Често твърдят по адрес на Китай, че подкопавал демократизацията на редица африкански държави, доставяйки им оръжия. Авторите на едно норвежко изследване за оръжейните сделки на САЩ и Китай стигат до други изводи. Дълго време развиващите се страни бяха подпомагани отвън, за да вървят в посока към демокрация от западен тип. С Китай обаче на международната сцена излезе нов силен играч, който е особено желан от страна на някои африкански диктатори, тъй като не им задава неудобни въпроси, например за състоянието на човешките права. Двама учени - Индра де Сойса и Пол Мидфорд от Норвежкия научно-технически университет в Трондхайм, са се заели да проучат дали това наистина е така. Те са сравнили данните за продажбите на оръжие на САЩ и Китай между 1989 и 2008 година, представени от стокхолмския Институт за изследване на мира.

Резултатът е повече от изненадващ.

"Установихме, че Китай има много по-малко сделки с оръжие с авторитарни страни, и най-вече с такива от Африка, отколкото САЩ. Оказа се, че Китай върти предимно търговия със сравнително демократични страни, като например Замбия, докато в същото време САЩ продават оръжие на Египет, който не може да бъде причислен към демократичните страни", казва Де Сойса. През периода 1989-2008 година почти 90% от закупеното от Египет оръжие е било американско. Вашингтон разглежда Египет като важен своя партньор в района на Близкия изток. За американците е много важно да контролират и търговските пътища през Суецкия канал. От своя страна Китай продава оръжие на всички страни, в които има търсене. В това число и на Судан, поради което е обект на остри критики от Запада. От изследването става ясно още, че от 2001 до 2008 г. Русия е продала на Судан 5 пъти повече оръжие, отколкото Китай. "Не казваме, че Китай не нарушава човешките права. А само това, че ако разглеждаме оръжейната търговия като външнополитически инструмент, то няма никаква разлика между Китай и САЩ", казва Индра де Сойса.

Политоложката Дебора Бройтигам от Американския университет във Вашингтон смята норвежкото проучване за небалансирано. Тя критикува факта, че неговите автори разглеждат търговската страна на въпроса с оръжейните сделки, а не се интересуват от единиците изтъргувано оръжие или неговата разрушителна сила. "Тъй като американските оръжия са по-скъпи от китайските, статистиката се изкривява", смята Бройтигам. Тя допълва, че изследването включва само сделките с тежко оръжие, например танкове, хеликоптери и бойни самолети, но не и леките оръжия като автомати или пистолети. "Нещо повече, ако този вид оръжия също бъдат включени в изследването, резултатите биха изглеждали по съвсем различен начин", твърди Бройтигам. "Става въпрос за автоматично оръжие от типа "Калашников" и мунициите за него. Именно с такива оръжия се водят повечето войни в Африка. С други думи, те се водят с китайско оръжие. Вярно е, че този вид леко стрелково оръжие се произвежда не само от Китай, а и от Украйна и някои други бивши съветски републики, които си остават най-големите оръжейни доставчици за страните от африканския континент", припомня тя

Въпреки кризата, която изправи немалко страни по света пред нерешими финансови проблеми, през 2009 г. за военни бюджети в световен план са отишли над 1.5 трилиона долара. Номер едно в тази скала остават САЩ. Дори финансовата криза не е в състояние да уязви военните разходи в световен план. Това е основната констатация в доклад на реномирания стокхолмски Институт за изследване на въпросите на мира. В сравнение с разходите преди 10 години, през 2009 г. оръжейните разходи в света са се увеличили с почти 100%. Начело в тази своеобразна класация са САЩ, които са отговорни за изразходването на 43% от глобалната сума, инвестирана за покупки на оръжие. По време на управлението на президента Джордж Буш-младши военните разходи на САЩ са нараснали с 63%. Но също и при президента Барак Обама военният бюджет на страната продължава да расте, се посочва в доклада. На второ място се нарежда Китай, а на трето - Франция. Най-значително са нараснали оръжейните разходи в Азия. Дори и в силно засегнати от финансовата криза държави почти не се е икономисвало от оръжейни проекти. Китай и бързо развиващи се страни като Индия и Бразилия също са увеличили драстично оръжейните си разходи. Още по-рязко е увеличението в богати на суровини развиващи се страни. Така например от 2000 г. насам богатата на нефт африканска република Чад е увеличила оръжейните си разходи с цели 663%, а Азербайджан с 360 на сто. Това се дължи не на последно място на често прикриваните истински приходи от продажбата на суровини. Извън официалните рамки на военния бюджет част от тези приходи се използват за "корупционни" оръжейни покупки.



---------------------



Русия остава на върха в търговията с оръжие



В близките 10-20 години Русия най-малкото ще запази своите позиции на световния оръжеен пазар, твърди в анализ военният наблюдател на РИА Новости Иля Крамник. През изтеклото десетилетие руският оръжеен износ видимо нарасна - от 3.7 милиарда долара през 2000 г. на 10 милиарда през 2010 г., както сочат предварителните оценки. Русия стабилно заема второ място след САЩ по износ на военна техника и въоръжения, към началото на годината бе събрала поръчки за 34 милиарда долара и присъствието й на пазара трайно се разширява, изтъква експертът. След разпадането на СССР новият руски Военнопромишлен комплекс (ВПК) трябваше да изгради и нова система за износ на оръжия. Старата, при която техниката бе продавана главно на кредит, а понякога просто се подаряваше на приятелски държави и организации, рухна заедно с икономиката, и по-специално промишлеността. При това положение оръжейните доставки за Индия и Китай бяха същинско спасение за този бранш в Русия, коментира московският аналитик. Най-популярни станаха модерните руски самолети и системи за противовъздушна отбрана, създадени с опита, натрупан от десетилетия конфронтация с най-мощните страни от Запада. Към края на 90-те на Индия и Китай се падаха към 80% от военния износ на Русия, но през следващото десетилетие бяха сключени големи договори с Виетнам, Малайзия, Индонезия, после с Алжир и Венецуела. Сега 90% от руския оръжеен износ се падат на 10 големи купувачи - главно в Югоизточна Азия и Близкия изток, а останалото се дели сред още 60 държави, които купуват малки партиди сравнително евтини оръжия. Руското оръжие и технологиите успешно конкурират западните модели - това бе потвърдено от пробива на традиционно западни пазари като Кувейт, Обединените арабски емирства, Малайзия, Гърция, Южна Корея и други. Постепенно бе разрушен имиджът на Русия като "антизападен" доставчик, който залага на възможността да продава по-евтино. Последните модификации на изтребителите Су-30 например струват по около 60-70 милиона долара бройката - горе-долу колкото "най-пресните" модели на самолетите Ф-15 и Ф А-18. Цената на Су-30 обаче е с 15-20 милиона по-ниска от тази на европейския изтребител "Юрофайтър тайфун", въпреки че по основни характеристики той остава далеч назад от руските и американските машини. Купувачите на руски оръжия вече придобиват не само "желязото", а пълноценен жизнен цикъл от 20, 30 и повече години. През този период се гарантира постоянно поддържане на боеспособността и усъвършенстване на стоката. Освен това руските авиостроители и корабната промишленост ще предложат в близко бъдеще техника от нови поколения, мотивира своя извод Крамник.