Обстоятелството, че горе-долу по веднъж годишно някой се присеща да ратува за Закон за българския език, е само по себе си симптоматично. От 1990 г. насам това е правено 14 или 15 пъти. Идеята има своите привърженици и противници, обикновено става дискусия, журналистите се сещат за Балан и Богоров, като особено любим обект за иронизиране се вади нафталиненото "Драсни пални клечица". То играе ролята на пример за неуместно предложение в изкуствения езиков инженеринг - тоест отнася го Богоров. Изкарват пуриста нещо като маниак и клоун, предложил най-нелепо име за кибрита. Между другото, съм се консултирал с езиковеди, според които Богоров е несправедливо набеден в случая - той предлагал за кибрит няколко думи, между които симпатичното "паличе", или вече съществуващото "огниво". "Клечица драсни-пални" е употребил в "Наковалня", имайки предвид клечица кибрит; другото е съчинено от иронизаторите.

Пък думите "вестник", "часовник" и още много основни днес думи дължим на самоотвержения учен, така че не бързайте да се подхилвате на този изключително достоен мъж-енциклопедист, вразумявал езиково, па и другояче, чобанестите ни предци. Забелязал съм, че когато



зад подхилващия се прозира невежество,



той изглежда особено жалък...

Та Законът за българския език обикновено намира противници и привърженици; най-често първите надделяват, и така - до следващия парламент.

Не се ли питате защо предлагащите не се уморяват обаче? Само желание за изява ли ги тика към тази инициативност? Ей го и депутата гербаджия Емил Караниколов от Казанлък, той също засъчинява закон с мотивите както той сам заяви: "езикът да остане достъпен и разбираем дори за баба Пена от Бусманци".

Лично аз смятам, че зад смайващата честота на тези предложения и дискусии се крие друго - част от българите чувстват българския застрашен. Това е истинската причина за иначе често недомислените законотворчески инициативи. Защо недомислени ли? Защото зад общото Закон за българския език всеки влага собствен патос и мотиви. Чуждиците плашат едни радетели, други смятат с нещо като езикова полиция да бдят за приличието на изказа. Едни се съкрушават от наличието на пълен член и собствените затруднения с него, други не дават члена да се пипа... Някои примерно не щат да слушат непреведени думите "скрийнинг" и "супервайзер"; други се възмущават, че по телевизията звучала думата "пич" - обиждало ги.

Противниците на идеята за закон имат свои силни аргументи. Законът има смисъл, когато забранява нещо, а при нарушаване на забраната срещу нарушителя се прилагат санкции. А как ще станат тези санкции, питат те. Ще наредиш в един речник разрешените думи и когато прозвучат други, полиция ще тича към нарушителя с белезници ли?

Такава ситуация може да наплоди по-идиотски казуси от онзи с арестувания погрешка Човек-глас преди месеци, дума да няма... И кой ще следи за нарушителите на закона? СРС-тата? Де могат те сколаса на толкоз престъпници? Тоест за запис ще сколасат, но кой ще сравнява после дали е спазена номенклатурата? Институтите към БАН? Че за целта сигурно ще трябва да ги прехвърлят към МВР, може и към ДАНС - и без това БАН не може да ги издържа вече.

Лесно е да подиграем такъв закон на подстъпите още. Авторът си спомня, че е ходил и на парламентарна комисия при един предишен проектозакон за българския език, и вече изрази своя скептицизъм. Само че осмиването на подобен закон не ни решава проблема с езика. Той действително е застрашен. Езиковедите са изчислили, че от около 6-те хиляди езика по света всяка седмица умира по един. След някакви петдесетина години прогнозата е, че на света ще се говорят активно около 600 езика. Със закон или без закон, ние вероятно ще си устискаме нашия дотогава. Но после? Сигурно ще се откажем - ще спести бая разходи за превод, за учене, дори за законотворчески инциативи.

Само че ако това са обективни процеси, то те са сред процесите, в които



субективният фактор ще твори чудесата



Тези езици, които са обичани от говорещите ги; и които - изключително важно! - не са загърбени от хората на перото, от словотворците, от способните да се опияняват от родната реч подобно класика Вазов - те ще надбягат останалите в това инак печално състезание. Нищо чудно и да оцелеят - та чак до свършека на света. Другите ще зачезнат и изтлеят, както са го сторили хиляди досега. Не че е трагедия... Но си е смърт. И според мен - на нещо важно.

Затова не е въпросът дали да има Закон за езика или не, а какво можем и трябва да пазим с норми. Какво да регулираме в езика, а какво да оставим на свободата и практиката. С норми и глоби например следва да пазим изписването по табели, улици, фирми и задължителното дублиране на кирилица. Сега по табелите на магазини и дюкяни може да се отгатне или къде е гастарбартействал (каква хубава дума, а?) доскоро собственикът, или фирма на кой език представлява. Преобладават английски, италиански, испански... Близо до Гърция и Турция - гръцки и турски. По морето съм виждал да ми пишат и "Српска скара". Но в Италия, Англия и Испания не е така. Да не говорим за Гърция и Турция.

Другото е къде задължително да се употребява книжовният български език. И знаем добре къде.

Това са условия sine qua non (също добър израз, останал от могъщия някога латински) за езика ни. Ако го можем без закон, хубаво. Ако не, тогава и закон дайте. Важен е резултатът.