Уважаеми господин Борисов,

С нарастваща загриженост ние, членовете на Асоциацията на всички таралежи в Европа (АВТЕ), наблюдаваме как втора седмица в България се злоупотребява с доброто име на вида ни. Тая злоупотреба бе отключена с Вашето твърде обидно споменаване на таралежи в контекста на задници и далечни от нашите проблеми Ваши проблеми. То бе подхванато и размножено в българските медии с престъпна немара към действителния му смисъл. На нас ни е ясно, че хората употребявате подобни сравнения изцяло метафорично. Но е добре също така да е ясно, че тая употреба отклонява вниманието към незначителни за таралежите същества и явления, каквито са например министрите на вътрешните работи, взаимоотношенията им с трафиканти, октоподи, визи и посланици на САЩ, прокурори, народни представители, медии, проститутки и т.н. Това твърде лесно замита реалните проблеми на нашата древна, мъдра и скромна популация.

Макар и същества крайно индивидуалистични, дори самотни, таралежите проявяваме своя общностен усет, когато тия проблеми заплашват превръщането ни от защитен в изчезващ вид. Без да се таралежим, е важно да напомним, че наред с вас, хората, таралежите сме единствените създания, при които тъй ярко е видна границата по линията Калининград - Триест, деляща Европа на Западна и Източна. Ако за вас тая граница се бележи от неясни исторически, теологически и филологически разделения, тръгнали от спорове за filioque, за обсега на османското влияние, за междата между демокрация и тоталитаризъм и псувните на майка, за нас това е ясната граница между обиталищата на таралежи с кафява и с бяла гръд. Затова на нас, кафявогръдите европейски таралежи, никак не ни е безразлична съдбата на източноевропейските ни събратя и особено на таралежите в България, населявана от двете разновидности на белогръдия таралеж, които твърде обидно за вида ни делите на свински и кучешки още от времената на рода Дуло.

Тази съдба днес е достойна за оплакване. Грозното сравнение, което използвахте, е свидетелство за това, но още по-голямо свидетелство са незабелязваните от хората, видни обаче от всеки таралеж проблеми, следствие на провежданата в България политика.

Ето няколко примера.

Магистралите, които възнамерявате да построите, със сигурност ще обслужват част от българите и някои от европейците и азиатците, надлъжно движещи се назад-напред по линията София-Бургас, респ. Варна, Капитан Андреево, Кулата - Видин и пр. Тия магистрали заедно с развитието на пътната инфраструктура, в която така сте втренчени, още по-сигурно ще обслужват акцизната политика на министъра Ви Дянков, както и контрабандата - две основни средства за пълнене и източване на държавния бюджет в България и обогатяването на познати партийни и мафиотски групировки. Това ние добре разбираме. Но разберете ни и нас, уседнали същества, ползващи магистрали и пътища предимно напречно! Хората може и да се стряскате, когато отчетете в края на годината, че по пътищата ви загиват повече от хиляда души, от които стотина деца. Как обаче да не сме още по-стреснати ние, таралежите, щом само през лятото от фучащите ви автомобили биват размазвани хиляди наши събратя, търсещи прехрана из запуснатите ниви, ширнали се покрай магистралите? Така е и в градовете, където биваме прогонвани от парковете, все по-стесняващи се от бензиностанции, жилищни сгради и хипермаркети. Само в София по сведение на наши наблюдатели в пресечките около Южния парк и посолството на САЩ тази година погинаха 24 таралежа, от които 16 в детинска възраст! Те стояха с дни по улиците, подмитани и доразмачкани от колите ви - децата ни, г-н премиер, децата.

И когато говорим за деца, няма как да пропуснем един свързан с жизнените ни проблеми факт, водещ до задълбочаващото им се пренебрегване. Таралежите, прочути с качества като мъдрост, пестеливост и работливост, позволяващи ни да надхитряваме лисици, да надбягваме зайци и да бъдем по-пестеливи от катерички, изчезнахме от букварите ви. Вместо нас се появиха лиски, искащи да стават миски, лъвове-демократи и добродушни според тъпа политкоректност вълци. Да не говорим, че вместо да разсъждават за достойните ни качества, децата още в отделенията се дивят над схеми за европейски проекти, които имат смисъл само за авторите на учебниците им. Е, какво уважение към таралежа да искаме? Към това трябва да прибавим и обстоятелството, за което, изглежда, сте слепи. Вече 25% от циганетата ви не ходят на училище. Тъкмо те гарантират увеличаването на оная маса от ваши съсъщества, които още повече ще крадат крайпътни заграждения, ще секат гори и паркове, ще издевателстват с тенекии над нас, карайки ни да танцуваме, а ние всъщност се страхуваме, като накрая ще прибегнат, естествено, и до таралежоядство. За нас това обаче е противоестествено.

Ето защо от АВТЕ настояваме:

Пренасочете инвестициите от магистрали към по-щадящи вида ни пътища, например железопътни; опитайте се да възстановите земеделието; обърнете внимание най-вече на образованието, в което таралежът да заеме подобаващото се на достойнството му място.

И най-накрая, но не последно по важност: Festina lente, г-н премиер, тъкмо с трудните неща. Ако в Симеоново погрешно са ви учили, че това е девиз на римските катаджии, ние ще припомним, че това е мъдър житейски принцип на нашия вид, изпълващ делата ни с конкретност и бодлива яснота.

Вие наскоро споменахте, че ще се радвате, ако направите поне една стотна от това, което е постигнал един уважаван от Вас партиен и държавен ръководител. Ние добре си спомняме как той завършваше речите си с "Всичко - в името на човека, всичко - за благото на човека!" Кой беше този човек, ние не знаехме, но знаем, че таралежите страдаха по ония времена не по-малко, макар и по-различно, отколкото сега. Затова Ви призоваваме наред с дължимите извинения за обидното сравнение да издигнете и следвате по-ясния за нас девиз "Всичко - в името на таралежите, всичко - за благото на таралежите!"