За пореден път Бойко Борисов е критикуван, че прилича на Тодор Живков. Какъв прекрасен капан. Но не за него. Вместо да говорим за връзките му с Алексей Петров, провала в икономическата и социалната политика, грешния кадрови подбор, зависимостта му от западно посолство, ние треперим дали Живков си няма клонинг.

Както почти винаги е ставало, повод за критиките даде самият Борисов. Този път след "остър" въпрос в телевизионно студио. Волен Сидеров повтори хвалбите по адрес на Живков и даде принос в олелията. "Бате" никога не е имал против да го смятат за син на "Тато". И сам отваря поводи с уж "недомислени думи". Винаги след това обществото почва да трепери да не би да е родило нов "велик диктатор", вместо да му дири сметка за по-прозаични, но остри проблеми.

Борисов определено се забавлява. И има защо - гали честолюбието си, а и направлява атаките на противниците. Заиграва се с носталгично настроения електорат срещу минимални щети. Колко удобно е Костов да оплаква "реабилитацията на стария режим", която няма как да стане, вместо ония 1 млн. евро, май поискани и дадени от "Октопода" за видеонаблюдението на метрото.

Настоящият, а и предишните подобни скандали имат два аспекта. Първият е



имитацията на политика и критика,



тъй че изцяло да бъдат в услуга на човека на деня. Телевизионен водещ имитира неудобен въпрос, Сидеров имитира държавническо поведение, опозиционерът Костов - възмущение. Най-искрен е самият Борисов, защото цялото недоволство е по линията на най-малкото съпротивление.

"Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков... би било огромен успех за всяко правителство", казва той. И по традиция дискусията услужливо спира там, където трябва да продължи - на каква цена го е постигнал Живков, струва ли си, другите страни какво са сторили за същия период. Хитлер, за когото Борисов също смята, че е №1 за времето си, е направил стотици километри магистрали. Дали българският премиер счита, че светът неблагодарно пренебрегва Хитлер и следва да се преклони пред "стотните", които е постигнал? Но Борисов никога няма да бъде питан, защото това означава газене в дълбокото, а общественият дебат у нас е толкова дълбок, колкото може да е чашата, сложена до събеседника в праймтайма.

Вторият аспект касае не само преклонението на бившия бодигард към диктатора, но и



всички останали абсурди, които се случват у нас



България без съмнение е уникална държава - бившият главен прокурор получава обвинение в убийство от вътрешния министър по телевизията, тотото пуска еднакви числа, президентът - бивш сътрудник на ДС, награждава с орден барда на демокрацията Кирил Маричков, последният тържествува. Само у нас може да се случи всичко това накуп, а трогателното почитание на десния премиер към комунистическия диктатор е невинно попълнение в горната редичка.

Някои българи постоянно се питат може ли и защо ни си случва всичко това. Отговорът никак не би бил труден, ако признаем



какво днес представляват България и т.нар. й общество



Това е територия, обитавана от все по-намаляващо, опростачено, болно и застаряващо население. По-интелигентните и активните емигрират при първа възможност. Които не успеят - се затварят в себе си. Публиката на т.нар. политически живот е съставена предимно от първата категория хора. На такива зрители всичко може да се каже, всичко може да им се случи, те всичко ще простят и забравят. А и могат да излъчат единствено себеподобни политици.

Защо тогава Борисов да не похвали Живков? Какво му пречи? Защо да не уважи възрастния електорат с мили спомени за "Татовото време", след като той гласува предимно? Защо да не отклонява важните теми? Защо България ежедневно да не живее в абсурди, след като те прекрасно обслужват авторите, а няма кой да реагира насреща?

Какво би станало в Германия, ако Ангела Меркел каже "много хубави неща станаха по времето на Хитлер"? Ясно е какво. В България, след като Борисов се възхити на Хитлер, Сталин и Мао наведнъж, обра целокупния народен вот. А Иван Костов, който иначе много недоволства днес, го обяви за десен. Дори подкрепи ГЕРБ на кметските избори в София.

Друг гражданин за европейско развитие - Вежди Рашидов, смята да възстановява Георги Димитров с прилежащия му мавзолей. Хрумката "случайно" дойде след също така случайно бликналата поредна топлота на Борисов към Живков. И пак страсти, дискусии, форумна и ефирна плюнка. Нищо кой знае какво не се случва - зима идва, пари няма, университети ще затварят, работници ще остават на улицата. Вниманието трябва да бъде отклонено в безопасна посока.

Мародерство. Над мумиите и живите хора.