Признавам - не получих сърцетуп при новината, че българите съвсем скоро ще бъдат екзотично малцинство в собствената си държава. Просто това отдавна е ясно. Вярно е, че цифрите на Центъра за демографска политика, според които през 2050 г. българите ще са едва 800 000 души, ромите ще бъдат внушителните 3.5 милиона, а турците ще ги следват с 1- 2 милиона, са стряскащи, но само за тези, които не живеят по тези ширини.

Един руски журналист беше казал, че най-онеправданият и безправен човек в САЩ е белият хетеросексуален мъж, паднал жертва на прословутата американска политическа коректност, мутирала в тирания на малцинствата. Познато ли ви е?

Аз например като социална единица съм в недолюбваната от държавата категория на работещи самотни майки. В моя случай - на едно дете. Краткият ми стаж като такава ме научи, че това е доста тежка работа. И че щях да живея далеч по-безгрижно, ако бях необразована и безработна циганка с между 5 и 10 дечурлига. Щях да взимам от държавата пари като безработна, още пари като многодетна и трети - като съвестна майка, която праща децата на училище (колкото да си изядат безплатните закуски, че после да тръгват да просят/проституират/джебчийстват). С малко късмет щях да получа безплатно общинско или държавно жилище, в което вероятно щях да ползвам безплатен ток, защото няма да зная кой е на власт, но ще зная, че преди избори той ще бъде обхванат от внезапен алтруизъм и ще опрости сметките на такива като мен. И въпреки всички тези привилегии щях да се възмущавам по всяка готова да ме покаже медия, че съм дискриминирана, защото Красимир Каракачанов ме нарича "циганка" вместо "ромка". Това е цялото усилие, което ще се изисква от мен. Накрая щях да изтърбуша общинското жилище за подпалки, въпреки че ще взимам помощи за отопление, и щях да си спра децата от училище, когато спрат да ми дават пари за това. Защото е по-лесно.



Аз обаче ще се замисля дали да родя още едно дете,



докато си плащам наема, тока и данъците като поп. Ако не го направя, ще съм обикновен престъпник, тъй като няма да мога да се оправдая с мургава кожа. Всъщност аз плащам привилегиите на циганката с 5 до 10 деца, защото според тъжната статистика у нас 1.7 работещ издържа 1 неработещ. Но нито Хелзинкският комитет, нито държавата ме пази. Няма специални еврофондове за мен, няма Десетилетие на моето "включване", няма фондации, които да правят от затрудненията ми политически въпрос. Няма 2 млрд. лева кой да отдели за моята интеграция.

На практика такива като мен нямат много аргументи за това да останат в тази държава. Затова и много от моите връстници са отдавна навън. Всяка година средно 6000 абитуриенти отиват да учат в чужбина и, разбира се, повечето въобще не се връщат. Спомняте ли си за онова село в Североизточна България, в което живеят само мъже и гледат децата, защото всичките жени са отишли на гурбет? Неслучайно Western Union има пари за толкова реклама. Ние се издържаме от емигранти. Само миналата година емигрантските трансфери са били в размер 676 млн. евро. Но те ще секнат много преди да дойде тази фатална 2050-а.



Проблемът не е, че след 50 години ще сме по-мургави



Силата на държавата не е в цвета на кожата на нейните жители, а в качеството на материала (по Б.Б.). Проблемът е, че няма да има кой да ги храни останалите по нашите земи. Защото тези като мен ще са родили само по едно дете, което отдавна ще говори на друг език със своите деца в друга част на света.

Ако сега 60% от социалните фондове отиват за помощи за малцинствата, какви ще са сметките след 50 години, след като на 4 циганчета се ражда по едно българче? И кой ще ги изкарва тези пари, ако неграмотността, безработицата и безхаберието на ромите продължават да се толерират?

След като професорите изнесоха данните си за демографската картина, премиерът ги коментира с бодряшки оптимизъм, който напълно разби илюзиите ми, че нещо ще се промени.



Той вярвал в съпротивителните сили на нацията. И толкоз



Аз пък вярвам, че инерцията е по-силна от съпротивителните сили. Инерцията, според която българските управници небрежно заобикалят проблема, за да не каже някой затворен в брюкселския си кабинет политик, че нарушават правата на малцинствата. Нищо, че същият този политик гнусливо ще поръча самолет, който да извози ромите по родните им места, ако рекат да му отидат на гости. И никой няма да го обвини в расизъм. Вярвам в инерцията, която предопределя избора на всяка власт: да ограничи социалните помощи с образователен ценз и да правораздава еднакво за всички или да разчита отново на масовките от гетата при следващия вот. И съответно съм напълно убедена, че изследването ще потъне в празнословието за ляво, дясно и прочее тинтири-минтири в навечерието на президентските избори. Уви.