На 1 юли България ще бъде приета в Европейския патентен офис (ЕПО) и европейският патент ще започне да важи и у нас. Получаването на подобен документ спестява време и пари, необходими за получаване на патентна защита във всички страни поотделно. В организацията членуват 20 държави, а от юли към нея ще се присъединят още осем, сред тях и България. Други шест страни (Словения, Литва, Латвия, Албания, Румъния и Македония) признават патентите на ЕПО, без да членуват в нея.

Европейският патент има еднакво действие на територията на всички страни, подписали конвенцията. Това означава срок, сфера на защита, обвързващи текстове и основания за анулиране.

Патент за Европа може да бъде получен, след като се подаде молба на един от официалните езици на Европейското патентно бюро: английски, немски, френски. Искане може да се подаде и на друг език на страна, подписала конвенцията, с условието документацията да бъде преведена в срок до 6 месеца. Това се прави, защото когато независимо едно от друго бъдат направени две еднакви открития, патент получава първото, за което е подадена заявка.

Подателят трябва изрично да посочи страните, за които иска да важи патентът. Документацията се превежда на съответните езици и се регистрира в местното патентно ведомство. Полученият патент дава същите права каквито и националният.

През годината на създаването - 1978 г., европейското патентно бюро е обработило 3600 молби за издаване на патент. През 2001 те вече са 140 000 - почти пет пъти повече от очакваните. През годините щатът му е пораснал от 940 на 5000 служители, които работят в четири офиса - в Мюнхен, Хага, Виена и Берлин. Бюджетът на ведомството възлиза на 1 млрд. евро.

Съединените щати са на първо място на глава от населението по депозирани молби за патентоване в ЕПО - със 158 молби на един милион жители, следвани от Евросъюза - 153, и Япония - 149. Сред страните-членки най-активна е Германия с над 42 процента от депозираните молби за патенти в Европейския патентен офис през 2000 г. Втори и трети са Франция и Великобритания.

От страните-кандидатки на първо място по брой на подадените молби е Унгария, следвана от Чехия и Полша.



България е на шесто място



в това отношение.

Само 10 процента от молбите, подадени в ЕПО, се отхвърлят. Причината за сравнително високата пропускливост е, че европейското патентно ведомство разрешава по проекта да се правят промени в процеса на обработката му, стига те да не променят смисъла.

Едно от главните изисквания за получаване на европейски патент е изобретението да има технически характер и индустриално приложение, обяснява Петьо Батев, български експерт в областта на електрониката и физиката, работещ в мюнхенския офис на ЕПО. Сред нещата, които ЕПО не регистрира, са нови сортове растения и породи животни, произведения на изкуството, научни открития (например никой не може да претендира, че е изобретил желязото). В ЕС



не могат да се патентоват



и бизнесметоди (освен като част от технически апарат), схеми на мислене и игри, представяне на информация, естетически творения. Софтуер може да бъде патентован, но само като част от компютърна конфигурация.

Смята се, че европейският патент е "силен" патент, тъй като е преминал сериозно проучване, преди да бъде одобрен. Нарасналият обем на заявките наложи прокарването на нова, по-икономична система, при която предварителното проучване и последващата експертна проверка се правят от един и същ служител, а не както досега - от двама.

На първия етап се прави библиографска справка на документите, които имат отношение към молбата. Събраната документация се изпраща на подателя, който решава дали да иска експертиза.



Работата на експерта



е да установи дали е налице техническа новост, или става дума за комбинация от известни вече подходи. При европейската система главен е принципът на решения проблем.

Решението за издаване на патент се взема от тричленна експертна комисия, към която, ако е необходимо, се присъединява и юрист. До девет месеца след издаването на патента всяко лице може да го обжалва пред апелативна комисия на ЕПО.

Щастливият притежател на патент има право да го ползва 20 г., като всяка година трябва да внася съответните такси в ЕПО и отделните държави. Според статистиката на патентното ведомство средната продължителност на живота на един европатент е седем години.

Независимо че европейските патенти се издават вече 24 години, засега се бави въвеждането на общ патент за целия Европейски съюз.



Ще го бъде ли общия европейски патент?



Неуспехът на европейските лидери да се споразумеят за общия патент на срещата в Лакен миналата есен съвсем не означава, че няма да се стигне до неговото въвеждане. Европейското патентно ведомство се реформира вече втора година именно с идеята да започне да издава тези патенти. За целта Конвенцията за европейския патент, подписана преди почти 30 г., бе ревизирана през 2000 г. на дипломатическа конференция в Мюнхен.

Създаването на по-евтин и общовалиден патент е една от бариерите на пътя към така желания растеж в Евросъюза. Доклад на Европейската комисия миналата есен констатира, че именно слабото инвестиране в изследвания и разработки не позволява на Европа да изпълни целта си - да надскочи САЩ и Япония в техническия напредък.

Идеята, предизвикала спора, бе да се сведат до три езиците, на които ще се превеждат патентните документи - немски, френски и английски, вместо всичките 11 официални езика на ЕС. Така ще падне цената за патентоването на изобретения и Европа ще стане по-конкурентна спрямо Съединените щати и Япония, когато става въпрос за привличане на изследвания и разработки. В момента регистрирането на европейски патент



струва средно 49 хил. евро



Това е пет пъти по-скъпо от американския и три пъти по-скъпо от японския. При това по-малко от половината от тази сума отива за такси и адвокати. Основният разход са преводите.

Проблемът бе, че някои членки като Италия, които не говорят изброените езици, се обявиха срещу предложението с мотива, че техният дребен бизнес може да изпадне в слаба позиция след промяната. От практическа гледна точка обаче въвеждането на общ европейски патент се обезсмисля, ако не се намали броят на езиците.

Друг проблем е, че към момента въпросът за валидността на патентите, издадени от ЕПО, и защитата им от посегателства е в правомощията на съдилищата на отделните страни. Няма общ европейски патентен съд. Това означава, че в някои страни практическата защита на патентните права е трудна и скъпа. Законовите процедури и подходи варират и има случаи, когато национални съдилища излизат с противоположни разрешения за един и същ казус.

Синхронизирането на европейското законодателство и създаването на общ европейски съд ще лиши националните съдилища от част от правомощията им. Според патентния адвокат Самюел Колинс именно по тази линия идва друга част от съпротивата срещу общия патент.