Едно изследване тези дни предрече към 2050 г. българският етнос да е малцинство в родината си, а след още 50 българите да бъдат едва 300 000. Прогнозата бе направена въз основа на тенденциите през последните десетилетия. И макар картината да е твърде апокалиптична, заради което предизвика основателни критики, то демографският проблем е остър и в никакъв случай не е за пренебрегване.

Авторите на изследването може и да са засилили черните краски, но те са въпрос на нюанси - в 2050 г. ли ще се случи прогнозираният от тях "потоп", след още 50 или 200 г.; малцинство ли ще бъдат българите или крехко мнозинство. Дори най-дискутираният въпрос - колко ще бъдат ромите и ще ни претопят ли, не е толкова важен, тъй като спадът в абсолютни стойности на българския етнос е фрапиращ. Дори и без циганите да доминират, е ясно, че все по-малко българи обитават територията на държавата България, а



това е устойчива тенденция



Оттук нататък дали ще станем 300 000 след 100 или 200 г. е просто въпрос на обикновен спор. Исторически погледнато, много народи са си отишли и това не е ставало от днес за утре, а в рамките на десетки поколения. И никой никога не е вярвал, че народът му ще загине. Но се е случвало.

Затова, колкото и да изглежда далечна и отнесена, ние трябва да водим дискусията за перспективите пред българския етнос. Ако, разбира се, сме достатъчно умни. И пак следва да се подчертае - числеността на ромите и турците е само детайл. Да предположим, че поради различни причини те не се увеличават драстично. Но намаляването на българите просто освобождава земята, която днес обитаваме. Какво се случва тогава, пак показва историята - други народи се заселват.

Ако страхът, че някой ще дойде тук и ще ни измести, също изглежда пресилен, то нека поразсъждаваме какво става от десетилетия в световен мащаб покрай глобализацията - падат границите, богатият Запад привлича хора от Изток и Юг, те търсят там поминък и по-добра среда за живот. Тече преселение на народите, което не знам дали е велико, но в Германия, Франция, Холандия, Великобритания и други страни вече се чувства осезаемо. Традиционните местни етноси намаляват. Нали никой не се съмнява, че по пътя на миграцията вакуумът у нас, получен вследствие на намаляването на местното население, няма да бъде запълнен?

Това са рискове в перспектива, проблемът е в огромен времеви хоризонт, тенденциите може да се променят, опасностите да се засилват или намаляват. Но сме длъжни да гледаме далеч напред, колкото и умът ни да не го побира. Българското население (всички етноси) по данни на НСИ през 2009 г. е 7.5 млн., като има изследвания и за по-малко.



За 25 г. сме загубили почти 1.5 млн. души



Последните години естественият прираст бе леко овладян (пак си е отрицателен, но поне не нараства), но доколкото процентът на ромите значително се увеличава (към 5% от общото население), то може да се предположи, че добрите новини за прираста не касаят етническите българи.

Противниците на песимистичните теории обикновено се позовават на устойчивостта на българите, успешното им възпроизводство от турското робство насам. И наистина, от Освобождението за около 120 г. българският етнос се увеличава с над 4 милиона. На този фон спадът последните десетилетия може да се сметне за временно отклонение. Но нека разгледаме накратко факторите, които обуславят тези процеси.

Основен източник на възпроизводство винаги е било семейството, при това селското. Най-добрият демографски период е 1920 -1946 г., когато населението се увеличава с над 2 млн. души. Патриархалните ценности, нуждата от работна ръка за нивата и добитъка, връзката с църквата, карат българката да ражда. След това урбанизацията, индустриализацията, идеята за ролята на семейството, индивидуализмът постепенно променят картината. Пикът с почти 9 млн. българи е през 1985 г., но от 1946 г. дотогава увеличението намалява. А прирастът, който все пак го има, се дължи на традициите преди комунизма. След 1985 г. населението почна рязко да спада, като важен принос дава и емиграцията.

Нека не идеологизираме проблема - индустриализацията, урбанизацията, скъсването с родовия корен, религията и намаляването на населението като следствие не са само проблем на комунизма. Затова те се случват и в държави с развита пазарна икономика. Но фактите са си факти - днес няма причини, поради които да почнат да се раждат повече българчета. Емиграцията е налице, многополовият Азис е модерната икона, егото и личният просперитет са основна ценност.



Мобилността е враг на децата,



само при ромите е обратното. Да имаш семейство и деца нито е модерно, нито нужно. Така ще е занапред, всички фактори са против раждаемостта.

В момента българското село е най-ярката емблема на очертаващата се безнадеждност. То е обитавано предимно от старци, които след 20-30 г. просто няма да ги има. И като изключим няколко крайградски села, дори най-големият оптимист не може да каже кой ще живее в тях, като измрат сегашните жители - младите ли ще се върнат, англичани ли ще ги спасят? Какво ще стане с тези селища? Цигани ще има в тях, а други просто ще изчезнат.

Навремето хората са се организирали в селища, за да могат да се отбраняват, да имат достъп до ресурси, да живеят социално. В най-древни времена фактор са били племенните връзки. И когато тези функции отпаднат, селищата загиват. Днес българското село не изпълнява и една. Защо да остане, кой има нужда от него? А както казахме, то е било основен източник на възпроизводството на българския етнос.

България е там, където бие българско сърце. Но емиграцията ни в Париж, Мюнхен и Ню Йорк един ден ще бъде претопена. Колкото границите и териториите да нямат значение, опазването на етноса може да стане само в географската зона на днешна България.