|
Поканата към Симеон остава валидна до края на годината и може да бъде използвана на сесията през юни или през септември, но обичайно информиран източник в ПАСЕ каза, че Страсбург повече няма да проявява настойчивост и няма да съобразява дневния си ред с програмата на Симеон, а ще иска България да се съобрази с графика на асамблеята. Няма да се правят специални жестове към Симеон и вместо него догодина може да бъде поканен президентът Георги Първанов.
Външният министър Соломон Паси потвърди пред "Сега" в неделя, че "има проблем" и че "работим по него". Правителствената пресдиректорка Цветелина Узунова каза в понеделник, че се търси възможност в програмата на лятната или есенната сесия Симеон да се яви пред ПАСЕ.
Чие беше това знаме?
България, която ляга и става с блян по Европа, от 10 години членува в най-старата европейска организация. Но това не й прави впечатление. Досадно й е в Съвета на Европа. Там я учат на добри обноски. Къде-къде по-шик са Европейският съюз и НАТО, от които могат да паднат пари.
Президент, премиер, шеф на парламента и по-дребни началници са украсили кабинетите си със синия европейски флаг с 12-те златни звездички в кръг. Но едва ли си дават сметка защо се кичат с него. Това е знамето на Съвета на Европа. То е заимствано по-късно и от Европейския съюз, в който България все още не членува. Затова европейското знаме е белег не за стремежа ни към ЕС, а за принадлежност към СЕ.
За хората, които трудно се ориентират в европейските институции, няма голяма разлика между СЕ и ЕС - за тях това е все Европа. Но управляващите трябва да умеят да ценят онова, което имат. Вярно е, че Съветът на Европа е бедният роднина на Европейския съюз - неговият бюджет е 120 пъти по-малък. Но народът е казал: по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето.
Симеон по примера на Костов
Поради дългото си изгнаничество Симеон Сакскобургготски може и да е пропуснал да научи някоя народна мъдрост. Но поне в едно бяхме сигурни - че не е пропуснал уроците по изискани маниери. Вината сигурно е не само негова, защото той си има външно министерство, има си и държавен протокол, които трябва да следят да не се получават такива гафове. Но без съмнение, ако ставаше дума не за Съвета на Европа, а за Европейския съюз или НАТО, България нямаше да се отнесе така небрежно към тяхна покана.
Впрочем Симеон не ни изненадва с ново отношение към Страсбург, защото и неговият предшественик Иван Костов гледаше на Съвета на Европа като на второстепенна организация. Когато Страсбург постави България под наблюдение, Костов твърдеше, че докладът на наблюдателите Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод е "само информационен". Заради високомерието му целият негов мандат мина под контрола на Комисията по мониторинг и това му струваше много неприятности.
Първият шамар
Съвсем разбираемо е, че властите не изпитват топли чувства към Съвета на Европа. Ключовият елемент в тази организация е Европейската конвенция за правата на човека, чиято задача е да брани основните свободи на гражданите от посегателствата на управляващите. За целта Съветът на Европа разполага с уникален инструмент - Европейския съд за правата на човека, чиито решения имат върховенство над националното правосъдие. Той е първият съд в света, който дава право на обикновените хора да се оплачат зад граница от собствената си държава и да я осъдят.
Като влизаше в Съвета на Европа преди едно десетилетие на 7 май 1992 г., България не си даваше ясна сметка какви ангажименти поема. Тя продължаваше да си я кара постарому и още есента на същата година сгази лука, щом ратифицира Конвенцията за правата на човека. Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев, който бе вкарал зад решетките бившия премиер Андрей Луканов, не се усети, че трябва да го пусне веднага, а продължи да го държи в ареста в нарушение на влязлата вече в сила конвенция. Заради него държавата бе осъдена за първи път в Страсбург, а Луканов проправи посмъртно пътека, по която тръгнаха стотици българи, почувствали се незащитени в собствената си държава. Татарчев бе толкова смаян от шамара, че първата му реакция бе да обяви, че няма да изпълни решението за обезщетяване на покойния вече бивш премиер.
Оздравителна профилактика
След това властите постепенно разбраха, че няма мърдане. Започнаха да плащат заради полицейски и прокурорски произвол, заради отказ на правосъдие, заради недостатъчни законодателни гаранции за човешките права, заради етническа и верска дискриминация и пр. Управляващите за първи път разбраха, че не могат да правят каквото си искат у дома, а хората повярваха, че има на кого да се оплачат освен на "арменския поп". Вярно е, че процедурата в Страсбург е тромава и на година се издава обикновено по едно осъдително решение срещу България, но по-важен е предупредителният сигнал.
Точно такава превантивна роля играят и други органи на Съвета на Европа. Последните местни избори през есента на 2000 г. минаха относително честно, защото Конгресът на местните и регионалните власти прати наблюдатели въпреки неохотата на предишното правителство да ги покани.
Вестниците се избавиха от опасността да им се наложи надзорен орган (като НСРТ за радиото и телевизията), след като бившият председател на Комисията за култура и медии в предишното Народно събрание Стоян Райчевски бе навреме разобличен, че Съветът на Европа не му е препоръчвал създаването на такъв орган. Журналистите разхлабиха примката на властта - също благодарение на наблюдателите Аткинсън и Гелерод, които се застъпиха за отмяната на затвора и за намаляване на глобите по члена за "обида и клевета". Сега България е в процедура на ново наблюдение - как изпълнява Европейската социална харта, която напомня, че вече не сме ХIХ в. и че варварската експлоатация на хората е недопустима.
Възприемчивост само в опозиция
Интересно е, че българските политици проявяват възприемчивост към уроците по добри обноски на Съвета на Европа само докато са в опозиция. Те търсят подкрепа там, когато се чувстват слаби, но щом вземат властта, престават да изпитват същото уважение към организацията, която им е подавала ръка в трудни моменти. Най-ярък пример в това отношение бе Иван Костов и компания, които пратиха писмени вопли до няколко сесии на ПАСЕ по времето на Любен Беров и Жан Виденов и предизвикаха наблюдението над България, но щом дойдоха на власт, започнаха да се държат високомерно. Тогавашният посланик в Страсбург Светлозар Раев дори настояваше Съветът на Европа да приеме декларация за отговорностите на гражданина като контрапункт на Конвенцията за правата на човека. На добралите се до властта вече не им харесваше обикновените хора да настояват за правата си и искаха чрез Страсбург да им напомнят за техните "отговорности". Номерът не мина. Инициативата се трансформира в декларация за възпитание в демократично гражданство и дори собствените й автори (сред тях бе и бившата външна министърка Надежда Михайлова), скоро я забравиха.
Износ на вътрешна политика
За българските политици Страсбург се превърна и в чудесно място за износ на вътрешна политика. Когато не можеха да свършат работата си у дома, те пренасяха битките си в чужбина. Последен пример е отпорът на СДС срещу кандидатурата на НДСВ за членство в Европейската народна партия. Царските пратеници бяха натирени в ъгъла на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където обикновено пребивават несамоопределили се депутати като руския националист Владимир Жириновски, неговия румънски колега Вадим Тудор и представителите на австрийския ксенофоб Йорг Хайдер. Така управляващата партия бе лишена от възможност да участва в ръководни органи на ПАСЕ, което означава, че гласът на България звучи хилаво в Страсбург заради нашенски вътрешнополитически боричкания. И така ще е до смяна на властта. Отсъствието на Симеон от две последователни сесии на ПАСЕ, за които бе поканен, само даде допълнителни аргументи на политическите му противници, че неговата партия не заслужава доверие.
Чувствайки се дискомфортно в Съвета на Европа, правителството на Костов даваше да се разбере, че важната организация за него е Европейският съюз. Симеон също компенсира неприятностите си в Страсбург, като извръща глава в друга посока. Той не уважи юбилейния жест към България, за да уреди във Вашингтон благосклонно отношение към кандидатурата ни за НАТО.
Но Съветът на Европа всъщност е широкото преддверие и към ЕС, и към НАТО. Защото членството в Страсбург е политическа препоръка за Брюксел. То е показател, че държавата отговаря на изискванията за демократично общество, които важат еднакво във всички "евроатлантически структури".