Въпреки декларациите на политическите сили, че всички трябва да работят за ускореното ни присъединяване към ЕС, напоследък е очевидно, че изпълнението на приоритетните еврозадачи се бави. Съветът по европейска интеграция при правителството вече обсъди неизпълнени мерки. А главният преговарящ Меглена Кунева дори отиде в парламента и напомни на депутатите за графика за приемане на необходимите закони. Някои министри си признаха, че причината за забавянето са подопечните им ведомства. Би било прекалено елементарно да се обяснява тази ситуация с неопитността на кабинета и на депутатите или със средния ешелон, който саботира правителството. Причините са по-дълбоки.

България бе първата страна-кандидатка за членство в ЕС, която през 1995 г. одобри Национална програма за приемане на европейско законодателство. Тогава ставаше за въпрос за 200 мерки за сближаване на законодателството, представляващи задължителния минимум, за да може тези държави да се интегрират във вътрешния пазар на общността. Когато България подаде молбата си за членство в ЕС, Европейският съвет в Мадрид добави критерия страните-кандидатки да прилагат цялото европейско законодателство още преди присъединяването. Така летвата на поредното разширяване на Евросъюза бе вдигната още по-високо. Вече става дума за приемането не на 200 мерки, а за



прилагането на 80 000 страници законодателство



По онова време България беше първата и единствена асоциирана страна, която настояваше Евросъюзът да създаде специално звено за подпомагане на бъдещите страни-кандидатки в тази насока. Тогавашният комисар по асоциирането Ханс ван дер Брук дълго бе против. Все пак в резултат от засилващия се натиск Еврокомисията изгради бюрото, наречено TAIEX, което оказва неоценима помощ на всички страни-кандидатки.

Макар че със своите авангардни решения и предложения България бе заела много почетна стартова позиция, нещата не потръгнаха. От една страна, българската администрация като цяло не разбра смисъла на спуснатите нови задачи, а и Брюксел не помагаше достатъчно. Основна грешка на всички български правителства през този период, включително и на настоящото, е, че евроинтеграцията се разглежда отделно от общото развитие на държавата. В най-добрия случай евроинтеграцията се разбираше като необходимост да имаме една лъскава витрина. Макар че ставаше дума за цялостна постройка и целта на витрината не беше да крие паянтовите й основи. В областта на законотворчеството у нас няма връзка между правителството и парламента, звената за европейска интеграция в министерствата са слаби и се занимават с всякакви въпроси. Според езика на еврочиновниците



има дефицит на административен капацитет



Липсата на децентрализация е другата слабост. Става дума за това, че в България решения продължават да се вземат на възможно на най-високо ниво. А идеята е обратната - решенията да идват от възможно най-ниско ниво. Това е т. нар. субсидиарност, благодарение на която и най-дребният служител в Еврокомисията е компетентен и ще ти свърши работа, а най-високопоставеният у нас трябва първо да пита шефа си.

През 1996 г. бе отбелязан най-големият напън на нашата администрация. В резултат от настойчивостта на секретариата по евроинтеграция при МС (закрит през 1997 г.) за рекордно време бяха приети 85 от 200-те мерки от Бялата книга по вътрешния пазар.

Най-голямото изоставане бе отбелязано през 1997-2001 г., при управлението на СДС, когато законодателната дейност нямаше нищо общо с европейската интеграция. Тогава бе възприета системата на механично транспониране на европейското законодателство, която сегашното правителство приема на практика безкритично.

Сегашното правителство прие друга погрешна тактика -



законодателството трябва да се прави бавно,



за да бъде по-качествено. Това е отличен параван за нищоправенето. Въпросът е в това, че европейското законодателство не замества, а почива върху националното. И са необходими не преводи, а механизми за неговото постоянно транспониране. Не случайно британският постоянен представител в ЕС всяка седмица пътува от Брюксел до Лондон, за да координира действията.

Засега опозицията у нас проявяват сдържаност и не напада грубо кабинета по тази тема - очевидно заради срещата на НАТО в Прага през ноември. Само че трябва да се има предвид, че решението за членството на България в НАТО ще зависи и от докладите на Европейската комисия за напредъка на страните-кандидатки за ЕС. Те ще бъдат публикувани поне един месец по-рано от обикновено - през септември. Така че време за губене няма.