Решението на министерството на здравеопазването да прехвърли от догодина на болниците доставките на лекарствата за рак и хемодиализа ще остави хиляди болни без лечение. Причината е, че търговете вече ще се правят от лечебните заведения, а не централизирано от МЗ, а това ще затрудни доставките още повече.

Първите липси може да се усетят още в началото на март, когато болниците поемат доставките от МЗ. "Времето за провеждане на търговете за обществена поръчка е 60 дни. Те ще се правят от болниците по процедура, спусната от министерството, а то още не я е пратило на клиниките", обясни пред "Сега" Деян Денев, директор на асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании в България. Това означава, че ако министерството все пак прати тази седмица на болниците инструкциите какви лекарства да купуват и как, договори за доставки ще има в най-добрия случай след средата на февруари, и то ако търговете протекат гладко. Според Денев обаче това е почти немислимо, затова и е доста вероятно на 1 март болниците да нямат още всички нужни медикаменти, а пациентите ще трябва да чакат.

Освен това 21 болници ще правят едновременно търгове за едни и същи онколекарства, а 62 - за препарати за хора на диализа. "Досега търговците се явяваха на един централен търг, а сега трябва да са по едно и също време на 60 места, което няма как да стане, затова вероятно някои от тях просто няма да се явят на някои места", обясни Денев. Друга причина търговците да не се явят на някои търгове е, че МЗ изисква от болниците да договорят цени не по-ниски от цените, на които министерството е купило същите лекарства тази година. "Няма как за по-малки болници, които искат да купят малки количества медикаменти, цената да не е по-висока", смята обаче Денев. Затова според него доставки в по-малките лечебни заведения просто няма да има, а пациентите им ще трябва да пътуват до по-големи градове.

Друг проблем е прогнозирането на нужните за цяла година количества, тъй като търговете за правят за доставки за толкова време. "И досега МЗ имаше проблем при определянето на количествата - или се поръчват по-малки количества, или по-големи - по определени причини", обясни Денев. Занапред прогнозите ще правят болниците и няма причина да се смята, че те ще се справят по-добре с това от МЗ. Това пък значи, че отново ще има липси на определени медикаменти.

Проблем за търговците ще са и плащанията на болниците. Те вече имат 150 млн. лв. дългове за лекарства. От МЗ уверяват, че ще превеждат целево пари за онколекарства и за диализни пациенти, но няма гаранция, че клиниките няма да ползват тези средства за друго, а лекарствата отново да се просрочват и да се стига до заплахи от търговците за спиране на доставките.

ПОЗИЦИИ

"Пациентите, които досега протестираха пред МЗ, вече ще се прехвърлят при нас", коментира директор на столична болница. Според хора от бранша това е и причината министерството да се разтовари от доставките на медикаменти - просто да прехвърли проблема на болниците, тъй като така и не успя да го реши. Освен това за откази за лечение и липси на препарати пациентите вече ще трябва да съдят болниците, а не министерството.

От МЗ твърдят, че промяната се прави, за да се осигури по-бърз и гъвкав достъп на пациентите до лекарства, тъй като досега част от препаратите - най-скъпите - се отпускаха след одобрението от комисия в министерството, което бавеше лечението. Занапред болниците сами ще отпускат скъпите препарати, а министерството ще контролира терапията впоследствие. Ако обаче от МЗ преценят, че дадена болница е отпуснала скъпо лечение, без да има основание, няма да го плати на клиниката. Това, според пациентите, ще доведе до отказ на лекарите да изписват скъпи медикаменти.