Арестът на бившия хърватски премиер Иво Санадер е на път да промени много сериозно политическата сцена в адриатическата държава.

Задържането на Санадер, който през последните 10 години бе най-силният политик в Загреб, е знаково само по себе си, защото в смятаната за уредена и стабилна в политически план Хърватия за първи път, откакто преди 20 години тя обяви независимост от СФРЮ, се стига до арест на толкова влиятелна политическа фигура.

Всъщност Иво Санадер, който управляваше Хърватия от края на 2003 г. до средата на 2009 г., стоейки начело на правителството в Загреб, бе арестуван от австрийската полиция край Залцбург.

Всичко започна, когато прокуратурата в Загреб поиска от хърватския парламент (Сабора) да свали имунитета на Санадер за редица корупционни афери, в които бе замесено името му. Той е обвинен в източване на средства от държавни фирми и министерства чрез маркетинг-агенцията "Фими медия", както и за незаконна работа на хърватската национална електрическа компания с частната фирма "Диоки", при което ощетил държавата с четири милиона евро.

Друга част от средствата са отивали в "черната" каса на управляващата партия в Хърватия - HDZ .

Ако прокуратурата в Загреб успее да докаже изцяло обвиненията, то Санадер може да влезе зад решетките поне за 15 години.

Отклонените средства служели и за купуване на влияние сред главните редактори и водещи журналисти в някои от централните печатни и електронни издания в Хърватия. Заговори се, че политическата корупция по времето на управлението на Санадер е достигнала много сериозни размери.

Дори в разговорния политически език се



въведе понятието "санадеризъм",



което се превърна в синоним за особено голяма корупция .

Личният дом на Санадер в хърватската столица бе запечатан, а особено ценните предмети бяха изнесени от полицията. Заговори се, че някои от изнесените картини и предмети на изкуството всъщност са били откраднати от музея в разположения на Адриатика град Сплит. Това даде основание на наблюдателите да попитат от кой са били купени тези картини и с какви пари. Роднина на съпругата на Санадер е била директор на музея в Сплит, което дава и друга посока на разследващите в Хърватия за пътя на музейната експозиция, открита в дома му.

От години в Загреб беше публична тайна страстта на Иво Санадер към скъпите ръчни часовници, дело на световноизвестни производители. Стойността на колекцията му бе изчислена на 300 000 евро.

Разследващите в Хърватия започнаха и да разплитат редица корупционни схеми, свързани със Санадер, последната от която бе за 105 милиона евро. Тези пари били платени на фирмата "Складградня", изграждаща



магистралата Загреб - Сплит,



и по специално за несъществуваща 15 км отсечка от нея. Имайки предвид, че цената на строителството за един километър автомагистрала в този участък е била 7 милиона евро, липсващите 15 километра са стрували на местния данъкоплатец около 105 милиона евро.

За разследващите е съмнителен и начинът на изграждане на отбивките за почивки, оградите за дивеч и денивелацията на участъка. По неизвестни причини отбивките са правени на най-твърдия терен, където работниците били принудени да разбиват скали, които били превръщани в чакъл. Който от своя страна мистериозно изчезнал - предполага се, че най-вероятно е бил продаден от фирмата строител.

Иначе фирмата е близка до управляващата партия HDZ. За последните години е получила 190 млн. евро от редица държавни поръчки в областта на инфраструктурата. Сравнението е очебийно - преди да дойде на власт HDZ , въпросната фирма "Складградня", която е в центъра на скандала, годишно е заработвала едва 2 млн. евро.

Въпросната фирма бе на прицела на разследващите и през 2009 г., когато бе проверявана за боядисването на тунел, за което бе получила близо 4 млн. евро.

Смята се, че част от тези 190 млн. евро са завършили



в личните сметки не само на Иво Санадер,



но и на управляващата HDZ.

След като бяха разплетени редица афери, свързани в крайна сметка с финансирането на управляващите в Загреб, парламентарната опозиция в лицето на социалдемократите SDP призова HDZ да подаде оставка - заради финансирането на предизборната й кампания през 2007 г. с корупционни пари.

Това наложи премиерът Ядранка Косор да направи няколко ключови промени в кабинета, за да може да си осигури сравнително спокойно изкарване на мандата до ноември, когато би трябвало да се проведат редовните парламентарни избори в страната.

Дали ще има редовни или предсрочни парламентарни избори в Хърватия, ще зависи и от президента Иво Йосипович, който даде ясно да се разбере, че всичко в крайна сметка ще зависи от резултата на кабинета на Ядранка Косор в областта на икономическата политика.

По всяка вероятност изборите ще са редовни. Повечето от анализаторите в Загреб са категорични обаче, че арестът на Иво Санадер в Австрия не е случаен, защото той е успял да укрие там част от уличаващите го документи, а друга част от тях ще използва срещу бившите си съпартийци в Загреб - не само срещу своята приемничка Ядранка Косор, но и срещу определени министри.



Санадер е интересен не само за хърватското,



но и за австрийското правосъдие, което се възползва максимално бързо от задържането му, разпитвайки го за продажбата на местната "Хипо банк". В тази сделка се смята, че той е бил един от посредниците за уреждането на заеми от рухналата австрийска банка, за което е получавал комисиони.

Санадер дълго време бе смятан за най-силния енергичен политик в Хърватия. Той успя да върне на власт дясноцентристката формация HDZ след период на политическа изолация, в който тя изпадна след смъртта на основателя й - първия президент на страната д-р Франьо Туджман.

Преди да дойде на власт в Загреб в края на 2003 г., Санадер обеща, че ще направи всичко възможно, за да отвори пътя на Хърватия към ЕС и НАТО, който бе блокиран след войните на Балканите, предизвикани от кървавото разпадане на бивша Югославия през 90-те години.

По ирония на съдбата от гарант към отварянето към ЕС днес Санадер може да се превърне в пътен билет на Хърватия за присъединяването й към Брюксел. 2011 година ще бъде много важна за Загреб, защото се очаква адриатическата република да привърши преговорите за присъединяване към ЕС и да се присъедини към съюза в периода 2012-2013 година. Борбата с организираната престъпност и корупцията обаче остава важен тест за властите в Загреб, за да покажат решимостта си да се справят с тези проблеми, които са иначе нормална гледка за страна в преход.

И президентът Иво Йосипович, и премиерът Ядранка Косор тръгват в дипломатическа офанзива тези дни сред държавите-членки на ЕС, както и в САЩ, за да убедят партньорите си, че са твърдо решени да се справят с проблемите в страната.

Сигурно е, че властите в страната имат желание да се разделят с корупционните практики от близкото минало в Хърватия, но въпросът не е само в желанието, а и в конкретната им ангажираност. Затова в Загреб с нетърпение очакват екстрадирането на Санадер от Австрия, който, ако реши да проговори пред разследващите власти, може да постави точка на политическите амбиции на мнозина.

Не случайно и германският посланик в Загреб Бернд Фишер заяви, че Хърватия не трябва да се отказва и с всички сили трябва да стигне докрай, за да разкрие проблемите в най-слабите си точки, а именно - правосъдие и организирана престъпност.

Как ще се развие случаят "Санадер", предстои да видим, но при всички положения ще бъдем свидетели на интересни политически процеси в Хърватия през следващите месеци. Случаят "Санадер" ще бъде и лакмус за това, доколко хърватското правосъдие може да се справи само с такова сериозно предизвикателство, каквито са политическата корупция и клиентелизмът.