убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева и бившия военен прокурор Никола Колев. После директно обвини предшественика си Румен Петков, че докато е бил министър, е посредничил на престъпни групировки за преразпределение на наркопазара. Общото в двата случая е, че няма никакви доказателства за тези твърдения.



И че със сигурност ще има негативни последици



Дори да оставим настрана моралния аспект при слагането на двете убийства под един знаменател - близките на Георгиева смятат, че именно Колев е саботирал разследването на смъртта й, изявленията на Цветанов не са в полза на раздаването на справедливост. В първия случай има влязло дело в съда и са повдигнати обвинения срещу съвсем други хора. Затова и роднините на Георгиева бяха толкова гневни, че Цветанов на практика го проваля. Адвокатите на обвиняемите сега ще имат всички основания да поискат тежките обвинения да бъдат свалени, а те - освободени. Пред провал е и другото разследване - за убийството на прокурора Колев, за което още няма обвинителен акт и за което очевидно липсват доказателства.

Обвинението към бившия вътрешен министър Румен Петков пък очевидно цели само отвличане на внимание. Цветанов лично уточни, че няма никакви доказателства, тъй като специалните разузнавателни средства, които са използвани при срещата, са унищожени. Така че за повдигане на обвинение и дума не може да става. Вероятно тази му изява трябва да се приеме като изпълнение на поръчката на Бойко Борисов да се навакса загубата на доверие с нови операции. Но логично възниква въпросът: правилна ли е точно тази тактика с всекидневните операции? Какъв е реалният резултат от шумната активност на МВР?



Какво се случи с досегашните атрактивни акции?



За първата акция - "Наглите" от декември м.г., вече има обвинителен акт, който се наложи прокуратурата да поправя и да внася повторно в съда. Процес няма. Не са достатъчни хвалбите, че вече няма отвличания и магистрални убийства и грабежи. Защото има постоянно нарастваща улична престъпност и увеличение на домовите кражби.

След "Наглите" има поне още 50 нови акции. За година и половина бяха арестувани стотици с твърденията, че са вършили най-различни престъпления. В над 90% няма обвинителни актове. А сред многото акции има доста престъпления, за чието доказване не са нужни сложни експертизи, разпит на десетки свидетели или съдебни поръчки до чужбина. И е нормално поне за половината от показно изтипосаните с белезници вече да има осъдителни присъди на първа инстанция.

Да вземем операция "Дупетата". ГДБОП и ветеринарната служба атакуваха едновременно месопреработвателните предприятия за производството на продукти със суровини, предназначени за унищожаване. Обявено бе, че са намерени големи количества изрезки, които според земеделското министерство са опасни за човешкото здраве. Рекламата по телевизията сочеше, че ей сега извършителите ще бъдат осъдени. Няма дори обвинителен акт. Както и по операциите "Каналджиите", "Дедесарите", "Измамниците", "Отрепките". Няма дела в съда и срещу "Шейховете" - групата, за която се твърдеше, че е източвала бензинопровод на "ЛУКойл". Нищо не се случва и по операция "Леярите", насочена срещу нелегалната търговия със злато, платина и цветни метали, при която бяха хванати 369 кг ценни метали. Освен че веществените доказателства бяха откраднати от митнически склад. А сега, след залавянето на крадците, ни уверяват, че делото ще издържи в съда и без да е открито задигнатото. Няма никакво притеснение, че част от благородния метал е изнесен и продаден в чужбина, вместо да влезе в хазната. Полицаите намериха едва към 50 кг от плячката.

Някой да е чувал за обвинителни актове или присъди по операциите "Пеперуди", "Сводниците" или по "Всичко коз"? Едва ли. Проститутките бяха глобени за безделничество?! Докато бяха в ареста, обвинените за "Всичко коз" изтеглиха парите от сметките си, защото разследващите бяха се замотали с налагането на запор.

Прокуратурата ще докаже вината и на бивши министри и членове на предишното управление. Нищо че показно бе арестуван като "абсолютен престъпник", бившият военен министър Николай Цонев чу първата присъда "невинен".

Очевидно и МВР, и прокуратурата



имат проблем с доказателствата



В целия цивилизован свят действа правило, че към арест се пристъпва, когато има достатъчно доказателства за нечия вина. У нас се действа на друг принцип - първо се арестува някой, показва се по телевизията проснат на земята и едва тогава започва конструиране обвинение. Междувременно се напада съдът, че пуска повечето от задържаните, с което пречи на събирането на доказателства. Затова се създава и спецсъд, който ще има задачата да навакса с присъдите. Защото остават шест месеца до следващия доклад на Брюксел, в който само заявката за политическа воля няма да върши работа.

Няма да е лошо обаче управляващите да насочат поглед към по-близкото минало и да си извлекат поуки от грешките на предшествениците си. Тактиката да се зашеметява електоратът с гръмки операции не е тяхно откритие. Всеки МВР шеф първо трупа рейтинг с операции и арести, а после делата гърмят в съда. Накрая се губят изборите. Защо сега управляващите си мислят, че правят нещо различно?