-----------------------------------

Ако се вярва на статистиката, Европа се е отдала на разврат в работно време. Според официални данни, съобщени миналата седмица от еврокомисарката по труда и социалните въпроси Ана Диамандопулу, "40-50% от жените в Европейския съюз са били обект на нежелани сексуални задевки на работното си място, а в някои държави - особено в Южна Европа - се е стигнало и до 80%". В строгата Великобритания, която уж държи на добрите нрави, 54% от жените и 9% от мъжете страдат от сексзакачки на работа, но само една от 20 жертви прави официално оплакване, съобщи вестник "Гардиан".

-------------------------------------

Проблемът предизвиква усмивки, но изглежда, отдавна е надхвърлил рамките на търпимостта, защото с него се заеха Европейският парламент и Европейската комисия. На 17 април те приеха директива, която забранява този вид сексуална дискриминация, но смятано от юли 2005 г. Преходният период дотогава дава възможност на държавите да променят националното си законодателство, а след това няма да има прошка. Който се възползва междувременно, ще му е за последно...

Преди две години г-жа Диамандопулу изведе борбата срещу сексуалния тормоз на европейско равнище, като се оплака, че самата тя е била негова жертва, когато е започвала кариерата си. "Не можех да реагирам поради липса на подходящ закон в Гърция. Трябваше да напусна инженерния си кабинет и да си търся друг", разказа тя и отправи искане да се приеме обща европейска директива за решаване на проблема.

В момента само две страни - Франция и Белгия, имат специални закони, които преследват сексуалния тормоз на работното място, писа вестник "Монд". Комисарката Диамандопулу изрази задоволство, че "за първи път е дадена дефиниция на сексуалния тормоз", което ще позволи по-ефикасна борба с това явление. Според определението сексуалният тормоз се изразява в "нежелано поведение, словесно или физическо, със сексуална насоченост, което засяга достойнството на личността, като създава сплашваща, враждебна, деградираща, унижаваща или агресивна обстановка". Тази дефиниция не прави разлика между служебното положение на жертва и нападател: посегателството може да се извърши от колега или от подчинен, а не само от началник. Във всички случаи обаче отговорността се носи от работодателя, след като е допуснал такова поведение на работното място.



С голи гърди срещу достойнството на колегата



Драстичен случай бе описан от в. "Гардиан". Жертвата бе не жена, а мъж. Пострадалият е 18-годишен младеж, попаднал сред 6 колежки в банката "Абе Нейшънъл". Те се забавлявали с него, като му показвали гърдите си и го разпитвали за сексуалния му живот. Положението станало нетърпимо и стигнало до оставка и съд. На 8 април 2002 г. трибунал по трудовите спорове в Стратфорд, Източен Лондон, даде ход на делото.

Антъни Кинг, който сега е на 20 години, постъпил на работа в банката през ноември 2000 г. и бил принуден да напусне само след три месеца "в състояние на депресия и стрес". Той се оплака пред трибунала, че шестте му колежки го обвинили, че е гей, след като отказал да обсъжда с тях достойнствата на оралния секс. Бившият служител настоява банката да го обезщети с 31 000 лири (близо 100 000 лева), защото е допуснала да стане жертва на сексуална дискриминация и сексуален тормоз. Дирекцията на "Абе Нейшънъл" оспорва претенцията и твърди, че е извършила разследване, което не дава основание за подобно оплакване.

Младият Кинг обяснява, че е започнал да се страхува да ходи на работа и че е напуснал службата си, която е трябвало да му носи 13 000 лири годишно (над 41 000 лева). "Вдигна блузата си и лъсна пред мен. Смееше се на объркването ми. След това хвана гърдите си и ги събра, като каза, че изглежда, съм се събудил", разказа той как една от жените започнала да го тормози точно преди Коледа на 2000 г. Същата дама го унижавала и като имитирала лесбийска сцена в трезора. "Тя седеше в скута на друга жена. Двете се галеха и ме наблюдаваха. Бях много смутен. Много ме беше страх", разказва потърпевшият. Той добавя, че главната му мъчителка често го подигравала на тема мъжки атрибут, като му подхвърляла: "Да не ти е мъничък пенисът?"

Две от жените прилагали друга тактика - надвесвали се над него и навирали гърдите си в лицето му. "Една от тях се втренчваше в мен и ме питаше: "Нещо нередно ли има? Да не би гърдите ми да миришат?" Антъни Кинг твърди, че предпочитал да говорят за друго. Той бил имитатор на Майкъл Джексън и дори участвал в музикален състав, наречен "Джексън файв" - като прочутата група. Но те все извъртали разговорите към секса. Две демонстративно обсъждали пред него половия живот със съпрузите си. "Често разговаряха колко харесват да правят орален секс и да им се отвръща със същото. Една ми каза: "Ти си педал. Затова не си падаш по момичета. Върви си при гейовете."

Злощастният Кинг, който сега следва философия и теология в лондонския Кингс колидж, твърди, че много се е смущавал, когато са го разпитвали в детайли за оралния секс. "Една от тях започна да ме пита за оралния секс. Тя ми каза: харесваш ли орален секс? Правил ли си го?" Според него началниците му знаели за тормоза, но не предприемали нищо, за да го спрат. Опитът му да разговаря с прекия си началник се провалил и той решил да напусне работа през февруари 2001 г. Пред съда младежът, който се защитава без адвокат, се възмути от твърдението на бивши колеги от банката, че се е забавлявал и са му били приятни сексуалните закачки. Той отхвърли и обвинението им, че проявявал внезапни изблици на гняв, че блъскал врати, ритал стени, заплашвал, че ще потроши всичко, и си измислял сексуалния тормоз. Три от посочените от него жени вече са преместени на друга работа, но банката твърди, че това няма нищо общо с отправените им обвинения. "Отнасяме се изключително сериозно към такива оплаквания и затова този случай предизвиква голяма загриженост у нас", обяви ръководството й пред съда.



Задни мисли по адрес на колежки



В началото на месеца в Лондон нашумя и друго дело - този път от пострадали дами. То бе заведено срещу ръководството и диджеите на радио "Чойс ФМ", които с непристойното си поведение принудили две госпожици да напуснат работата си. Уенди Браун-Осайбо и Одри Аткинсън се оплакаха, че в радиото била създадена "сексистка култура". Сексуалният тормоз се упражнявал от 12 служители, включително и от директорите. 24-годишната Браун-Осайбо твърди, че един от диджеите я стискал отзад, а друг я пошляпвал на същото място. Според нея сексисткият език и поведение били всекидневие в радиото, намиращо се в Южен Лондон. Един от колегите й описвал жената на братовчед си като "21-годишно парче с чудесен задник" и разказвал "как би желал да я...". Същият бил забелязан от госпожицата как гали отзад портиерката и бил чут да я пита кога ще дойде на работа без бикини.

Един диджей казал на г-ца Браун-Осайбо, че му се иска "да й го подаде отзад", и й предложил 200 лири (640 лева), ако му покаже гърдите си. Тя твърди, че из цялото радио се въртят порнографски имейли. Освен това в залата, където работела, имало окачена изрезка от списание на гола жена, снимана отзад, и не й позволявали да я махне, макар че персоналът и външни посетители я сравнявали с нея. Обичайно било да се обсъждат на висок глас женските форми и тя се принудила да връзва на кръста си пуловер, за да не я заглеждат. Един от нейните колеги й предложил да му седне в скута и в същото време й показвал снимка на оскъдно облечена жена.

Ръководството на радиото уж се заело да разследва оплакванията, но двама се заливали от смях, докато тя плачела. Никой не бил нито уволнен, нито наказан. Взела си болнични, а като се върнала, получила заплахи и скоро подала оставка.

А 29-годишната г-ца Аткинсън се засегнала, когато от ръководството й казали, че повече няма да държат "дебелани" на работа и че им трябват "винаги готови" жени, разбиращи от секс. Г-ца Браун-Осайбо добавя, че в радиото всяка седмица идват 15-годишни стажантки, "които стават обект на същата сексистка култура и поведение".



Удар по работодателите



Изпълнителният директор на "Чойс ФМ" Патрик Бери отказва коментар под предлог, че разследването не е приключило. Възможно е да не се стигне до санкция, защото законодателството още е снизходително към подобни нарушения. Но когато европейският закон влезе в сила, работодателите ще имат сериозни грижи. Те ще носят отговорност за всяко сексуално посегателство на работното място, а не само за собствените си деяния. При доказване на вина съдът ще иска от тях да плащат обезщетения, а те след това ще решават как да си върнат парите от провинилите се.

"Работодателят е длъжен да докаже, че е направил необходимото, за да изключи възможността за сексуален тормоз в предприятието или учреждението му. Той трябва например да забрани окачването на порнографски снимки и да уволнява обвинените в сексуален тормоз", каза Хайди Хаутала от групата на зелените, която внесе проектозакона в Европейския парламент. "Изискването за представяне на доказателства е обърнато - те ще се дават не толкова от жертвата, колкото от обвинения."

Новият закон допълва директивата от 1976 г. за равенство на мъжа и жената в сферата на труда. Той забранява всякаква дискриминация по полов признак при назначаването на работа, като се признават много малко изключения. Така например Великобритания отсега заяви, че няма да допусне жени да управляват изтребители, а Гърция - че не ще дами за попове.